Свети Теодосий Търновски и Теодосий, Патриарх Търновски

Навършиха се 660 години от успението на прочутия монах исихаст и духовен учител св. Теодосий Търновски (ок. 1300 – 27 ноември 1362 г.)

На св. Теодосий Търновски са приписвани някои действия на неговия съименник, търновският патриарх Теодосий II

На 27 ноември Българската православна църква отбелязва паметта на преподобния Теодосий Търновски, духовният учител на цяла генерация църковни дейци, писатели и интелектуалци – св. патриарх Евтимий, св. Киприан, митрополит Киевски и Московски, книжовникът и преводач Дионисий Дивни, и др. Знаменитият монах е останал в традицията като “Търновски”, но е родом от Видин или неговата област, откъдето е и владетелският род на Шишмановци.

Роден нейде около 1300 г., Теодосий приема монашеството в манастира “Св. Никола” при Арчар, а негов пръв наставник е „добродетелният мъж Йов“. След „немалко време“ заминава за “... царстващия град на българите Търново, втори след Константиновия град (Константинопол) на думи и на дело…”, както пише константинополският патриарх Калист. Теодосий постъпва в прочутия някога манастир “Св. Богородица”, чиито руини бяха разкрити от археолога проф. Хитко Вачев в чертите на т.нар. Френкхисар. След известно време отива в някоя от обителите при средновековния град Червен (скалните манастири при Иваново, Русенско), после в т.нар. Епикерниев манастир край Сливен, създаден от неизвестен по име царски служител.

Около 1335 г. в загадъчната Парория, най-вероятно в днешната турска част на планината Странджа, се установява прочутият византийски исихаст св. Григорий Синаит. Теодосий се присъединява към неговите ученици – „ромеи“, българи и сърби, може би със знанието на цар Иван Александър, който проявява интерес към исихасткото учение. Синаит на два пъти изпраща Теодосий при българския владетел, който оказва щедра подкрепа на братството. Повече за това читателят може да научи от книгата на д-р Милен Николов „Исихазмът, св. Григорий Синаит и манастирите в Парория“ (2013 г.). След смъртта на Синаит (1346 г.) монасите молят Теодосий да стане техен игумен, но той смята, че още не е достоен за такава мисия. Връща се в „Сливенската планина“, после заедно със своя верен събрат Роман посещава Света гора Атонска, Солун, Верия/Бер в Южна Македония (днес в Гърция), после с кораб пътува до Константинопол, отново за кратко е в Парория, Сливен и „Емонската планина“ при Несебър… В крайна сметка, с подкрепата на цар Иван Александър основава манастир при Кефаларево. Единодушно се приема, че става дума за Килифарево, но проф. Мария Спасова допуска, че Теодосиевата обител е създадена другаде. Наистина, не е изключено братството по-късно да се е преместило в Кефаларево/Килифарево близо до Търново. Теодосий вече е бил авторитетен наставник, а при него се стичат петдесет ученици отблизо и далеч... Сред тях е и Евтимий, на когото в миг на просветление Тедосий предрича бъдеще на духовен пастир, но и „апостолско гонение“…

Според житието св. Теодосий взема дейно участие в религиозния и обществен живот, включително е „изобличител  номер 1“ на еретиците (богомили, адамити и „юдействащи“) на свиканите от цар Иван Александър църковни събори в Търново през 1355 и 1360 г. Както допускат някои изследователи, в случая поне отчасти има объркване с търновския патриарх Теодосий II. Това най-вероятно е грешка на българския преводач и редактор на житието, но, както ще видим, отношенията между двамата „Теодосиевци“ не са били от най-добрите... Теодосий, неговия събрат Роман (личност, която е различна от св. Роман/Ромил Видински) и последователите им влизат в спор с официалната църковна власт, дори търсят „арбитража“ на константинополския патриарх Калист, някогашен събрат на Теодосий от Парория.

През 60-те години на XIV в. Кефаларево е под заплаха от османски набези. С личната ангажираност на цар Иван Александър Теодосий и учениците му създават манастира “Света Тройца” северно от Търново. Над днешните сгради на светата обител е пещерата, в която според преданието Теодосий се е усамотявал за молитва. Вероятно заради споровете с патриарх Теодосий II знаменитият исихаст решава да посети Константинопол, придружаван от Евтимий и Киприан. Във византийската столица е посрещнат радушно от патриарх Калист, но е повален от болест и умира. Скоро е канонизиран, а самият Калист пише неговото житие, запазено само в българския си превод. Най-често се твърди, че св. Теодосий Търновски умира на 27 ноември 1363 г. Печалното събитие явно е година по-късно, на същата дата, но през 1362 г. Така е, защото патриарх Калист умира през август 1363 г. и няма как св. Теодосий да е починал след него.

Високите оценки за светеца Теодосий Търновски  рядко включват неговото творчество, при това слабо запазено. Надали обаче можем да има съмнение в интелектуалните достойнства на учителя на творци от ранга на Евтимий и Киприан… Теодосий превежда „Глави много полезни“ на Григорий Синаит, а вероятно и житието на своя учител, написано от патриарх Калист. Знанията ни за известния исихаст са събрани от проф. Димитър Кенанов в книгата „Крилатият въздухоходец Теодосий Търновски“ (2010), в чието заглавие е „вграден“ точен цитат за светеца.

 Какво знаем за „другия Теодосий“, патриарх Теодосий Търновски? Българският патриарх Теодосий  II е начело на църквата от около 1348/1349 г. до края на шестдесетте години на XIV в. Бъдещият духовен глада е бил монах в Зографския манастир. Научаваме това от негово писмо, придружаващо изпратени от Търново ръкописи „… за утешение и за полза (…), и да поменувате наше смирение Теодосий, по Божия милост, архиепископ на Цариград Търнов и патриарх на всички българи…" 

Когато се завръща от Атон в България, Теодосий явно е сред близките сътрудници на патриарх Симеон. Ще припомним, че през 1346 г. този български първосвещеник е водещата фигура в провъзгласяването на сръбския архиепископ Йоаникий за патриарх, както и в коронацията на крал Стефан Душан (1331-1355) за пръв сръбски цар. Става въпрос не само за църковен, но и за важен държавно-идеологически акт, отразяващ мястото на Търновската патриаршия в православния свят. В съслужение с патриарх Симеон е и друг виден архиерей – Николай, охридският архиепископ „… цяла България…“ Този случай отразява връзките между двете български автокефални църкви, с центрове съответно в Търново и Охрид, дори и тогава, когато са в границите на различни държави. Константинополската патриаршия реагира остро, но това има обратен ефект – през 1352 г. Теодосий ІІ, вече като търновски патриарх,  ръкополага монаха Теодорит за митрополит на Киев и „цяла Рус“, въпреки че кандидатурата му е отхвърлена от константинополския патриарх Калист.

За влошените отношения между двата църковни престола свидетелства “Посланието на Калист до търновското монашество“ (1361 г.), изпратено в отговор на писмото на св. Теодосий и събратята му до него. Калист обвинява Теодосий II в различни „прегрешения“, вкл. че не споменава неговото име и онези на източните патриарси от Александрия, Антиохия и Йерусалим по време на служба. Може да се допусне, че патриарх Теодосий е бил резервиран към исихазма или, ако не към самото учение, към Григорий Синаит, съответно, и към Калист и Теодосий Търновски. Разбира се, за сметка на другия исихастки теоретик св. Григорий Палама, тъй като в самия исихастки лагер е имало различия. Разногласията не трябва  да се драматизират – те са отражение на духовните търсения и техните политически проекции през онази бурна епоха. Според д-р Васил Киселков и проф. Йордан Андреев именно главата на църквата Теодосий II (а не монахът Теодосий) е водещата фигура в антиеретическите събори през 1355 и 1360 г., което е логично. 

При археологически разкопки в Търново са открити съдове от типа на т.нар. сграфито керамика, върху които е изписано името на патриарх Теодосий. Можем да видим образа на патриарха в миниатюра от Манасиевата летопис, представяща опелото на царския син Иван Асен. Прави впечатление, че Теодосий II е изобразен като сравнително млад човек с черна коса.