Стефан Цанев на 90 години

Големият български писател, драматург, поет и публицист Стефан Цанев навършва днес 90 години. За толкова много време в живота се извървяват три поколения, а в България преминаха три епохи. Стефан Цанев е свидетел и летописец на цялата ни бурна история от средата на миналия век до днес - винаги буден, точен, безкомпромисен, затова и недолюбван от властимащите, но аплодиран от публиката, която отдавна го е обявила за жив класик.

Нищо друго да не беше написал, освен “Носете си новите дрехи, момчета!” и прословутия му памфлет “Жан, иди си с мир!”, пак щеше да остане в родната история и литература, а той е написал много, много повече - 16 стихосбирки, 33 пиеси, 13 книги и сборници, сценарии за филми, приказки и стихове за деца. Всичко това - събрано в съчинения в 12 тома! Негови стихове са превеждани на много европейски езици, на китайски, монголски, арабски и иврит, а пиесите му (най-вече “Последната нощ на Сократ” и “Другата смърт на Жанна д`Арк”) са играни в повече от 200 театъра в България и по света.

За огромното си творчество Стефан Цанев е удостояван с почти всички национални награди за литература - за поезия “Пеньо Пенев” (1988), за детска литература “Петко Р. Славейков” (1992), “Иван Вазов” (2004) - за цялостен принос към литературата, “Златен ланец” (2004) на в. “Труд”, “Христо Г. Данов” (2011) - за “Български хроники” и за цялостен принос към българската книжнина, “Орфеев венец” (2012), “Икар” (2019), “Аскеер” (2021). През 2006 г. получава орден “Стара планина” първа степен за цялостен принос към българската култура. Почетен гражданин е на Балчик, където прекарва повечето време от годината в творческо усамотение.

Има и една награда, която писателят отказва в началото на 2017 г., след като научава, че е номиниран по случай 80-ия си юбилей - “Златен век” на Министерството на културата. Причината е, че няколко месеца по-рано тя е връчена на последния шеф на Шесто отделение на ДС Димитър Иванов, преквалифицирал се в издател и преподавател.

Стефан Цанев не за първи път е в неразбирателство с властите, независимо в кой строй живее. Той е роден на 7 август 1936 г. в русенското село Червена вода. Завършва средно образование в Русе през 1954 г. и, въпреки че е отличник, има опасност да не му разрешат да следва в университет, понеже фамилията му е свързана със съпротивителното движение на горяните след 9 септември 1944 г. Тогава учителите му пишат шестици по всичко и така “врагът на народа” получава правото да следва.

Той завършва журналистика в Софийския университет през 1959 г. и работи една година като кореспондент на в. “Народна младеж” в Родопите. След това заминава в Московския киноинститут, където завършва драматургия през 1965 г. Работи като редактор в Студията за игрални филми (1965-1967), драматург в Държавния сатиричен театър (1967-1970), в Театъра на окръзите, няколко пъти в Театър “София”, в Драматичния театър Пловдив, Театър “Българска армия”.

Смяната на театрите често пъти е свързана с цензурирането на пиесите и стиховете му. Още първата му поема “Градът на слънцето” (1959) е посрещната на нож заради “песимизъм” и “липса на вяра в светлото бъдеще”.

Поемата му за Съветския съюз “А вам какое дело?” е свалена от сп. “Септември” в края на 1967 г. След събитията в Чехословакия през 1968 г. свалят от печат стихосбирката му “Парапети” и до 1975 г. е забранено да се печатат негови стихове. Лично Тодор Живков забранява спектакъла му “Любовни булеварди”, предизвикал истински фурор сред публиката, но разчетен от цензурата като призив за бунт.

Авторът е уволнен от Театър “София”. Със съпругата му, актрисата Доротея Тончева, са принудени 9 години да живеят в Пловдив и никой няма право да публикува творбите му. “Другарите” не го харесват и заради близкото му приятелство с емигриралия писател Георги Марков. Въпреки това Стефан Цанев не се изтъква като дисидент, дори казва, че до чешките събития е вярвал, че комунизмът може да има човешко лице.

Недоволен преди 10 ноември 1989 г., Стефан Цанев не е съгласен и с това, което се случва у нас в годините на прехода. Той неведнъж изразява позициите си в интервюта, есета, както и в книгите си. Три пъти отказва да стане министър на културата с мотива, че властта заробва човека. А той очевидно е свободен дух, който вирее най-добре не в правителствения мерцедес, а в къщичката си в Балчик.

Дъщерите му са пръснати по света

Стефан Цанев е щастливо свързан с актрисата Доротея Тончева повече от пет десетилетия. Двамата споделят и радостите, и неволите на битието. Имат общо четири дъщери - две на писателя от предишни негови бракове, една на актрисата от предишен брак и една обща, най-малката - Яна, която живее със съпруга си във Финландия. Най-голямата, Елена, е в Москва (майка є е рускиня), втората, Анна, е в Рим, третата, Ирина - в Лондон.

Той е по-умният

В една посока аз съм по-активната и може би по-добре се справям с жестоката действителност наоколо - с бита и всички други простотии на ежедневието. Докато като морална позиция, като начин на мислене, като гражданска изява и всичко останало Стефан е много по-силен от мен, защото той е по-умният. Да си говорим откровено - той е по-умният в нашето съвместно живеене.

Актрисата Доротея Тончева, съпруга

Най-добрият драматург

Голям български драматург, най-добрият драматург според мен. Познавате го всички, знаете каква личност е - противоречива като Стефан Стамболов, за когото той написа и пиеса. Интересна театрална личност, много интересна... Не знам дали със Стефан сме бунтари, просто така сме устроени. Общо взето нашето светоусещане се препокрива. Разбира се, че има и различия, отделни личности сме. Важното е обаче, че в принципните неща гледаме на живота по един и същи начин.

Актьорът Христо Мутафчиев, председател на Съюза на артистите в България

В наследството му липсва равнодушие

Може би най-характерното нещо, което изцяло отсъства от наследството на Цанев и съответно и от неговата рецепция, е безпристрастност и равнодушие.

Калина Захова, литературовед