Труд
Автор:
Труд news
Методиката няма да служи за оценяване
Системата ще дава информация и за училищната готовност
Министерството на образованието и науката (МОН) предлага за първи път въвеждането на единна национална методика и критерии за проследяване развитието на децата в предучилищното образование. Промените са част от проект за изменение на Наредбата за предучилищното образование, който е публикуван за обществено обсъждане.
Предвижда се всички педагогически специалисти да работят по еднаквата методика и критерии. Така развитието на всяко дете ще може да бъде проследявано още от постъпването му в детската градина и до момента на постъпването му в първи клас.
Проследяването ще обхваща шест основни области - двигателни умения, фина моторика, практически умения, когнитивно, езиково и социално-емоционално развитие на детето.
В момента подходите и методите за проследяване на детското развитие се определят от самите образователни институции. Това води до различия в практиката между отделните детски градини и училища и затруднява използването на единни критерии за развитието и училищната готовност на децата, посочват от ведомството.
Особено внимание се отделя на ранното установяване на езикови затруднения. Още в детската градина ще може да се проследява нивото на владеене на български език и при необходимост да се предприемат мерки за подкрепа на децата. Ако установените затруднения са свързани с невладеене на езика, учителите ще могат да прилагат допълнително обучение по български език и да осигурят обща подкрепа на детето.
Методиката и критериите са разработени по Националната програма “Хубаво е в детската градина” на МОН. Проследяването ще се извършва чрез наблюдение в естествена среда и чрез кратки и лесни за изпълнение задачи, отбелязват от МОН.
Основният акцент няма да бъде върху еднократното представяне на детето, а върху обичайното му поведение.
Предвиден е и специален раздел с индикации, които могат да сигнализират за необходимост от допълнително наблюдение или подкрепа. При евентуални затруднения родителите ще могат да бъдат информирани навреме, а при необходимост да бъде планирана допълнителна подкрепа за детето.
Системата ще дава информация и за училищната готовност на децата преди постъпването им в първи клас. Ще могат да се откроят както силните страни на всяко дете, така и областите, в които то среща затруднения. Според МОН това ще даде възможност на началните учители да разполагат с по-пълна информация за индивидуалните потребности на децата още при започването на училище.
Новата методика ще се използва и за деца, които не са посещавали детска градина в България или идват от други държави.
От МОН подчертават, че методиката няма да служи за оценяване на децата и няма диагностичен характер. Целта е да подпомага учителите при планирането на педагогическата работа и прилагането на индивидуален подход, както и да дава на родителите по-пълна информация за развитието на детето.
Инструментите вече са апробирани в над 470 детски градини в страната. В тестването са участвали 2093 деца от първа възрастова група и 2099 деца от четвърта възрастова група. За прилагането на методиката вече са обучени близо 500 педагогически специалисти.
Предлаганите промени засягат и организацията на дневния режим в детските градини. С тях се уточнява, че и при действащите правила трябва да бъдат осигурени време и условия за почивка на децата, но не е задължително те да спят следобед. Целта на редакцията е да се избегнат различни тълкувания и почивката да може да бъде организирана според индивидуалните потребности на децата.
Проектът предвижда и ново минимално образователно изискване за длъжността “помощник-възпитател”. За заемането на позицията ще се изисква завършено най-малко средно образование.
