Покрай Ян и баща му се научих да правя чешки ястия
При приемането на еврото във Финландия беше много трудно
Не можем да живеем без вяра и без мечти
Иска ми се да попия от майка ми това, че никога не пада духом
- Теди, новата ти песен “Точният момент” вече дава заявка да повтори успеха на твоя летен хит “Неонови залези”. Как се роди тя и какво послание отправяш с нея?
- Тази песен, също като “Неонови залези” се роди по време на една репетиция с БНБенд. Аз имах идеята в главата си и с момчетата успяхме да извлечем максимума в процеса на създаването на песента. Човекът, който стои зад оформянето на финалния продукт отново е Борис Чакъров. С него работим вече по трети проект, заедно с Петър Ангелов, а с БНБенд по втори. Щастлива съм, че с тях сме продуктивни и бързо ни се реализираха нещата. Скоро - на 1-ви декември, ще пуснем нещо съвсем ново - хубаво е човек да държи в ръцете си нещо ексклузивно и оригинално! Посланието на “Точният момент” е, че винаги има точен момент за това да си щастлив и да откриеш леката страна на живота.
- Клипът на песента също носи това леко и позитивно настроение...
- Да, клипът е изпълнен с много смях и хубаво настроение - от сутринта до вечерта си прекарахме супер! В него участва и най-добрият ми приятел Дани. Общото мнение е, че в тази песен и видео съм излязла от познатата рамка - експериментирам с нещо съвсем различно. За първи път се доверих на нов режисьор - Дани Кираджиев и той промени представите ми за мен самата, вкара ме в различна концепция. Всичко заснехме на едно място, като се възползвахме на 100 процента от изключителните мебели и декори на Броканте Де Фарм, които ни оказаха голяма подкрепа.
-3.jpg)
Теди, заобиколена от Ян, Наско от БГ радио, Дани и Силвия Кацарова.
- В момента има един бум на нова и хубава българска музика, която обаче се върти почти само в “БГ радио”. Как си обясняваш този роден феномен, че не ценим нашата музика и представяш ли си ефира ни без “БГ радио”?
- Не, в интерес на истината не мога да си го представя! За мен всяко едно радио трябва да е “БГ радио”, защото ако не се цени творчеството, ние нямаме стимул да творим, а особено младите хора, които сега стартират. Целогодишно наблюдавам каква хубава нова музика се прави у нас, виждам го и от талантите, на които журирам - сега излизат толкова можещи млади хора, като не говоря за музикалните формати, в които ги промотират за една година и след това изчезват... У нас липсва грижа за културното наследство, което да остане, затова вървим надолу. Не може всичко да е така неравностойно и толкова медии да поддържат само един стил, други въобще да не се интересуват какво се случва на музикалната ни сцена, а трети да го отричат.
- Говорила ли си на тази тема с музикални редактори?
- Познавам музикални редактори, които казват, че няма хубава българска музика, а то постоянно излиза толкова много и то добра! Не ми харесва този негативизъм, а освен това младите таланти трябва да се сблъскат с огромната конкуренция на чуждата музика, защото у нас се слуша много сръбска, гръцка, румънска, арабска, английска... Чули ли сте наши звезди да пълнят арени в Сърбия или Гърция - няма и да стане, защото те умеят да си ценят тeхните и да си пазят хляба! У нас, вместо да се налива в родните таланти, парите от медиите излъчващи музика заминават в чужбина, често и при съседите... Не казвам, че трябва насила да се слуша бг-музика - не, но във всеки град се раждат талантливи деца и ако на всяко от тях се подаде ръка да се развива, само за 10 години толкова хубави неща ще се случат в културата ни! Аз се радвам, че имам добра комуникация с регионалните радиостанции и те ми подават ръка за всеки мой проект и благодарение на тях нещата се чуват. Те не трябва да се подценяват, защото имат добър подбор на плейлисти.
-2.jpg)
Изпълнителката е във вихъра си на сцената.
- А каква е ситуацията в Чехия - родината на твоя приятел Ян?
- В момента там има едно завръщане на големите им звезди, които пълнят огромни арени и стадиони. Иначе, това, което ме изуми най-много в Чехия е как е възможно в цялата държава да е толкова чисто - три часа обикаляхме и разглеждахме исторически места и съм смаяна колко е подредено и изрядно навсякъде! Интересно е, че преди 15 години при тях е било същото като при нас, но за това време е станала огромна промяна. Те са успели да оползотворят средствата от ЕС. Мисленето на хората там също е голям фактор, за да направят този скок, докато ние имаме друг манталитет. Наскоро, като се прибирахме от летището до нас и видяхме колко човека си изхвърлиха фасовете от колите... Това е дълбоко личен проблем на обществото - да пазим чисто, както у дома си. Хубаво е, че можем да пътуваме и виждаме как е в чужбина и това те мотивира да се замислиш какво можем да имплантираме в нашето общество. Страшно харесвах инициативата “Да изчистим България”, където направо се случваха чудеса през игри и купон - ставаше една хубава надпревара между подрастващите. Трябва да се случи нещо, тази инициатива отново да стане на мода, защото е нещо много хубаво.
- Чехия не изявява желание да влиза в еврозоната. Говорили ли сте си на тази тема?
- Не коментираме политика вкъщи, защото домът ни е запазена зона за спокойствие. Иначе, аз преживях приемането на еврото във Финландия. Тогава, в рамките на една година беше много трудно! Дори в такава уредена държава стана много скъпо - поскъпна двойно! Беше доста стресиращо, защото заплатите реално не се промениха, но можеше да си купиш много по-малко неща...
- В началото, на Ян с какво му беше трудно да свикне в България? А какво му харесва най-много у нас?
- Той много свикна да живее тук и му харесва, единствено не може да свикне с това, че когато някой даде дадена дума и после често не изпълнява нещата, които е обещал. У нас, като почнем да правим бизнес и след това се случва партньорът ти да изчезне - типично по балкански, а той като бивш спортист е много дисциплиниран и това му е чуждо. Ние много приказваме, много обещаваме - виждаме го и при политиците ни, но обикновено на финала нищо от обещаното не е подобрено, а напротив! Едно време е било “дадена дума, хвърлен камък”, обаче това отдавна не е имплантирано в системата. Иначе, Ян обича много неща у нас. Като пътуваме с него и аз преоткривам красотата на България през очите му -ние имаме наистина хубави курорти, забележителности и природа. Много ни харесва Сандански и цялата област наоколо, а също и Велико Търново, където разбрахме, че уникалното светлинно шоу там, едно време е било проектирано от чехи!
- Кои черти в характера на твоя любим обичаш най-много?
- Много е спокоен, дисциплиниран, балансиран, съобразява се с мен, галантен е и има лек характер. Нямаме неразбирателства за нищо, а особено любими са ми нашите пътувания.
- Песента ти “Имам ли теб, аз имам крила” е една от най-предпочитаните за първи сватбен танц. Ти замисляш ли се вече за тази стъпка, защото сте много хубава двойка?
- Истината е, че още не се замисляме за това, защото и двамата сме разведени - веднъж сме го живели този филм и не мога да кажа, че съм страшен фен на браковете. Въпреки това, едно от най-големите ми удоволствия е като пея за сватбения танц - няма случай, в който да не се разплача. При първия ми брак бях прекалено млада - на 21 години и имах разочарование, така че вместо сватба, бих предпочела да пътувам. Имам много любими дестинации и сега сме решили да посетим за няколко дни Банкок. Ние не сме от този тип туристи, които предпочитат лукса - наемаме обикновено моторче, намираме рядко посещавани точки и тръгваме!
- Силвия и Ян сигурно се разбират много добре, а ти в какви отношения си с неговите родители?
- С Ян почти всеки уикенд ходим на гости при майка ми в нейната къща. Аз също много се разбирам с родителите му - толкова хубаво ни посрещнаха, като бяхме наскоро в Чехия. Баща му е разкошен кулинар - всеки път качваме килограми, когато сме там! Аз също много обичам да правя няколко чешки ястия, отделно с него приготвяме заедно коледни сладки - много са вкусни!
- А Ян харесва ли българската кухня и кои са любимите му специалитети?
- Много, почти всичко харесва! Истината е, че ние се храним доста здравословно, защото и двамата спазваме режим и гледаме например да не прекаляваме със запръжките. Заедно поддържаме форма и ходим на фитнес. Иначе, той обича всички манджички - обожава миш-маш, чушки с ориз, всякакви супички, баница... В Чехия не правят, затова когато ходим там си носим кори за баница от тук. Миналия път носихме и българско сирене, защото тяхното не е толкова хубаво. Българското кисело мляко също е любимо на Ян - в чужбина няма такова!
- Кое е най-мистичното място, което си посещавала?
- Петра в Йордания - това продължава да ми бъде и най-любимото от всички места! Там всичко е толкова магично. Когато бях в Петра си пожелах да снимам клип там и година след това се появи Фарес, с когото снимахме клипа на общата ни песен “Само аз и ти” пред самата Петра!
- Какво е отношението ти към изкуствения интелект, който започна да иззема функциите на много хора в различни професии?
- Продължавам да смятам, че човешкият фактор не може да бъде отписан, защото като нещо няма душа и не се получава същото. Мисля, че AI донякъде ще се култивира и ако човек съумее да го използва е нещо много удобно. Аз се допитвам до него за добавки, лекарства, упражнения... Става ти като един съветник, въпреки че в началото ми беше странно, защото в процеса на разговор той започва да те опознава и това е малко плашещо, но е голяма магия.
- Твоята майка Силвия е много духовна. Кои са най-ценните уроци, които си научила от нея?
- Може би това, че тя е много целеустремена, винаги е енергична, в добро настроение и почти никога не пада духом - това ми се иска да попивам от нея. Когато има проблеми, майка ми казва, че “хората не обичат паднали хора” и ми помага и на мен да съм силна. Едно време баба се чудеше какво е това депресия - те никога не са имали такава, защото тогава хората толкова работеха и нямаха време дори да се замислят над подобни въпроси.
- Силвия Кацарова е признавала, че е оцеляла по чудо след тежък инцидент на пътя, след като се е помолила на Бог да я спаси. На теб случвали ли са ти се подобни чудеса и подкрепяш ли вероучението в училищата?
- Да, много често са ми се случвали, като се помоля наистина от сърце. Когато човек наистина го иска и се случва! Упованието в Господ е нещо много силно. Хубаво е човек да има вяра, това те крепи. За мен би било полезно да има часове по религия в училищата, защото не може да живееш без да мечтаеш и да имаш вяра.
- Имаш ли незабравима среща, или признание от твои почитатели?
- Да! Преди време, едно момиче ме срещна на улицата и ми призна, че докато е раждала е помолила в операционната да пуснат “Имам ли теб, аз имам крила”! Каза ми: “Детето ми се появи с тази фраза”! Двете с нея почти се разплакахме на улицата.
Нашият гост
Магнетичната певица с кадифен глас Теди Кацарова, е родена в известното музикално семейство на Силвия и Милчо Кацарови. Певческата є дарба се проявява още от малка, но в началото тя бяга от нея и се насочва към рисуването, като завършва Художествената гимназия в София. След това осъзнава, че призванието є е музиката и на 17 години печели популярното предаване “Хит минус едно”. Дебютният є албум “Кадифе” се радва на огромен успех и през 1998-ма е избрана за най-добра ар енд би изпълнителка. През 2000-та, Теди става и “Певица на годината”. В пика на популярността си у нас, тя заминава за Финландия - родината на тогавашния є съпруг Макс Холм. Там родната звезда започва успешно сътрудничество с известния музикант Ресу Редфорд и дори остава на косъм да представи Финландия на конкурса “Евровизия”. В България, Теди печели признание и като композитор. Нейната песен “Летя”, изпълнена от Васил Найденов и Силвия Кацарова взима Голямата награда на “Бургас и Морето”. Красивата певица е част от турнето “Обич и песен”, както и от проекта на Игор Марковски “Пеещи артисти”. В момента тя е на крилете на любовта с любимия є мъж - Ян, който е бивш национален състезател по хандбал на Чехия.