Тежък песимизъм налегна българите

Влошават се оценките на хората за ситуацията в страната

Служебният кабинет е изтрил цялото възстановяване на страната, започнало през първата половина на годината

Рекордни са очакванията за инфлацията

Нагласите на хората за качеството им на живот са почти толкова негативни, колкото в началото на пандемията от Covid-19 през 2020 г., показват данни на НСИ.
Оказва се, че с действията си през последните месеци служебният кабинет е успял да изтрие цялото възстановяване, което наблюдавахме през първата половина на годината.

През октомври 2021 г. рязко нараства песимизмът в оценките и очакванията на хората в сравнение с юли. Доверието на потребителите намалява както сред населението в селата, така и в градоветe.
От НСИ изследват доверието на потребителите по 15 критерия, сред които са очакванията на хората за инфлацията и безработицата, оценката на състоянието на бюджета на домакинството им, готовността да похарчат по-голяма сума за ремонт на дома и т. н.

Очаквания за общата икономическа ситуация в страната през следващите 12 месеца

Мненията на хората по почти всичките 15 показателя през октомври рязко се влошават. Само намеренията за покупка или за построяване на жилище (вила) през следващите 12 месеца се запазват на нивото от юли. Причината е, че заради високата инфлация, въпреки очаканията за влошаване на икономиката, хората искат да инвестират парите си в недвижим имот.

Очаквания за финансовото състояние на домакинствата през следващите 12 месеца.

Оценките на хората за общата икономическа ситуация в страната през последните 12 месеца, както и очакванията им за следващите 12 месеца, са значително по-песимистични спрямо предходното изследване от юли.

Инфлационни очаквания за следващите 12 месеца

Очакванията на хората за икономиката през следващата година са дори по-песимистични спрямо началото на пандемията, когато много дейности бяха затворени и имаше блокади на излизане от градовете. Сега хората са по-обезверени спрямо ситуацията от април и юли миналата година. Сред причините за това е, че служебното правителство не предвиди никакви помощи за бизнеса и хората, които са пострадали от въвеждането на зеления сертификат.

Влошават се и очакванията на хората за финансовото състояние на техните домакинства през следващите 12 месеца. Мненията по този показател са почти толкова зле, колкото през април миналата година. Това показа голяма несигурност сред хората какво ги очаква, която се подкрепя от липсата на реални действия на служебния кабинет за подкрепа на нуждаещите се.

Но най-драматични са очакванията на хората за инфлацията. Населението вече усеща по джоба си повишението на цените, а очакванията за покачване на инфлацията са на рекордно високи нива. Очакванията на хората по отношение на възможността да спестяват през следващите 12 месеца също се влошават.
По отношение на безработицата в страната през следващите 12 месеца песимизмът също нараства. Като мненията на населението и от градовете, и от селата стават по-негативни.

Анкетата на НСИ отчита влошаване и на общата оценка дали настоящата ситуация е добра да се правят разходи за покупка на предмети за дълготрайна употреба, като и намеренията на хората да извършват такива разходи през следващите 12 месеца са по-резервирани. Негативна е и нагласата на хората по отношение на извършването на разходи за “покупка на кола” и за “подобрения в дома” през следващите 12 месеца.

Работодателите напуснаха срещата при министър Гълъб Донев 

Провал на преговорите за минималната заплата 

Синдикатите плашат с протести 

Исканията на синдикатите са максималистични и не отговарят на икономическата реалност, заяви Васил Велев, председател на АИКБ. Снимка: Булфото 

Работодателите напуснаха свиканата от вицепремиера Гълъб Донев работна среща с бизнеса и синдикатите по политиката на доходите до края на тази година и през следващата. Причината е липса на диалог по това дали да се увеличи минималната работна заплата от следващата година.

“Спорът възниква затова, че без да имаме фундамент на този разговор - средносрочна бюджетна прогноза, планирани други макропараметри - ръст в икономиката, инфлация, дефицит, ние не можем да вземем правилните решения”, обясни председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев.

По думите му, исканията на синдикатите са максималистични, не отговарят на икономическата реалност и биха довели до отрицателни последици, включително и за синдикалните членове. “Тези диаметрално противоположни позиции трябва да се сближават в един спокоен, аргументиран разговор, а не в крясъци и писъци”, коментира той.

Велев уточни, че от бизнеса се борят за по-висока средна работна заплата, ръст в икономиката и бюджетни политики, които да способстват за това. Той припомни трайната позиция на бизнеса, че минималната заплата трябва да се договаря между работодатели и синдикати, и да е различна за различните икономически дейности.

По думите на председателя на АИКБ, предложението на синдикатите означава предприятия в цели сектори да фалират, защото те и в момента са на загуба заради кризата и цените на енергоносителите. Няма възможност да се намали печалбата, защото печалба няма, това ще доведе или до сив сектор, или до затваряне на цели отрасли, посочи Велев.

От своя страна лидерът на КНСБ Пламен Димитров заплаши, че ако от януари догодина не бъде увеличена минималната работна заплата от 650 на 764 лв., ще призове всички 500 000 работещи на тази заплата на безсрочни стачни действия. По думите му увеличението на заплатата е наложително, защото няма вече кой да работи за 650 лв., съответно ако бизнесът не увеличи възнагражденията, няма да има откъде да намери работещи.