Разпознаването на лица - глобален скандал

В САЩ вече е изплатена половинмилиардна глоба по дело на колективен граждански иск

Пазарът на системи за разпознаване на лица вече е достигнал $ 4,5 млрд.

Разпознаването на лица става все по-широко разпространено и привлича все повече критики. Това не се отнася само за градските камери, но и за свързани с тях приложения. В САЩ вече е изплатена половин милиардна глоба по дело на колективен граждански иск, а властите на ЕС планират да наложат временна забрана за използване на технологията за разпознаване на лицата. Биометричното събиране на данни, обрасва с дела и глоби.

Само бизнес, нищо лично

Преди няколко дни Facebook се съгласи да изплати $550 милиона за уреждане на претенциите на жителите на щата Илинойс. Според тях функцията за разпознаване на лицата във Фейсбук, която предлага да се маркират снимките на потребителите, е неправомерно събиране на техните данни.

Миналата седмица изпълнителният директор на Alphabet Сундар Пичай се изказа срещу технологията за разпознаване на лицата и той смята, че трябва да бъде въведена забрана, докато регулаторните органи не оценят всички рискове на технологията и не разработят регулаторната рамка. Това предложение беше разкритикувано от правния директор на Microsoft Брад Смит: „Вие се опитвате да разрешите проблема с месомелачка или скалпел... Това е млада технология. Тя ще се подобри. Но единственият начин да се подобри е да продължава да се развива. А единственият начин да се развие е повече хора да я използват“.

Около темата за разпознаването на лица тече разгорещен дебат. Съответните технологии се използват от различни компании и организации, те все по-често се използват в магазини, на стадиони и в кафенета. Правителствените служби също проявяват голям интерес към технологиите, които могат да помогнат да се разпознае лицето при залавяне на престъпници - или, както твърдят критиците, да се задържат протестиращите.

Според оценките на изследователската компания Mordor Intelligence, пазарът на системи за разпознаване на лица вече е достигнал $ 4,5 млрд. и през следващите години ще нарасне средно с 12,5% годишно, достигайки $ 10,2 млрд. до 2025 година.

Технологичните корпорации пускат различни инструменти с функция за разпознаване и това е възможност за разблокиране на лицата от смартфоните и различните услуги, започвайки от Find My Face, създаден от Google преди четири години. Собствените софтуерни интерфейси за разпознаване на лицата вече стартираха в основните облачни услуги - Amazon Web Services, Microsoft Azure и Google Cloud. По-малките компании също създават такива приложения - наскоро Clearview AI, стартира, и предостави услугите си на органите на реда, включително ФБР и Министерството на вътрешната сигурност на САЩ, и това бе в центъра на дискусиите, дали помага при сравняването на снимки на неизвестни с изображения в Интернет. „Компания, която може да премахне поверителността, както я познаваме“, е заглавието на статията в Clearview AI на The New York Times. Миналата седмица беше заведено първото дело срещу Clearview AI в американски съд и той я обвини в „коварно посегателство над човешката свобода“.

Полицейската мечта

]

Миналата седмица лондонската полиция заяви, че ще използва системи за разпознаване на лица и камери ще търсят сред минувачите заподозрени в тежки престъпления. Разпознаването на лица вече се използва от полицията в няколко страни, включително Индия, Бразилия, Уганда, както и в няколко американски щата.

Московските власти също активно инсталират камери за наблюдение за разпознаване на лица и се планира към системата да се свържат всички 175 000 градски камери. Критиците твърдят, че създаването на тази система е незаконно и може да се използва за „политическо следене“ на несъгласните, включително и по време на митинги.

Особено разпространени са системите за разпознаване на лица в Китай, който по принцип е известен с активното си използване на технологиите за проследяване и наблюдение на гражданите. Според IHS Markit в Китай вече са инсталирани 176 млн. камери, а до 2022 г. броят им ще нарасне до 2,76 млрд., през 2018 г. почти половината от целия бизнес за разпознаване на лица е бил в Китай.

Китайските компании активно продават подобни системи в чужбина, включително в Зимбабве, Уганда, Казахстан, Австралия, Мианмар, които някои правозащитници наричат „износ на авторитаризъм“. Освен това китайските компании, включително ZTE и China Telecom, предложиха своята помощ на ООН в разработването на международни правила за използване на технологии за разпознаване на лица.

Жителите на Китай са загрижени за това състояние на нещата. Според проучване на изследователския център за защита на личната информация в Нанду, публикувано през декември, 76% от китайците биха предпочели традиционните методи за лична идентификация. 80% от анкетираните се страхуват от изтичане на данни, 57% - от възможността за проследяване на движението им, 84% от анкетираните биха искали да могат да видят събраните данни и, ако е необходимо, да изискват тяхното изтриване. Правозащитниците също говорят за масовото използване на разпознаването на лица в автономния регион Синцзян Уйгур, за шпиониране на мюсюлманското население. Но, в Китай обществената реакция към разпространението на разпознаването на лицата е по-слабо, отколкото в западните страни.

„В общество, което живее в условия на неприкрита и ежедневна система за наблюдение над 70 години, появата и прилагането на разпознаването с камери е по-малко оспорвано, отколкото в САЩ“, се казва в проучване, спонсорирано от Intel и посветено на реакциите на хората от въвеждането на изкуствения интелект.

„Перфектният инструмент за потисничество“

Въпреки това, властите на някои страни и региони напоследък станаха подозрителни към подобни технологии. Няколко американски щата вече забраниха използването им. Калифорния беше първият, който миналия септември установи тригодишен мораториум върху използването на подобни системи от полицията и други обществени служби. Властите на ЕС също обмислят въвеждането на мораториум, който може да продължи от три до пет години, а към този момент се подготвят мерки за предотвратяване на евентуални злоупотреби и се усилват правилата за защита на личния живот на гражданите и техните данни.

Докато властите и технологичните компании са по-загрижени от несъвършенствата на технологията и злоупотребите с тях, правозащитните активисти говорят за възможността те да се използват за тотално следене и преследване на несъгласните. „Технологията за разпознаване на лица по своето естество е много натрапчива, и дава възможност за широко и масово наблюдение, събиране, съхранение и анализ на чувствителни данни, без да има обосновани подозрения. В ръцете на руските власти, които вече са много склонни към насилие и при липса на прозрачност и отчетност на подобни системи, това е инструмент, който може да доведе до репресии срещу мирните протести на съвсем ново ниво“, коментира Наталия Завенягина, ръководител на руското представителство на Amnesty Inter-national.

„Протести се провеждат по целия свят, от Ливан до Чили и Ирак, и много от тези правителства, независимо дали са либерални демокрации или по-автократични режими, са в затруднено положение. Сега са налични технологии, които им позволяват да се борят с политическата мобилизация“, казва Стивън Фелдщайн, изследовател от Фонда на Карнеги. Директорът на британската организация за защита на правата на човека Big Brother Watch Силки Карло нарече системите за разпознаване, независимо колко са перфектни, „идеален инструмент за потисничество“. И добави, че „в крайни случаи може да се окажете в общество, в което нямате шанс за анонимност“.

Превод за “Труд” - Павел Павлов