Сабонис-младши вече изпреварва татко си

Арвидас Сабонис – име, което едва ли се нуждае от представяне, дори за хората, които не се интересуват от баскетбол. Литовският център е един от най-добрите на този пост не само в Европа, но и света. Зад гърба си има олимпийска, световна и европейска титли. Два пъти става шампион на Испания с „Реал” (Мадрид) и три пъти в бившия СССР с родния „Жалгирис”. На 31 години дебютира в НБА за „Портланд”, където 7 сезона тимът му достига до плейофите. А през 2010-а е приет в Залата на славата, като става втория най-висок баскетболист (224 см).

Сабонис има 3 сина и една дъщеря. Мечтата на легендата е някое от децата му да тръгне по неговия път. Всичките момчета се пробват в играта с оранжевата топка, но не постигат кой знае какви успехи. Татувидас прекратява кариера на 27 години, а Жигимантас по-рано. Арвидас обаче вижда голям потенциал в най-малкия Домантас. И не бърка.

Момчето се ражда в Портланд, където баща му играе. А тази година 23-годишният тежък гард на „Индиада” за първи път е включен в Мача на звездите – постижение, което не успява да достигне славният му баща. На събитието зад Океана се събра цялата фамилия Сабонис.

Кариерата на Домантас едва сега набира скорост, но той вече си спечели званието на най-платения спортист в историята на Литва. Преди старта на този сезон той подписа договор с „Индиана” за 4 г., с който си гарантира 77 млн. долара. И още 8 милиона се очаква да вземе, като допълнителни бонуси. Контрактът на Сабонис-младши е и най-големият в историята на прибалтийските републики. За сравнение Йонас Валанчунас, вторият литовец в НБА, играещ за „Мемфис Гризли” ще получава $45 млн. в следващите три сезона. Самият Арвидас пък за 7 години в НБА заработи „едва“ $47,8 млн. Разбира се, ръстът на заплатите тогава и сега е не може да се сравнява. Но е факт, че кариерата на Доминтас се развива по най-добрия начин. Тази година младокът попадна сред резервите в Мача на звездите и вероятно не е далеч времето, когато ще влезе и в стартовия състав.

Предпоставките за това са очевидни. На 20 януари Доминтас за първи път в кариерата си отбеляза трипъл-дабъл. А в мача срещу „Денвър” заби 22 точки, направи 15 борби и 10 асистенции. Сабонис-старши не е достигал подобно постижение. Той е отличен играч, но по време на престоя си в НБА е имал максимум 9 асистенции в една среща.

Този сезон Доминтас прави средно по 18,5 точки на мач, 12,4 борби и 5 асистенции. И буквално се превърна в машина за дабъл-дабъл. По всички показатели до тук синът превъзхожда баща си в най-добрата му година в НБА. През сезон 1977/1998 той отбелязва по

]

16 т., 10 борби и 3 асистенции.

„Много се гордея с Доминтас – признава легендата. Пожелава му само да е здрав (През по-голяма част от кариерата си Арвидас страда от болки в коляното, глезена и слабините). – А в баскетбола трябва работа, работа и пак работа. Никога не трябва да спираш. Тогава всичко ще ти се получи.”

Разбира се, не може да се каже, че като баскетболист Доминтас превъзхожда легендария си татко. Сабонис-старши идва в НБА на доста зряла възраст. Но преди това той печели буквално всичко. В състава на бившия вече СССР взима златото на Евробаскет, на олимпиадата и на Световната купа, а след разпада на Съюза помага на малка Литва да достигне на два пъти до бронзови медали на игрите - Барселона 92 и Атланта 96.

А и сравнението на играчи от две различни епохи не е редно. Но пък е очевидно, че Сабонис има всички основания да се гордее със сина си.

Още от детството си Доминтас е подлаган на голям натиск заради сравнението със славния му баща. Все пак синът на Сабонис трябва да е на „нужното ниво”. Всъщност Сабас, както наричат Арвидас, не е карал децата си да играят баскетбол. Но ако вече са решили да останат в тази игра, им посочва слабостите. Вторият му син Жигимантас, например, не издържа постоянните сравнения с баща му и заменя баскетбола със строителния бизнес. Домантас не е такъв, той е роден за спорт. Успява да издържи не само на обществения натиск, но и на критиките на баща си.

„Това, че си син на някого и постоянно те сравняват с него, е голяма тежест – признава младокът. – Всички имат големи очаквания към теб, феновете също. А когато нещо не ти се получава, те наричат неудачник, слаб играч или пък направо ти казват, че си на терена само заради баща си. Никога не съм приемал присърце тези думи. Макар че ми се е случвало да играя лошо, когато баща ми е идвал на мачовете ми.”

Момчето допълва, че усеща вярата на баща си в него. А таткото не спира да му сочи и някои

]

негови слабости.

„Например според него не съм толкова решителен в играта под коша, трябва да съм по-агресивен – споделя той. – А дали си приличаме по стил на игра? Не виждам. Макар че, приятели и близки, твърдят че сме като две капки вода. А това звучи абсурдно!”