Кой е виновен за краха на Британската империя

От световно величие, към разпад

САЩ и Русия изместиха Англия от политическата сцена

Населението ѝ намалява със 700 милиона души, а територията ѝ се смалява десетки пъти

В продължение на повече от три века Британската империя е една от водещите световни сили, диктувайки волята си над други държави. Тя дори управлява цял един континент – Австралия. След края на Втората световна война обаче започва да губи позиции. Продължилите близо шест години военни действия отслабват икономиката на страната. Неуспешната защита на атлантическите колонии от японците подкопава доверието в родината майка, а нарастващите националноосвободителни движения стават трудни за сдържане и империята се разпада.

Най-могъщата държава

В средата на 19 век Великобритания е най-могъщата държава в света. Нейните владения се простират от Канада до Австралия, от Лондон до Кейптаун. Перлата на британската корона е Индия. Страната е лидер в индустриалната сфера, а нейният търговски флот е по-голям от тези на други държави взети заедно. Всеки образован гражданин знае английски и чете Оскар Уайлд. Мощта на Британската империя изглежда неизчерпаема, но до края на 19 век всичко се обърква.

Първо, Германия се обединява и се стреми да отнеме земи от други водещи сили: Великобритания и Франция. Кайзер Вилхелм II започва военноморска надпревара с Великобритания, а съревнованието във въоръжаването изисква големи инвестиции от британците и това се превръща в една от предпоставките за Първата световна война. Докато Британската империя и Германия си разделят властта, от другата страна на земното кълбо се появява нов играч - Съединените щати. Америка започва да води в икономическия сектор, а Великобритания бързо губи позиции.

Първата световна война

Първата световна война изисква огромни инвестиции от всички участващи страни. Стотици хиляди британски войници загиват по полетата на Франция. Войната поглъща огромни ресурси. Цялата икономическа мощ отива изключително за оръжия. Великобритания започва да печата все повече и повече пари, игнорирайки златния стандарт. Провалената икономическа политика и огромните инвестиции във войната стават една от причините за разпадането на империята. Но проблемите на англичаните не свършват дотук.

През 1915 г. Уинстън Чърчил решава да отстрани Турция от войната и планира военна операция на територията на бившата Османска империя. В нея участват австралийци и новозеландци. Операцията завършва с поражение за Великобритания и огромни загуби за двете страни. А жителите на британските колонии се замислят още повече защо трябва да участват във война от другата страна на света. Разпадането на империята се ускорява.

Великобритания излиза победителка от войната, но плаща твърде висока цена за нея. Германските репарации не осигуряват достатъчно средства за възстановяване, а новите земи изискват големи инвестиции.

Почти веднага след края на Първата световна война Ирландия обявява Войната за независимост и я печели. По-голямата част от страната получава свобода. Движението за независимост набира скорост и в Индия. През 20-те години на миналия век Махатма Ганди започва национална ненасилствена съпротива срещу колониалната власт. Канада и Австралия също искат свобода. През 1931 г. е подписан Уестминстърският статут, който дава независимост на тези страни.

Великобритания е обхваната от Голямата депресия, а последният удар тепърва предстои. 

Движения за независимост

Втората световна война слага край на британското световно господство. Великобритания е в окаяно състояние. Появяват се нови сили, които решават съдбата на света: СССР и САЩ. В новата система няма място за британците. Започва процес на деколонизация - разпадането на колониалната система.
Великобритания не иска да загуби величието си, но нейните съперници активно я тласкат да го направи. Британците напускат Индия и десетилетия борба на народа за свобода завършват с успех. Но движенията за независимост се разрастват в Югоизточна Азия и Африка. Британците разбират, че няма да е възможно да запазят империята, затова започват да предоставят свобода на колониите. Но не всички са съгласни с това. Франция води трудна война във Виетнам и Алжир, а Холандия иска да запази Индонезия.

През 1982 г. Аржентина се опитва да завземе Фолкландските острови, които принадлежат на Великобритания, но англичаните успяват да ги запазят. Краят на британския империализъм идва през 1997 г., когато Хонконг официално преминава под китайски контрол. Сега, в самата Великобритания, продължават дебати за независимостта на нейните части.

Британската империя по същество се саморазпада и грандиозната сила, която някога се разпростира във всички части на света - от Азия до Африка и Южна Америка, днес не съществува. През двете десетилетия след Втората световна война общото население на империята  намалява със 700 милиона души, а територията ѝ се смелява десетки пъти. Колониалното управление е заменено от идеята за Общността на нациите, в която равноправни държави, макар и с различно ниво на икономическо развитие, могат да взаимодействат на партньорска основа.