С въвеждането на еврото има риск от кредитни балони

Фискалният съвет на България излезе със сравнителен анализ на страните в и извън еврозоната

Голямата финансова криза и COVID забавиха цялата икономическа конвергенция след 2008 г., пише в изследването

Оставането извън еврозоната не е пречка

За риск от кредитни балони след приемането ни в еврозоната предупреди в анализ Фискалният съвет на България и препоръката е държавата ни да запази фискална дисциплина и след въвеждането на еврото, за да не влезем в сценарий на дългова спирала.

Анализът сравнява страните от Централна и Източна Европа, които са приели еврото (от Словения до Хърватия), с тези, които са останали извън него (Полша, Унгария, Чехия, Румъния, България). Еврозоната въвежда обща парична политика и елиминира валутния риск, като теоретично стимулира конвергенцията.

Конвергенцията се отнася до това дали страните от ЕС с по-ниски доходи догонват средния за ЕС БВП на глава от населението (по стандарти на покупателна способност, СПС). И двете групи страни са постигнали голям напредък в конвергенцията. Данните са от Евростат (2025 г.) за БВП на глава от населението в стандарти на покупателната способност (СПС).

Основният извод е, че и двете групи страни са постигнали голям напредък в конвергенцията. Отчетено е, че голямата финансова криза и COVID забавиха цялата икономическа конвергенция след 2008 г.
Страните, приети в еврозоната, са намалили разликата от 26 пункта, страните извън нея - с 25 пункта.

Разликата е малка, около половин процентен пункт годишно. Тази разлика обаче се натрупва за период от двадесет години, което води до значителен напредък за членовете на еврозоната, се казва в сравнителното изследване на Фискалния съвет на България.

Достъпът до единния пазар и фондовете на ЕС подобриха редица икономически показатели на страните-членки от Централна и Източна Европа, се посочва още в документа.

Отчита се, че някои държави извън еврозоната, по-специално Полша и Чехия, използваха гъвкавостта на валутния курс, за да останат конкурентоспособни.

Основните заключения в изследването са, че приемането на еврото предлага лек тласък на конвергенцията чрез засилване на доверието и достъпа до пазара. В същото време се отбелязва, че оставането извън еврозоната не е пречка - показателите на Полша са се повишили от 50% до 79% от средното за ЕС ниво без присъединяване - но с гъвкав валутен режим. За страни като България приемането на еврото би могло да помогне, ако е обвързано с надеждни ангажименти за реформи в областите на образованието, пенсиите и развитието на инфраструктурата.