Средновековният Крън изгря в дигитална възстановка

В старата част на днешния Казанлък до 1916 г. са се намирали високо запазените останки на средновековна крепост от ХIV в.

За разлика от античната история, средновековното минало на прекрасния Казанлъшки край е леко пренебрегнато от съвременните изследователи. Ето защо през последните години стартира специална програма за по-сериозното изучаване на този период. И резултатите не закъсняха. Те бяха обобщени в моята монография “Господарите на Крън и техните съкровища.

Средновековната история на Казанлък”, която се появи на бял свят през миналата година.

Може би това нямаше да се случи, ако през 2017 г. полицията не бе арестувала в Казанлък откраднато от иманяри великолепно съкровище от скъпоценни накити на болярка, живяла през драматичния за България ХIV в. Последва дълга съдебна сага, спечелена накрая от Община Казанлък. Днес съкровището заема достойно място във витрините на чудесния Исторически музей “Искра” в Казанлък.

Прекрасните накити повдигнаха въпроса за тяхната притежателка. Моето изследване показа, че тя е била свързана с историята на една много важна област на Второто българско царство. Става дума за Крънската хора (област на старобългарски език). От историческите извори се знае, че тя е била голям административен район на юг от Стара планина, който през ХIII-ХIV в. се намирал в границите на Второто Българско царство. А в ХIV в. Крънската област става апанаж - територия, давана за управление на представители на управляващото царско семейство. Документално е известно, че това са били аристократи с ранг на деспоти от династиите Смилец, Тертеровци и Шишмановци.

Вече столетие учените се опитват да локализират главния град на областта Крън. Посочват се различни места, но винаги те са в Казанлъшката долина. Едва напоследък диренето на Крън се увенча със значителен успех. Изследователите проф. Иван Т. Иванов и д-р Мариана Минкова създадоха интересната хипотеза, че средновековният град се е намирал в северната част на днешния Казанлък. Тя се основава върху езикови и исторически аргументи. Направен е лингвистичен анализ, въз основа на който става ясно, че сегашното име Казанлък се е получило през османския период, когато чрез т. нар. правило на ротацизма или ламбдаизма в тюркските езици завареното наименование Крън, Къран се е превърнало в Къзан.

Но това щеше да остане само една идея, ако не бе подкрепена с материално доказателство. То се появи чрез една чернобяла снимка от началото на ХХ в., оцеляла по чудо през годините. От нея стана ясно, че в старата част на днешния Казанлък до 1916 г. са се намирали високо запазените останки на средновековна крепост от ХIV в., които за съжаление после са били разрушени. Чрез задълбочено историческо и археологическо изследване бе доказано с голяма степен на сигурност, че това са били руините на замъка на деспотите на средновековния Крън. Той е бил тяхна укрепена резиденция, която е използвана и по-късно от османските господари на Казанлък.

За съжаление се оказа, че след разрушаването на останките от средновековната крепост, на нейно място са построени нови сгради. Според кадастърни планове от първите години на ХХ в. те са част от архитектурния комплекс около великолепната възрожденска църква “Св. Пророк Илия”. Това направи невъзможно археологическото проучване, но тогава на помощ дойдоха модерните технологии. Така оригиналният блясък на средновековния паметник бе възпроизведен чрез съвременни дигитални методи. След почти едногодишна съвместна работа с екипа на компютърния специалист Емил Михов това е вече факт. Това стана възможно след безкористната финансова подкрепа на Община Казанлък и на нейния кмет г-жа Галина Стоянова.

Днес човек вече мое да се “разходи” в замъка на крънските деспоти от ХIV в. Чрез специалните дигитални очила ние се пренасяме столетия във времето. Първо минаваме през главната порта и влизаме в двора на замъка, където се виждат средновековните обитатели на крепостта, а встрани нетърпеливо чакат оседланите коне на воините. После се изкачваме по етажите на главната жилищна кула - бляскавата резиденция на деспотите. На долните нива са складовете за храни и оръжия, където работят слуги и бойци от гарнизона. А на последния етаж ни очаква самата крънска принцеса, чиито златни накити бяха открити преди няколко години. Зрителите ще могат да видят как нейната придворна дама є помага да облече своите великолепни златовезани дрехи и да сложи украшенията си за предстоящия бал в замъка.

Тук е редно да кажа няколко думи за уникалното средновековно съкровище, от което тръгна цялото проучване. То се състои от златни монети и сребърни позлатени дамски накити. Стилът на изработка показва, че украшенията са правени от едно ателие и представляват части от един комплект, датиран като изработка в първата половина на ХIV в. За това свидетелстват различни стенописни изображения и аналогии от редица укрити болярски съкровища от епохата - Никопол, Дружба, Долище, Изворско и др.

Сред накитите блестят два чифта масивни сребърни позлатени наушници - големи обеци, поставяни не на ушите, а върху богато украсените шапки на болярките. Според запазени стенописни изображения от съседна Сърбия с подобни наушници са представени високопоставени дами като Анна (Белосава) от Студеница (ХIV в.) и Вукосава от църквата в Руденица (1402-1405). Много интересни са и двете колиета - една огърлица от полускъпоценни камъни (кварц и карнеол) и сребърна позлатена торква. Такива накити се откриват само при портрети на български аристократки от ХIV в. с най-висок ранг - портретите от църквата “Св. Никола” от Станичене и “Св. Богородица” от Долна Каменица (днес на територията на Република Сърбия), както и от храма в Калотина, Софийско. Огърлица от скъпоценни камъни досега не е откривана, а торквата има аналогии в съкровища от Никопол, Долище, Изворско и др.

Вероятно отново от огърлица са шест сребърни украсени и позлатени мъниста, подобни на колиетата от фини сребърни халки и мъниста от болярските съкровища, откривани в близките околности на Варна. Не е изключено обаче това да са скъпоценни копчета, украсявали златовезаните дрехи на жени от феодалната върхушка. И при двете възможности е запазена само част от комплекта, докато останалите елементи са откраднати още в древността или от съвременни иманяри.

Накитите от Казанлъшкото съкровище без съмнение са принадлежели на високопоставена дама от ХIV в. Част от тях са рангови отличия, даващи информация за положението є в обществото. По всяка вероятност жената е била съпруга на висок болярин от Крънската област, което ни позволява да я наречем “последната принцеса на Крън”. Накитите са укрити при османското нашествие в района през 1369-1371 г.

Чувството за реалност при дигиталната разходка в замъка на крънските деспоти е толкова силно, че човек трябва да е седнал, за да не загуби равновесие и да не падне. Чрез дигиталните очила може да се надникне във всеки ъгъл на замъка и да се видят неподозирани елементи от живота на хората през Средновековието.

Дигиталното пътешествие из замъка на деспотите на Крън е поредната атракция в богатата палитра на културно-историческото наследство, които предлага Община Казанлък и Исторически музей “Искра”. Разказът за средновековната история на града ще заеме своето достойно място заедно с повествованието за богатото антично минало на Долината на тракийските царе.

Кметът на Казанлък Галина Стоянова и проф. Николай Овчаров представят дигиталния проект.