България има водеща позиция в европейския добив, нареждайки се на първите места по добив на мед, злато и лигнитни въглища. Това показват данните за минерално-суровинната индустрия за миналата година.
Общият добив на полезни изкопаеми у нас през 2019 г. е в размер на 109,93 млн. тона и отчита ръст спрямо предходната година.
Повишение се наблюдава в почти всички подотрасли. Рудодобивът бележи повишение от 3% през 2019 г., като достига годишен обем от 35,6 млн. тона. Добивът на всички групи неметални полезни изкопаеми също нараства, като най-съществен е процентът при скално-облицовъчните материали.
Това поставя минерално-суровинната индустрия като отрасъл със стратегическо значение за икономиката на България. Тя е в основата на всички други индустрии и важен фактор за икономическата стабилност и енергийна независимост на страната.
В държавния бюджет от концесионни такси са постъпили 72 081 810 лв. (без ДДС) през миналата година. И въпреки че има лек спад, което се дължи на по-малко плащания от сектор „Рудодобив“, се повишават приходите от добива на енергийни суровини, строителни и скално-облицовъчни материали. При разпределението на концесионните приходи по подсектори, с най-голям дял са металните полезни изкопаеми с 40%, следвани от въгледобива с 28% и добива на строителни и скално-облицовъчни материали – 24%.
Общата стойност на произведената продукция на промишлените предприятия от сектор „Добивна промишленост“ през 2019 г. отчита ръст с 3% и е в размер на 2,857 млрд. лева. Това увеличение се дължи най-вече на по-високите добиви и повишението на цените при някои минерални суровини през изминалата година.
Намаление с 16% има в стойността на произведената продукция в подотрасъл „Въгледобив“ в резултат на снижените обеми на добив и по-ниските цени. Това е втора поредна година на спад в този подотрасъл. По данни на Министерство на икономиката за 2019 г. продуктите на минерално-суровинната индустрия формират 7,53 млрд. лв. от общия износ, което е повишение с над 17% спрямо 2018 г. Износът на минерални суровини в натурално изражение е 7,5 млн. тона и бележи ръст с над 10% спрямо предходната година. Най-голям дял в износа отново имат горивата – 66%, като увеличението при тях спрямо 2018 г. е с близо 19%. Следват ги индустриалните минерали с 26% дял на износа при минералните суровини. Делът на металните полезни изкопаеми е 10% и при тях е налице спад в сравнение с предходната година.
Секторът продължава активно да инвестира в опазване и възстановяване на околната сред. През 2018 г. разходите на минния бранш възлизат на 31,3 млн. лева и са относително постоянни през последните години.
Този показател включва разходите за придобиване и поддържане на дълготрайни материални активи (ДМА) с екологично предназначение и разходи за услуги, свързани с околната среда (отвеждане и пречистване на отпадъчни води, обезвреждане на отпадъци и др.).
Отрасълът се слави с едни от най-високите заплати – средната заплата в бранша е 42% над средната за страната и е на четвърто място от икономическите дейности след IT сектора, финанси и застраховане и енергетика. Средната годишна заплата на наетите в отрасъла през 2019 г., по предварителни данни на НСИ е 21 139 лв., като увеличението спрямо 2018 г. е с 4%. Най-висока заплата в бранша получават работниците и служителите в подотрасъл „Рудодобив“, а с най-ниска са тези в подотрасъл Добив на неметални материали и суровини.
Тенденцията при този показател за отрасъла е към трайно увеличение, което показва устойчивост на доходите и сигурност на заетите в минерално-суровинната индустрия.
20 779 души са наетите в добивната промишленост през миналата година, като тенденцията е работещите в бранша да намаляват. Това се дължи най-вече трайния спад на заети във въгледобива. Въпреки намаляването на човешкия ресурс в сектора, произведената продукция на един зает расте, а производителността на труда в сектора продължава да е близо 2,5 пъти по-висока от средната за индустриалния сектор.