Руският радар Don-2N – технологичното чудовище на Москва

Известен в НАТО като „Кутията с хапчета“, руският радар Don-2N е ключов елемент от инфраструктурата на стратегическата отбрана на Русия, предназначен да защитава Москва от заплахи с балистични ракети. Разположен близо до Софрино в Пушкинския район на Московска област, този масивен радар с фазирана решетка е критичен компонент на руската система за борба с балистични ракети (ПРО) А-135, пише The National Interest.

Усъвършенстваните възможности, уникалният дизайн и продължаващите усилия за модернизация на Don-2N подчертават значението му в рамката на националната сигурност на Русия. 

Don-2N е внушителна структура, която се характеризира с уникалната си четириъгълна форма. Всяка от четирите му страни е оборудвана с радар с диаметър 59 фута и свръхвисокочестотна лента, който осигурява 360-градусово покритие за откриване и проследяване на ракети. Радарът работи в сантиметровия диапазон, което му позволява да открива малки обекти, според сведенията с размери до пет сантиметра (или само около два инча), на разстояние 1243 мили и на височина до 24 855 мили.

Системата се захранва от суперкомпютър Elbrus-2, който управлява сложните изчисления, необходими за проследяване на множество цели, анализиране на траекториите и координиране на ракетите-прехващачи. Тази изчислителна мощ позволява на Don-2N да функционира автономно, което е изключително важно в случай на прекъсване на комуникациите с центъра за управление и контрол. 

Конструкцията на радара с фазирани решетки и електронно сканирани решетки осигурява бързо сканиране и висока точност, което го прави способен да изпълнява едновременно задачи по откриване, проследяване и насочване. Способността му да наблюдава непрекъснато горното полукълбо и да се интегрира с по-широките системи за противоракетна отбрана и космическо наблюдение на Русия допълнително повишава неговата гъвкавост. 

Разработването на радара Don-2N в Русия се корени, както и много други неща в съвременната военна история на страната, в геополитическата динамика на Студената война - по-специално в Договора за ПРО от 1972 г. Този договор позволява на Съединените щати и на Съветския съюз да определят по една зона за противоракетна отбрана. Докато Съединените щати избраха Северна Дакота - домът на голяма част от ядрения им арсенал - Съветският съюз даде приоритет на Москва, отразявайки политическото и символично значение на столицата. 

Изграждането на Don-2N започва през 1978 г., като радарът постига пълна оперативна готовност до 1989 г. Той е официално приет на въоръжение през 1996 г. след продължителни изпитания и интегриране в системата А-135.

Разработката на Don-2N е значителен инженерен подвиг, изискващ усъвършенствани материали, прецизно производство и сложен софтуер, за да отговори на изискванията на съвременната противоракетна отбрана. Заводът край Фрязино, научен град североизточно от Москва, изигра ключова роля в производството на висококачествените микровълнови и милиметрови компоненти на радара, спазвайки строги военни стандарти. 

Основната роля на Don-2N е да открива и проследява междуконтинентални балистични ракети (МБР) и други балистични заплахи, насочени към Москва, като осигурява ранно предупреждение и дава възможност на A-135 да разгърне прехващачи, като например ракетите 53T6 (Газела). Способността на радара да класифицира бойните глави, да ги различава от примамките и да противодейства на активното заглушаване повишава ефективността му срещу сложни ракетни заплахи.

Освен за противоракетната отбрана, Don-2N допринася за космическото наблюдение на Русия, като автоматично открива и проследява обекти в орбита и предава данни за траекторията на Централния център за космическо наблюдение на Русия.

Забележителната чувствителност на радара е демонстрирана в съвместен експеримент с американците през 1994 г., част от програмата ODERACS 1, при който радарът открива двуинчова сфера на разстояние 932-1243 мили, като превъзхожда други радари, включително американския Cobra Dane. Тази способност само допълнително подчертава способността на Don-2N да наблюдава космически отпадъци и потенциални антисателитни заплахи.

Интеграцията на този радар с по-широката руска мрежа за ранно предупреждение, включваща радарите „Воронеж“ и спътниковото съзвездие EKS, осигурява цялостно покритие на потенциалните райони за изстрелване на ракети.

Сега вероятно е достигната повратна точка, в която руската противоракетна отбрана може действително да е по-добра от американските системи.

Авторът на статията Брандън Джей Уейхарт, старши редактор по въпросите на националната сигурност в The National Interest, както и сътрудник на Popular Mechanics.