Разхлабително - тайното оръжие на ЦРУ срещу съветските лидери

Подвижна тоалетна съпровожда кортежите на Хрушчов, Брежнев и Горбачов

Американските агенти прилагат хитра тактика на саботаж 

Хрушчов, Брежнев, а по-късно и Горбачов. Трима съветски лидери, три посещения в Щатите и тримата сполетени от една и съща съдба. Дали е случайност? Едва ли! Случайностите свършват след втория път. Генерал-майор Владимир Тимофеевич Медведев - човек с близо 30-годишен стаж в органите за сигурност - се заема с тежката задача да разнищи какво се крие зад стомашните проблеми със съмнителна редовност, спохождащи съветските лидери, посещаващи Америка.

През юни 1973 г. Медведев лети до Щатите като телохранител на Леонид Илич. По онова време Брежнев е посрещнат с всички почести. В края на посещението Никсън го кани във вилата си в Сан Клементе - и именно там стомахът на съветския лидер “се разстройва”. Медведев, който е на пост пред вратата на тоалетната, отбелязва всичко с прецизна точност. Но странно защо, никой от членовете на съветската делегация - с изключение на самия Леонид Илич - не страда от стомашно разстройство. Всички ядат една и съща храна, пият една и съща вода и дишат един и същ въздух, но неразположението сполита единствено Брежнев. По онова време младият Медведев просто свива рамене. В крайна сметка причината може да бъде каква ли не: непозната кухня, жегата или умората от часовата разлика. Точно така обясняват ситуацията и агентите от американските тайни служби, отговарящи за съветската делегация. А американските медици кимат в съгласие. Звучи логично, но у Медведев - който е виждал какво ли не през дългите си години на “Лубянка” - подобни елементарни обяснения, будят подозрения. Минават 17 години. Владимир Тимофеевич вече е генерал-майор и началник на личната охрана на Горбачов и го придружава при три посещения в Съединените щати. През декември 1987 г. и през 1988 г. всичко преминава гладко; храната за генералния секретар се приготвя в кухните на съветското посолство, а стомахът му работи безупречно.

Повод за размисъл

Владимир Тимофеевич Медведев стига до шокиращи изводи при разследването си.

В края на май 1990 г. обаче - когато Горбачов предприема мащабна обиколка из Америка и е приет от Джордж Х. У. Буш - някакъв микроб го атакува. Симптомите, както по-късно анализира Медведев, са идентични с тези, които има Брежнев. Няма температура, обрив, нито внезапна слабост или видими признаци на инфекция.

Работоспособността му остава нормална. Но щом се прибира в определените за него покои, се сблъсква със ситуация, която самият генерал по-късно описва с войнишка прямота: “По дяволите - пак ли разстройство!” 
Медведев отдава това на обичайните неволи при пътуване. В крайна сметка, кой знае - може би причината е тежката американска храна. Но охранителят се озадачава от две неща, които не могат да се обяснят нито с часовите зони, нито с Хипократ.

Първо. Автомобил, оборудван с преносима тоалетна, неотлъчно следва кортежа на всеки съветски лидер, посещаващи Щатите. Тоалетна на колела - представете си само! Американците я осигуряват по своя инициатива, без да бъдат молени, сякаш знаят със сигурност, че ще потрябва - и наистина, винаги се налага да се ползва. Това дава повод за размисъл.

Второ. Стомахът на съветските лидери се “разстройва” само когато се хранят в президентските резиденции и ранчота, а не с храна, приготвена в кухнята на посолството. По-късно Медведев с изумление научава, че същите стомашни проблеми измъчват и Хрушчов при идването му в Америка. Опитното ченге дори не може да допусне мисълта, че американските президенти лично са замесени в стомашните неразположения на съветските държавни глави. Айзенхауер, Никсън и Буш-старши може и да са хитри хора, но едва ли биха сипали разхлабително в борша по време на обяд. Той изключва и варианта за обикновена инфекция, тъй като - макар генералните секретари, практически да живеят в тоалетната - те не проявяват симптоми на каквото и да е заболяване.

Умишлени действия

Остава само един извод и Медведев го прави. Диарията е резултат от умишлени, предварително планирани действия. Чии? На американските разузнавателни служби, разбира се. А какво друго би могло да хрумне на един генерал-майор от КГБ, посветил близо 30 години от живота си на апарата за държавна сигурност?
Има няколко факта, които силно смущават Медведев: несвързаните приказки за часовите пояси и Хипократ идват единствено от агентите на Тайните служби на САЩ, отговарящи за сигурността на гостуващата делегация.

С други думи, тъкмо хората, които - по силата на служебните си задължения - би трябвало да знаят абсолютно всичко за предстоящото посещение, чак до графика за посещенията на тоалетната, имат готово едно и също обяснение. Случайност? Медведев - човек със строго практичен начин на мислене, подозира психофизически акт на саботаж. Не отравяне в класическия смисъл. По-скоро - хитра тактика, целяща да предизвика дискомфорт и да извади обекта от равновесие. Работоспособността на жертвата технически не спада. Но опитайте да се съсредоточите върху стратегически въпроси на разоръжаването, докато непрекъснато ви се налага да тичате до тоалетната, и то знаейки, че камерите също го знаят, - че същата онази кола се движи по петите на кортежа ви.

Ето каква е тя, Студената война - онази нейна страна, която липсва в учебниците. Докато дипломатите се пазарят за всяка бойна глава и всеки километър от обсега на ракетите, някой се грижи съветските лидери, по време на престоя си в Щатите, меко казано - да не мислят за геополитика.