Украйна може да влезе в Европа. Но на части

Нейните западни съседи при определени обстоятелства няма да са против да вземат огромни площи от нейната територия, които смятат за свои

Докато вниманието на целия свят е приковано към събитията в Източна Украйна, а лозунгите за подкрепа на нейния суверенитет и териториалната й цялост се скандират нон-стоп в САЩ и в европейските столици, започва да се върти не по-малко драматична интрига в другия, досега „тих“ край на страната. Там, в пограничните райони още от времето на Австро-Унгарската империя компактно живеят етническите малцинства, които не принадлежат към титулярната украинска нация и това са поляци, унгарци, румънци и други. Общо около един милион души.

В тези диаспори са много силни етнокултурните и икономическите връзки с родните им страни и огромен брой хора успяват да придобият тяхно гражданство. Този „малък национализъм“ винаги е бил силен дразнител за киевските управници, за което, между другото самите те до голяма степен допринесоха, като например, с приемането на законът за езика, който не остави място в страната за каквито и да било диалекти освен украинския език Мова. Сега, когато властта се разклати, местните малцинства станаха толкова смели, че започнаха открито да се обръщат към лидерите на „своите“ държави отвъд границата с молби да ги вземат под тяхна закрила и да анексират към себе си своите бивши владения.

Източните креси на Полша

В резултат на Втората световна война тогавашната Украинска ССР получава по-голямата част от земята на Полша с усилията на съветското правителство. Това са пет големи региона - Лвов, Ивано-Франковск, Тернопол, Волин и Ровно. В Полша те се наричат Източните креси (Източните територии). Плюс прилежащата към тях Хмелницка област, която исторически също принадлежеше към Реч Посполита. И въпреки че Сталин след Победата договори от съюзниците още по-обширни земи на запад за поляците, Варшава все още изпитва обида и негодувание. Полша не забравя и Волинското клане, извършено от бандеровци през 1943 г., при което са били измъчвани и убити по най-жесток начин над 80 000 души, предимно мирни граждани от полска националност.

Наскоро полският сенат прие изменения в закона „За Института за националната памет“, които предвиждат наказателна отговорност за отричането на геноцида на полското население в Източните креси от украинските националисти.

И въпреки че сега полските политици се представят за най-добрите приятели на Киев, за да „дадат заедно съпротива на руснаците“, старите претенции не са забравени. Вече седма година в Полша действа програмата „Реституция на кресите“, според която бивши собственици на недвижими имоти и други имоти в тези територии, както и техните наследници, могат да претендират за милиони долари парично обезщетение за загубеното. Освен това Киев не разбра веднага, че с подписването на споразумението за асоцииране с ЕС, което украинският елит толкова страстно желаеше, това разширява юрисдикцията на европейските съдилища и на своя територия. И сега поляците имат отличните шансове да спечелят своите дела в същите тези съдилища.

През 1920-те и 1930-те години Полша активно презаселваше поляците в Източните креси. Те също станаха жертви на Волинското клане, организирано от бандеровците през 1943 г.

Освен това Варшава активно раздава „полски паспорти“ на жителите на Западна Украйна, които дават на техните собственици много от същите права, които имат обикновените граждани на Полша. Освен това не само етническите поляци, но и „истинските украинци“ могат да получат такъв паспорт. Те се използват охотно от всички работници-мигранти, които заминават на работа в Полша. И все още не се знае кого ще подкрепят, ако трябва да избират между напълно комфортния живот в съседната държава или в Украйна, разтърсвана от постоянни кризи.

"Великата Унгария" ще израсте в Закарпатието?

Миналия четвъртък, веднага щом започна специална военна операция в Донбас, активистите на унгарската диаспора в Закарпатието излязоха с инициатива за провеждане на референдум за отделянето им от Украйна. В района на Береговски дори успяха да създадат организационен комитет за подготовката на този вот.

До унгарския премиер Виктор Орбан бе изпратен апел от етническите унгарци, живеещи в Украйна. Ето какво пише там:

„Украинските власти продължават да провеждат своята политика на геноцид и потисничество над нашия народ в Закарпатската област. За нас е съвсем очевидно, че украинските власти угаждат на капризите и интересите на неонацистите и десните радикали, които ограничават правата ни от дълго време...

Разбираме, че властите на Украйна и десните радикали ще отидат до края и ще направят всичко, за да пролеят нашата кръв и да ни изгонят от нашите изконни земи. В условията на нестабилната ситуация в Украйна, нашите близки отношения с историческото ни Отечество няма да ни бъдат простени от жестоката политика на украинските власти. Нито за старците, нито за жените, нито за децата те ще имат милост...
По този повод, уважаеми г-н Орбан, Ви молим, като гарант за нашата сигурност, да използвате всички съществуващи възможности за осигуряването на физическата защита на унгарските граждани, живеещи извън нея! Надяваме се на обединение с историческото си Отечество, което ще ни позволи да живеем в мир, да просперираме и да не се страхуваме за нашите децата и бъдещето си!”

Това е невероятно! Закарпатието е на хиляда километра от Донбас, а болката и безпокойството на хората, и на техните претенции към режима в Киев са абсолютно еднакви. Все пак е добре, че още не стрелят по унгарците.

Румъния гледа към Буковина

На 22 февруари депутатът от Върховната Рада Иля Кива обяви, че Букурещ се готви да предяви претенции към редица области в южната част на Одеска и на Черновска област, които до 1940 г. са били част от Румъния под името Буковина. Депутатът припомни, че преди две години румънският президент Клаус Йоханис е поискал Владимир Зеленски официално да признае несъществуващия молдовски език. Питате се какво общо има това? Ами по този начин президента на румънската държава искаше да подчертае, че на територията на Украйна живеят не молдовци, а румънци. И Букурещ няма да ги остави без своята подкрепа и защита.

В Черновска област румънските знамена са открито окачени на сградите в редица селски администрации (представете си руския трикольор да се вее в Донбас дори по времето на Янукович!), а картите от 1939 г., където Буковина е посочена в границите на Румъния, са окачени по стените в офисите. По този повод СБУ (Службата за безопасност на Украйна) няколко пъти откри дела за „покушение срещу териториалната цялост“ и дори извърши арести. Но румънското външно министерство незабавно извика украинския посланик на килимчето и инцидентът беше потулен.

Ще се решат ли да си разделят „украинската торта“?

Съвсем очевидно е, че във Варшава, Будапеща и Букурещ винаги ще има политици, които ще искат да влязат в историята като хората, върнали някогашните си земи в лоното на своето отечество заедно с етническите коренни народи. Друго нещо е дали обективните обстоятелства ще го позволят и дали ще получат зелена светлина за подобно действие от Вашингтон и Брюксел?

Но тук, мисля, че всичко ще зависи от състоянието на самата Украйна, и дали тя ще остане полезна за Запада като глобален антируски проект. Ако режимът в Киев (вероятно не този, а следващият) успее да запази поне някакъв контрол над страната, тогава най-вероятно „независимата“ няма да бъде разкъсана. И Запада ще се опита да оборудва отново надежден трамплин за по-нататъшен натиск върху Русия.

Ако Украйна тръгне в различни посоки и се плъзне по съвременната версия на махновщината, където всеки ще започне да воюва срещу всеки, тогава е много вероятно редица западноукраински региони, които „исторически принадлежат към Европа“, да променят държавната си принадлежност. Това е изпълнено с не по-малко катаклизми, но поне Западът ще може да се утеши с факта, че ЕС и НАТО все пак се придвижват на изток за сметка на нещастната Украйна. Макар и не толкова далеч, колкото беше планирано първоначално.

А това, което ще остане по средата между югоизточната част на Украйна и бившите й западни райони, американците и европейците ще подготвят за него ролята на санитарен кордон срещу Русия.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)