„Чрез комедията бягате от заобикалящата ви реалност, болката и травмите, точно както благодарността ви помага при депресия. В известен смисъл съм благодарен за всичко. Ако имах щастливо детство, не знам каква щеше да е кариерата ми. Със сигурност не бих бил успешен актьор“, казва американският актьор Рейн Уилсън (57), звезда от сериала "Офисът".
В подкаста „Дневникът на един главен изпълнителен директор“ той говори за това как е малтретиран като дете, което довежда до дългосрочни психични проблеми. Поради травма той ходи на терапия в продължение на 22 години и се бори с тревожност и социализация, както в личния, така и професионалния си живот. „Преживял съм много болка и страдание в живота си, с депресия, тревожност и пристрастяване. Едва когато започнах възстановяване и терапия, осъзнах колко много травмите от детството ми повлияха върху мен и кариерата ми“, казва Уилсън.
Майка му го изоставя, когато е на две години, а баща му и мащехата му го отглеждат в бахайска общност, която насърчава равенството на човечеството, което е особено иронично за Уилсън, защото детството му е изпълнено с гняв и измама. До 10-годишна възраст той не знае как да изразява емоциите си, защото у дома те „варират“ между гняв и хвалебствия, което тяхната вяра насърчава. Баща му също има травматично детство и затова смята, че това го е направило емоционално недостъпен за него.
От 2005 до 2013 г. Рейн Уилсън влиза в ролята на популярния Дуайт в сериала „Офисът“ и споделя, че травмата по някакъв начин го е вдъхновила да играе. Въпреки това, дори многомилионният успех на сериала не му помага в борбата с депресията. Той знае, че има „най-добрата работа досега“, но се чувства неудовлетворен. Обмисля да се откаже от всичко, когато трябва да се наслаждава на успеха си. Точно затова решава да разкаже за своята борба и да обясни, че можеш да си дълбоко нещастен, дори когато си постигнал всичко, което си искал. „Хроничното неудовлетворение подхрани стремежа ми към кариера и амбицията ми, защото исках повече“, признава актьорът.
Накрая той разсъждава върху влиянието, което сериалът има и до днес, за което дори не е мечтал, и благодари на колегите си, които са му дали мотивацията и спокойствието, от които се нуждае. „Благодарен съм за това колко спокойствие, любов и вдъхновение донесе "Офисът" на хората. Да бъдеш в сериал, който е толкова добър и все още въздействащ на публиката 10 години по-късно, е като да удариш джакпота. Нямахме представа, че ще има такова въздействие“, завършва актьорът.