Специалисти за рака на белия дроб: Необходима е ранна диагностика и прилагане на нови терапии

През ноември отбелязваме месеца на борба с рака на белия дроб. Целта е да се повиши обществената осведоменост относно едно от най-разпространените онкологични заболявания.

Статистиката сочи...

Всяка година през ноември светът отбелязва световния месец за борба с рака на белия дроб. По последни данни годишно в България се диагностицират над 4200 нови случая, като 5-годишната преживяемост на пациентите, засегнати от този вид карцином, е почти два пъти по-ниска от тази в Европа.

За 12 месеца у нас умират над 2700 души от това заболяване. Ето защо е изключително важно да се познават симптомите, да се избягват рисковите фактори, да се провеждат редовни профилактични прегледи и при необходимост – навременни консултации със специалист. В същото време има значителен напредък в персонализираната терапия на този вид карцином. Биомаркерите са ключът към лечението и удължаването живота на пациентите.

Специалисти обръщат внимание на това, че ранната диагностика е от изключително важно значение, особено при онкозаболяванията, тъй като в колкото по-ранен стадий се установи едно такова заболяване, то пациентът ще има по-голям шанс за излекуване. 

По време на дискусия, част от Национална информационна инициатива за борбата с рака на белия дроб "Аз така си кашлям...", подкрепено от БОНД, водещи специалисти в страната дадоха и своята гледна точка за лечението и скрининга на рака на белия дроб.

„Проблемът е кога се диагностицира пациента. При белодробния карцином нямаме скринингова програма“, каза пред журналисти пулмологът д-р Николай Янев от УМБАЛ "Свети Иван Рилски".

Той обърна внимание, че основните причини, но не и единствени, за това заболяване са:

- Тютюнопушенето като основният виновник 
- Фамилната история е утежняващ фактор

Д-р Янев съобщи също така, че едва 15 % от пациентите никога не са пушили.

Най-рисковите пациенти от това заболяване са тези от 55 - 75-годишна възраст, като те могат да бъдат настоящи или бивши пушачи, които са пушили един пакет цигари в продължение на 30 години. 

Д-р Николай Янев подчерта, че коварното при този вид заболяване е, че то протича безсимптомно. В първи, втори и дори началото на трети стадии пациентът може да няма симптоми.

"При трети и четвърти стадий  кашлицата е основен симптом при пациентите. Някои пушачи свикват с кашлицата и това за тях вече не е симптом, който да го заведе до лекаря, което е проблем", каза специалистът.

Д-р Николай Янев

Той обърна внимание на това, че, ако един пациент кашля повече от 3 месеца, то той трябва да отиде при специалист на преглед.

"Обикновено кръвохракът е рядък симптом, но е много плашещ и това отвежда пациента при лекаря", допълни още д-р Янев.

"По времето на COVID-19 с 39% намаля броят на пациентите при диагностиката. Тогава хората нямаха достъп до специалисти, тъй като те бяха заети с коронавируса. Хубавото в COVID периода бе, че тогава пациентите си направиха скенер на белия дроб, като при някои от тях установихме, че вече има ранен карцином и те започнаха лечение", каза пулмологът.

Специалистът отбеляза, че е необходимо в България да има Национална скринингова програма за рака на белия дроб, за да се помогне на хората с такова заболяване да бъдат диагностицирани рано, а не да го открият на по-късен етап или по време на случаен преглед, като рентген на бял дроб преди операция, например.

Д-р Таня Златанова, медицински онколог от Аджибадем Сити Клиник Токуда, обърна внимание на лечението при рака на белия дроб.

"При първи и втори стадий на болестта е възможна хирургия. При трети и четвърти стадий се прилага лечение с лекарствена терапия. Апелирам да има по-голяма информираност на хората с онкологичните заболяване. Той е на второ място по диагностициране заболяване след рака на гърдата, но е първи по смъртност", каза тя.

Д-р Таня Златанова

Медицинският онколог съобщи, че лекарствените терапии са ефективни приблизително около 70-76%.

„България има достъп до всички иновативни терапии, като член на ЕС. Всички регистрирани медикаменти в Европа, могат да бъдат налични в България“, каза тя.

Д-р Златанова отбеляза, че при лечението има значение дали то е следствие на генетична мутация и отбеляза значението на мулеколярно-генетичния анализ.

"Това генетично тестване е необходимо да се направи в такива случаи иначе няма да лекуваме адекватно пациента. Трябва да се проведе изследване, за да се види дадената мутация", допълни онкологът.

Новите терапии

Нови терапии има вече и в България. По-голямата част от таргетните (прицелните) терапиите, одобрени през последното десетилетие, са предназначени за пациенти, диагностицирани с недребноклетъчен рак на белия дроб, като те са насочени именно към специфична генетична мутация. Колкото повече биомаркери бъдат открити, толкова по-прецизно ще бъде лечението. За съжаление обаче въпреки категоричните доказателства за огромната полза от персонализираната биологична терапия, все още има пациенти, които не са изследвали своите биомаркери и не могат да разчитат на най-съвременните методи за лечение. 

В същото време има значителен напредък в персонализираната терапия  на този вид карцином. Биомаркерите са ключът към тази терапия, като генетичният отпечатък, който се търси във всеки тумор, може да определи най-успешния терапевтичен метод, подходящ за пациента. Изследването на биомаркерите се прави в лаборатория, като се използват проби от туморна тъкан на болния или кръв и се търси наличие на известни мутации в туморните клетки. Резултатите от теста се интерпретират от медицински онколози, а след консултация с мултидисциплинарен екип се определя най-правилното лечение за пациента. Определянето на точната мутация, причинила заболяването, е от ключово значение и за индивидуализирания терапевтичен подход  и по-добрата дългосрочна прогноза. 

Мутациите, които възникват в ДНК на туморните клетки, могат да определят коя терапия е подходяща. Например EGFR инхибиторите са подходящи за пациенти с тумори, които имат EGFR мутации.

Преди ерата на персонализираната медицина онколозите можеха да разграничат само два вида рак на белия дроб въз основа на тяхната хистология: недребноклетъчен рак на белия дроб (НДРБД) и дребноклетъчен рак на белия дроб (ДРБД). Днес вече са известни повече от 10 мутации на рака на белия дроб, като много от тях са при недребноклетъчния карцином, класифицирани спрямо мутацията в клетките: EGFR, ALK, BRAF, ROS1, RET, NTRK и KRAS G12C. KRAS мутацията е една от най-често срещаните и може да се открие при над 30% от пациентите с този тип рак на белия дроб в САЩ и Европа. 

"Новите терапии са налични. Таргетните и имунотерапиите при напредналите стадии, тепърва навлизат в по-ранните стадии, където имат добри резултати. В България – в трети и четвърти стадий обикновено са диагностицират пациентите, не може да се очакват същите резултати, както при 1 и 2 стадии. Таргетните терапии дават добро качество на живот и позволяват пациентите да живеят по-дълго време. Това е факт. При първи симптоми пациентът трябва да потърси лекар", каза д-р Златанова и обърна внимание и на радиохирургията като метод на лечение.

"Има различни терапии, които може да се комбинират за по-добри резултати", допълни тя. 

Актьорът Башар Рахал, който е лице на информационната кампания "Аз така си кашлям...", сподели, че приема онкологичното заболяване много лично, тъй като и в неговото семейство е имало човек, който се е сблъскал с тази болест. 

"Моят вуйчо си отиде по този начин", каза актьорът.

"Чак когато нещо ни заболи, решаваме да отидем на лекар. За жалост тази болест е много тиха и късно се открива. Вече в трети и четвърти стадий започват се химиотерапии. Важно е ранната превенция. Като човек, който живее в Америка, видях колко са напред. Там има задължителни прегледи. Миналата година с мой близък човек ходех в една голяма болнична зала, където имаше по 20 пациенти за химиотерапия. Мога да кажа, че едно 15 човека бяха едва на 30-40-годишна възраст. Много рано трябва да обръщаме внимание и да си правим годишни прегледи, защото това може да ти реши живота", сподели още Рахал.

Башар довери, че е бил заедно с актьора Христо Живков, когато първоначално станало ясно, че той има здравословен проблем.

"Бяхме заедно на море, заболя го корема точно тогава. Отиде на лекар и той му каза, че има шлака в жлъчката. След 3 месеца в Америка вече се установи, че има рак на панкреаса в 4-и стадий", каза актьорът и продуцент.

"Имах гняв към този лекар. Много важно е всъщност кой ще направи диагностиката. Само да бе открито това нещо 6-7 месеца по-рано...", сподели още Башар, който подчерта значимостта на превенцията навреме.