Проф. Милен Замфиров, декан на Факултета по науки за образованието и изкуствата в СУ „Св. Климент Охридски“, „пред Труд news”: Активността на слънцето, гените и лаймската болест влияят върху аутизма

Една от нашите цели е установяване на генни мутации чрез пренатална диагностика

Повод да потърсим проф. дпн Милен Замфиров е откритие на ръководен от него екип на нови  генни мутации, които влияят върху проявата на аутизъм. Изследването е публикувано в специалния брой Molecular Mechanisms of Autism Spectrum Disorder на международното рецензирано списание Cells (MDPI). Питаме проф. Замфиров наистина ли има епидемия от аутизъм и възможно ли е широкият спектър от аутистични разстройства да имат генетичен произход.

- Професор Замфиров, екип оглавяван от вас направи ключово откритие за аутизма с разкриването на нови генетични варианти свързани с разстройствата от този спектър. Какво точно представлява вашето откритие? Може ли да го обясните на достъпен език?
- Екипът, който ръководя и който извършва изследванията, се състои и от колеги от Медицински факултет на Софийски университет, както и от колеги от лаборатория „Геника“. Изследванията ни са в две посоки – епигенетични и генетични. Епигенетичните са свързани с влиянието на слънчевата активност върху появата на аутизма и инфекциозни заболявания като лаймската болест, която имитира симптоматиката на аутизма и всъщност дете, което се предполага, че е с аутизъм, не е с аутизъм, а с лаймска болест. Така се оказва, че лаймската болест е много коварна. Нашите изследвания сочат към немалък процент такива случаи. Тук искам да уточня, че става въпрос за лаймска болест прекарана и диагностицирана по време на бременността на майката. Това е една от хипотезите, с които работим. Що се отнася до слънчевата активност, тя има един 11-годишен цикъл, при който се наблюдава периодична промяна с установени максимуми и минимуми. Като направихме 20-годишен анализ с няколко хиляди деца, родени в България с различни нарушения, се оказа, че има пряка връзка между тази активност. Доказваме, че има повишена раждаемост на деца с аутизъм с намаляването на слънчевата активност. Тоест, има връзка, която предстои да изследваме по-задълбочено.

- Това означава ли, че вече се отрича версията за връзка на аутизма с глутен/казеин?
- Аутизмът е широкоспектърно нарушение и всякакви хипотези не са изключени. Старата хипотеза беше свързана именно с хелация (пречистване), свързана с диети. Но това като че ли изчерпа своята актуалност и започна да се търси друга хипотеза. Възможно е различните форми на аутистичния спектър да имат и различни причинители. В едни случаи в основата да е лаймска болест, в други генетични причинители, слънчева активност и т.н. Ще припомня, че преди години когато е открит аутизмът се е предполагало, че причина са т. нар. „студени майки“ - че майката не гледа както трябва детето си, че не му дава достатъчно обич и това предизвиква аутистичното разстройство. Какво имам предвид. Приема се, че за аутизма започва систематизирано да се говори от 1943 г., когато Лео Канер публикува своята статия Autistic Disturbances of Affective Contact. Той с предпазливост допуска като причина за болестта проблеми в семейството свързани със студенина и формалност. Заслугата за налагане на идеята за „студената майка“ като причина за болестта има обаче Бруно Бетелхайм, в чиято статия от 1959 г., Joey, A “Mechanical Boy”, която излиза в Scientific American, се описва момче, което става аутист поради липсата на майчина обич. Затова, то развива интерес към машините до такава степен, че то самото „да се превърне в машина“. Тази теория се налага и превръща в стигма върху родителите в продължение на много години, при положение, че те всъщност не са имали никаква вина.

- Кои гени са идентифицирани като свързани с аутизма?
- В рамките на изследването са анализирани 22 български пациенти с разстройство от аутистичния спектър (РАС) чрез цялостно екзомно секвениране (WES), което позволява откриването на единични нуклеотидни вариации (SNVs) – малки, но ключови генетични промени. Генетичните данни са съпоставени с детайлни клинични наблюдения, което позволява идентифициране на генетични варианти, свързани с невробиологични процеси като синаптична сигнализация, развитие на неврони, регулация на гени, митохондриална функция и клетъчна хомеостаза. Особено ценни са новооткритите SNVs в гени като SPATA5, CEP120, BBS5, SETD1A, TRAK1, VPS13B и DDX3X, които се предлагат като нови кандидат-маркери за диагностика на разстройствата от аутистичния спектър (РАС). Резултатите силно подкрепят хипотезата за генетичната основа на аутизма и отварят нови възможности за персонализирана медицина, ранна диагностика и насочени терапии. Съществуват доста гени, които са „заподозрени“, че са причина за аутизма, но българският принос е свързан с това, че добавяме още няколко гени към тях.

- Какво е значението на тези „заподозрени“ гени в развитието на мозъка?
- За съжаление, мутациите, които са свързани с тези гени може да се каже, че е възможно да оказват и влияние. При хората с аутизъм винаги има съответните специфики – социална изолация, фиксиране върху определени дейности.

- Това означава ли, че още по време на феталното развитие на плода може да се установи поява на аутистично разстройство?
- Такава е една от нашите цели, която ще се опитаме да утвърдим – установяване на генни мутации чрез пренатална диагностика. Целта е по този начин да се предвиди дали детето е с такива нарушения. Такава диагностика се прави за някои видове нарушения, но за аутизма не се прави, а би могло да е доста ефективно.

- Как откритието на вашия екип може да повлияе на ранната диагностика на разстройства от аутистичния спектър?
- При съмнения от страна на родителите дали детето наистина има аутизъм, диагностика с такива маркери ще потвърди или отхвърли хипотезата за аутистично разстройство.

- Откритието ви потвърждава ли хипотезата, че аутизмът е предимно генетично обусловен?
- При всички случаи силно е подкрепена хипотезата за генетична основа на аутизма. Не отхвърляме и останалите, но почти всички модерни изследователи се насочват към подобен род обяснения.

- Има ли възможност да се предотврати или смекчи изразеността на симптомите чрез ранна интервенция, базирана на генетичен скрининг?
- Да, генетичният скрининг е това, за което ние ще апелираме след приключването на изследването ни, след около година.

- Една експериментална група от 22-ма души не е ли твърде малка, за да се правят глобални заключения?
- Това е пилотно изследване, което ни дава правилната насока. Участниците в тази група са изследвани по един скъп метод от лабораторията, с която работим.

- Могат ли вече да се правят генетични изследвания и да се търсят маркерите, свързани с аутизъм?
- Не съм много убеден, че на този етап можем на 100% да заложим на това. Опитваме се в нашите проучвания да обединяваме генетичните изследвания на децата с аутизъм с тези на родителите им.

- Помага ли вливането на стволови клетки при аутизъм? Питам ви, защото много родители търсят подобна процедура в чужбина.
- Без да съм лекар ще кажа, че стволовите клетки се приемат като панацея за всичко. Не съм убеден, че при аутизма това може да повлияе положително. Все пак ние твърдим, че около 20 на сто от аутистичните разстройства могат да се водят като метаболитни и съответно биха могли да се третират със съответните метаболитни терапии. 

- Има ли успешните терапии при аутизъм?
- Терапиите, които се прилагат при аутизъм са по-скоро пилотни и изследователите по целия свят се опитват да стигнат до някакви положителни резултати. Споменах ви за т.нар. хелации - пречистване от тежки метали, които бяха много популярни през годините, а и много скъпи. Основно в САЩ ходеха родители с деца с аутизъм. За съжаление, като че ли ефект няма.

- А терапиите с животни – с делфини и коне помагат ли?
- Чисто психологически помагат. Няма значение дали са с делфини, с кучета или с коне, доказано е, че животните психологически помагат, но за излекуване не може да става дума. Положително влияние има и затова и аз насърчавам ходенето на подобни терапии.

- Какво е обяснението – защо се раждат все повече децата с аутизъм?
- Някои от последните изследвания сочат, че има наистина увеличаване на случаите на аутизъм, дори се говори и за епидемия. Според мен това се дължи по-скоро на неправилното диагностициране на децата с аутизъм. Допреди 30-40 години децата с аутизъм са причислявани към тези с интелектуална недостатъчност. При съвременната диагностика, която използва сериозни методи се стига до ясно диференциране на децата с интелектуална недостатъчност от тези с аутизъм. И се стига до рязък ръст на децата с аутизъм. Това е моето обяснение.

- А изключвате ли варианта, при който умишлено деца се диагностицират с аутизъм, за да не им се слага клеймо интелектуална недостатъчност?
- Не ми се струва възможно специалисти да бъдат подведени. Нямам обяснение за това дали е възможно подобно изкривяване на данните, но според мен не е възможно. Специалистите, които се занимават с диагностициране на аутизма са на ниво.

- Какви са следващите стъпки от изследването ви?
- Свързани са първо с увеличаване на броя изследвани лица, със сравняване между здрави лица и лица с аутизъм, ретроспективно изследване в миналото и търсене на терапии за облекчаване на състоянието на аутистите. Плюс въвеждане на пренатална диагностика. Това са немаловажни стъпки и биха имали доста сериозен принос.

- Колко процента от представената от вас книга през 2017 г.  „Всичко, което знаем за причините за аутизма“ с бели страници вече са запълнени?
- Бих казал, че вече около 10% от тези бели страници са запълнени. Тук става въпрос за това какво знаем за причините за аутизма и ми се иска запълнените страници да  стават повече, да достигнат 100%. Важното е, че правим стъпки напред, запълваме тези страници една по една, с дългогодишни проучвания и отдаденост на темата. 

- Има ли шанс децата с аутизъм в някаква степен да бъдат социализирани?
- Тъй като говорим за широк спектър от аутистични разстройства, високофункционалните аутисти с Аспергер се социализират в голяма степен и се интегрират добре. Навремето, когато ръководех дневен център за деца с увреждания, бях взел дете с високофункционален аутизъм, интегрирахме го и след време като дойдох преподавател тук, открих, че е наш студент и като декан му връчих дипломата за бакалавър. Той в момента работи в една община.

- В последно време отново се правят опити за свързване на аутизма с някои ваксини. Имат ли отношение ваксините към проявата на аутизъм?
- Нашият екип работи върху данни, които са предварителни, но до есента ще излязат. Данните показват, че ваксините нямат отношение към проявата на аутизъм. Но това е една от мистификациите, свързани с появата на аутизъм. Преди години един британски лекар беше публикувал изследване, според което определена ваксина предизвиква аутизъм. И това води до масова истерия, а се оказа, че е имало грешка в изследването. Ние много задълбочено ще покажем, че ваксините не оказват никакво влияние върху проявата на аутизъм.

- По какви признаци може да бъде диагностициран аутизмът?
- Първото, което е най-важното и характерно, е липсата на социални взаимоотношения. Когато имаме и потвърдени генетични промени, те могат на 100% още в ранен стадий, още в първите месеци, да препотвърдят диагнозата.