Скулпторът Александър Хайтов - Непукистът

Скулпторът патриот отново се обозначи в медийното полезрение с изумителна творба. Паметник в Добрич на героя ген. Иван Колев, освободител на Добруджа. Легендата на българската кавалерия е яхнала музикален кон. Предното му копито изпълнява стария химн “Шуми Марица”. И ето повод за вълнения. Да се развлича публиката в навечерието на президентската кампания.

Първата поява на ваятеля пред публика датира от студентските му години. СБХ организира изложба с произведения от възпитаници на Художествената академия “Николай Павлович”. Бъдещият скулптор, ученик на проф. Величко Минеков, се представя с работа, означена като “Баща ми. Глава”. Ако не прочете човек табелата, ще си рече, че е изобразен Гай Юлий Цезар. Но се оказва Николай Хайтов. На римския му череп липсва само лавровото венче. Иначе същи император - със стисната челюст, волева брадичка и остър профил. Класическо. Сашо,  първороден син на писателя, го портретува и посмъртно. Издигна му паметник в с. Гулянци. На него бележитият родопчанин е издокаран в народна носия от родния си край като някой участник в Роженския събор. И говори…Зрителят застава пред монумента, който му произнася паметни мисли на своя модел.

Може би тук замисълът е многопластов. Понеже писателят беше безусловно искрено обичан от народа си, който го припознаваше като духовен водач и покровител, редно е паметникът да съответства и най-високата оценка, давана от неизкушения човечец. “Да го бутнеш и ще проговори!”, възкликва той пред изображение истинно, реалистично. Та затова и паметникът му проговаря като оживял.

Собствено към правдивото в монументалистиката претенции предявяват и експертите историци. За паметника на цар Самуил примерно Иван Петрински твърди, че блестящите очи изобщо не са проблем. Инсценирана била ненужна истерия, която да отклони вниманието от същественото. Че в новия паметник “няма нито един исторически верен елемент”, което го прави “безродно скулптурно изображение в историческо безвремие”.

Ние по въпроса за историческата достоверност на Сашовите скулптури няма да се месим. Но ще споделим лично лаическо впечатление. Че най-статичното в една скулптура са очите. Живописецът ще ги докара откъм цвят и ще им вкара духовна струя. Графикът - откъм форма ще им вдъхне живот. А на скулптора му е най-тежко. За да усети зрителят какво излъчва окото, той трябва да го “разкаже” чрез лицедейството и гримасата. И тук хвала на Хайтов, успешен е. Неговите герои наистина гледат. С поглед остър, студен, непреклонен. Погледът, който той органично владее - неговият собствен. Е, при цар Самуил си послужи с помощни средства. Може би с цел да не възпроизвежда себе си…

Има един тип хора, от които мъчно се изкопчва усмивка. И ако случайно се появи, тя е някак като изпусната, изтървана, случайна и мимолетна. Сашо е от тях. А доколкото може да произведе някакво подобие на хумор, то ще е по-скоро първичен сарказъм. Провокира го телевизионният водещ покрай шумотевицата около пеещия кон:

• Да не измислите и някой, в който нещо мърда?
• Ще мърда, ще мърда…

Произнесе го презрително. Водещият го преглътна. Надали се досеща, че по отношение на критиките Хайтов-младши е бащичко. Вечно полемизиращият писател упреците посрещаше с фразата: “Те не стигат до ревера на сакото ми…” Сега синът го дублира: “ И в крайна сметка кой е този, който преценява естетиката?”

Естетиката всеки я възприема посвоему, което си личи и от дискусиите за което и да било. Но в случая с паметника на ген. Иван Колев се наслагва притурка, която се отнася до етиката. А етиката не подлежи на субективни интерпретации. Та поръчката за монумента е била възложена на неоспоримо даровития скулптор проф. Крум Дамянов. Той я сътворил и подготвил във вариант от гипс. Но по стечение на ред обстоятелства, вкл. и негови здравословни (на възраст е), реализацията се забавя. Без да го уведомят, че план-програмата за проекта се променя, общинските власти, както и самият нов автор Александър Хайтов се държат с дебелоочието на наглеца, за когото моралният (и не само - договорен документално) ангажимент е пръска от слюнката, с която си дал дума.  Съхне бърже. Па да се бе обадил на предшественика си, да бе рекъл нещо извинително поне. Колега ти е, при това доайен…

Не му е в стила на нашумелия Сашо. Макар че да се извиниш е достойно, както твърди проф. Андрей Пантев, комай единствен от препитваните по всячески теми авторитети, не се е произнесъл за нашумелите творби.

Но пък се изказаха зевзеците в мрежата своевременно: “Вдигат паметник на Стоичков в Пловдив. Ще псува на майка и ще скача на бой. Директорът на НИМ проф. Божидар Димитров заяви, че псуването на майка е стара традиция на тракийските племена, живели по нашите земи, и в скоро време ще набави доказателства, за да го превърне в истина” (Не-новините).

А Сашо Хайтов хич да го не мислим. Нищо чудно потомството да го провъзгласи за първопроходник на велико постмодерно “Дисниленд” изкуство. Статуи светят, говорят и пеят. И танцуват, що не?

Не харесваш, не гледаш

„Такива неща необичайни дърпат хората. Просто от любопитство ще отиде да види някой за какво става въпрос. Пък и ще научи стария химн “Шуми Марица”. (Сашо Хайтов за паметника си на ген. Иван Колев в Добрич)

”Ако някой не му харесва как му светят очите, да не ходи.” (Пак той за  паметника му на цар Самуил в София)

ЗА НЕГО

Някой трябва да го спре

На морала - майната му. В случая нямат право да променят условията на конкурса. И се питам: Александър Хайтов защо постъпва така с мен? Аз никога не бих направил така с поколението скулптори преди мен, някои от които уважавам, но и да не ги уважавам - никога не бих дръзнал да постъпя по този безумен начин. Защо съюзите мълчат за това безобразие - паметника на цар Самуил? Някой трябва да го спре.

Проф. Крум Дамянов, скулпторът, на когото отнеха поръчката за паметника в Добрич

Утре паметник ще ни псува на майка

Проектирахме паметници със светещи очи, говорещ кон. Да спрем самодейността в държавата, защото утре ще видим паметник, който ни псува на майка.

Вежди Рашидов, министър на културата

Статуите му ги знаят всички

С пеещите и светещите статуи името на Александър Хайтов стана разпознаваемо за публиката, ето - канят го по телевизията. Има една друга конна статуя в Добрич - най-голямата, изливана от бронз на Балканите - на хан Аспарух. Тя е създадена преди години от баща ми - Величко Минеков, но днес никой не говори за нея, защото нито конят цвили, нито очите на хан Аспарух светят. А за статуите на Александър Хайтов знаят всички.

Проф. Велислав Минеков, скулптор

Арогантно невежество

Срам ме е  заради арогантното невежество на скулптора Хайтов, който не само е бягал от всички лекции по история на изкуството, не само го е домързяло да направи наложителните исторически справки, но и очевидно се гордее с това.

Иван Петрински, археолог