Публичното събиране на пари за гаранцията на Благомир Коцев не беше добра идея

Демократите подадоха идеална топка за воле на всичкия уотабаутизъм

Коментар на Манол Глишев

Публичното събиране на пари за гаранцията на Благомир Коцев не беше добра идея - от чисто публична, политическа, пиарска, имиджова гледна точка. Обяснявам защо.

Чудесно е, че един от преките ефекти на протеста на 26 ноември беше пускането на г-н Коцев под гаранция. Честито на човека и семейството му! И Борисов очевидно е уплашен, това е добре. Но самото събиране на тези 200 000 лв. за гаранцията чрез бърза, бодра, весела приятелска кампания звучи адски самодоволно, богаташки и парвенюшки в ушите на средния български гражданин. Изглежда като лекомислена демонстрация на богатство от страна на група елитни, глезени демократи.

Първо защото сем. Коцеви, деликатно казано, не са бедни. Второ, защото много от средните българи или са бедни, или най-малкото се смятат за такива. Тоест много от избирателите, зрителите, в крайна сметка, жертвите на българската политика директно са завидели на това бързо събиране на гръмко звучащите двеста хиляди лева. Никога не трябва да забравяме, че за нашия сънародник двеста хиляди звучат разбираемо, за разлика от, например, три милиарда.

По напълно естествен и предвидим начин зрителят си казва: "Мама му стара, аз нямам две хилки да оправя гумите, а на тоя майчин син му събраха двеста бона за два часа!" Тоест реакцията няма да е съпричастност, а завист. Това е културно обусловено. На много дълбокто ниво е. И е адски неинтелигентно от страна на всички замесени в събирането активисти, приятели, партийци и прочие, че не съобазяват такива елементарни неща. Ето защо българинът вече не желае да гласува за ППДБ. Разбира се, от хора с пиар като г-н Тицин не може да се очаква много професионализъм.

За Любо Иванов, редови член на ДБ, арестуван това лято при протест пред КОМПИ, нямаше и едни хиляда лева за гаранция. А за "Благо" има в пъти повече. За Десислава Иванчева имаше няколкогодишна присъда, а за "Благо" - три пъти ура и обратно у дома. В ушите и очите на нашите сънародници това изглежда като богоизбраност, връзкарство, отдалеченост от реалните проблеми на обикновения човек, като повод за недоверие, дистанция и завист. И можем да сме абсолютно сигурни, че добре смазаната машина на популистката, антиелитистка, антидемократична пропаганда у нас ще подхване този рефрен с голям успех.

Вместо кметът на Варна да бъде триумфално изведен от затвора като икона, страдалец и герой, демократите подадоха идеална топка за воле на всичкия уотабаутизъм, който мутрите и всякакви други популисти веднага ще превърнат в: "За детска болница няма, ама за златното момче на умнокрасивите - има!"

С такива приятели не ти трябват противници. И с такъв непрофесионализъм не се печели нито подкрепа, нито власт.