Русия започва да преоценява своите цели. Очаквайте завръщане към тактиката, която беше наблюдавана преди това в Чечня и Сирия
Матьо Булег е научен сътрудник в програмата за Русия и Евразия в Chatham House, и Кралския институт по международни отношения, Лондон
Руските военни операции срещу Украйна преминават отвъд първоначалния период, в който целта беше създаване на бързо превъзходство. Много наблюдатели бяха изненадани от неуспеха на Русия да постигне ранни военни успехи и от пораженията, които търпи.
Героизмът и съпротивата на украинските сили първоначално ограничаваха Русия. Украинските системи за командване и контрол и способността за комуникация и на движение и бой все още функционират.
Противовъздушната отбрана на Украйна все още работи, и по този начин намалява превъзходството на Русия, на което Москва се надяваше да постигне бързо.
Руските части допускат и тактико-оперативни грешки. Войските досега не успяха бързо да превземат градските центрове, въпреки че за много от тях сега се водят оспорвани битки. Стратегията на Русия вероятно се основаваше на погрешното предположение, че Украйна ще се разпадне бързо и ще се предаде.
В резултат на това подготовката, необходима за последващата инвазия на място, не се случи. Вместо това изглежда, че руските войски бързо се разпаднаха на по-малки части, които не изпълняваха правилно заповедите. Те дават много човешки жертви и загуби на бойната техника.
Има признаци, че руските войски са с ниска мотивация да се бият. Полевите командири вероятно не са получили точните задачи на тяхната мисия, и ограничават готовността си на бойното поле и наистина има разлика между „освобождаването“ на Донбас и провеждане на обсадата на Киев. Съобщава се, че необучените и неопитни военнослужещи също са били принудени да подписват договорите си под принуда, за да се бият в Украйна.
Международната реакция срещу войната е единна и последователна. Новият кръг от санкции доведе до рязък спад на рублата. Няколко руски банки бяха изключени от платежната система Swift, а Централната банка на Русия беше поставена под санкции. Военната помощ от демократичните нации започва да идва, след като ЕС и дори Германия започнаха да помагат на Украйна с нападателни оръжия.
Кремъл е възпрепятстван и от случващото се в самата Русия. Изфабрикуваният наратив за „отбранителната операция“ срещу „фашистите и нацистите“ в Украйна, тероризиращи цивилните в Донбас, става все по-оспорван. Междувременно Украйна се справя отлично с противопсихологическите операции, като изпраща на руснаците видеозаписи с техните пленени войници, които молят да се спре войната. Но тази тактика може да има и обратен ефект.
След няколко седмици на въздействието на международните санкции може да започне да се виждат тежките последствия за обикновените граждани. „Броят на чувалите за трупове“ също може да започне да променя манталитета, особено сред семействата на мобилизираните войници.
Независимо от това, все още има фактори, които подхранват края на играта за Кремъл. Това е капитулацията без никакви компромиси за Украйна, нейната пълна демилитаризация и международното признаване на окупирания Крим като част от Русия. Превземането на повече части от украинската територия с изключение на Донбас и Крим ще бъде използвано като разменна монета. Това обяснява защо Москва е склонна да превземе Киев, бързо да извърши смяната на режима и да диктува новите политически условия чрез своите марионетки. Още повече, че Москва ще използва падането на правителството, за да превърне украинските въоръжени сили в „терористи“, с което допълнително ще оправдава своето насилие при потушаването на всяко въстание.
Досега сме свидетели на руската военна „сдържаност“. На войниците беше заповядано да не стрелят по цивилните. Военните операции са съсредоточени върху разрушаването на складовете с боеприпаси с прецизни въздушни удари, а не върху провеждането на бомбени килими. Ситуацията обаче се променя с масовите пожари и престрелки, които стават все по-често в Харков и Киев, а колоната от тежко въоръжени пехотни части сега се приближава към столицата. Такива удари драстично ще увеличат броя на цивилните жертви.
Това е началото за Русия да преоцени своите тактико-оперативни цели и да се върне към своите брутални тактики, наблюдавани преди в Чечня и в Сирия на безразборен, концентриран огън чрез сухопътна артилерия и тактическа авиация. Много сухопътни части и артилерийска подкрепа се мобилизират отвъд границите с Украйна и Беларус. Докато руските сили се опитват да превземат малките и големите градове, конфликтът ще се трансформира от война в движение в градска и обсадна война, което е най-лошия сценарий и за двете страни, тъй като конфликтът ще се проточи.
В момента Кремъл се доближава до войната по логиката „спри и тръгни“. А именно няколко дни интензивни битки, последвани от едно първоначално предложение за „дипломатически“ разговори, без в тях да има реално намерение да се постигне нещо. Неуспешните дискусии дават още едно извинение за Москва да влезе в една неограничена война, а шансовете за дипломацията изглеждат малки в този момент.
Владимир Путин се впусна в опасни сигнали след като даде заповед за поставяне на своите ядрени сили в режим на „специално бойно дежурство“. Ядрената доктрина на Русия гласи, че Москва би обмислила ядрен удар в случай на „екзистенциална конвенционална военна заплаха“, като е трудно да се прецени какво наистина означава това.
Тъй като отговора на Запада става все по-смел, и е неудържим срещу руските заплахи, раздразнението може да доведе до разочарование. Един възпрепятстван Кремъл може да доведе до потънал в отчаяние Путин, особено след като неговите възможности за излизане на сцената и спасяването на собствения си имидж са затворени или ако натискът започне да нараства в самата Русия. Ако обвиненията или смяната на неговите военни лидери или правителството не проработи, това може да доведе до още по-опасни и ирационални решения, вземани лично от Путин.
Докато демократичните нации проучват нови принудителни мерки срещу Москва, те ще трябва да управляват тази ескалация с един все по-изолиран Кремъл. Това е път, който може да доведе до грешни сметки и тактически грешки когато руската страна е притисната с гръб до стената.
(Превод за "Труд" - Павел Павлов)