Украйна не е Третата световна война, но става много по-международна

Оръжията на НАТО, чуждестранните бойци и страховете от погрешни изчисления допълват притесненията, че войната между Русия и Украйна може да стане глобална

„Третата световна война“ е призракът, който е надвиснал над войната в Украйна от самото начало и заплахата е, че насилието може да се разпространи и в други страни или да привлече повече държави в сраженията. Досега, въпреки цялата си бруталност, конфликтът беше ограничен в границите на Украйна. Но това не означава, че другите страни не играят никаква роля. Гражданите и правителствата по света влизат в тази война по различни начини, с много непредвидими резултати. Със сигурност това не е „Третата световна война“, но 3 седмици по-късно Русия и Украйна вече не са единствените участници в тази война.

Подкрепата на НАТО: Докъде ще стигне?

През последната седмица украинският президент Владимир Зеленски направи директни обръщения към законодателните органи на съюзниците в НАТО, включително Обединеното кралство, Канада, Германия и САЩ. Въпреки възторжените отзиви от цял свят, той не получи всичко, което искаше и тези правителства все още твърдо отказват да наложат зона, забранена за полети над Украйна. Но той получи много. Новият оръжейен пакет от $800 млн., обявен от Белия дом тази седмица, включва 800 зенитни системи Stinger, 2000 противотанкови ракетни системи Javelin и ново допълнение към арсенала от 100 дрона Switchblade, известни също като дронове камикадзе, сравнително лесно да се ползват и предназначени да кръжат във въздуха, преди да се разбият в целите си.

Този нов пакет, е малко вероятно да е последният, ако войната продължи, и е допълнение към милиардите помощ, изливаща се в Украйна от повече от две дузини страни, и не само от обичайните заподозрени. Турция, бивш съюзник на Русия, предостави на Украйна дронове Bayraktar, които са толкова ефективни срещу руските бронирани превозни средства, че вдъхновиха нови поп песни. Германия и Швеция се отказаха от дългогодишната си политика да не изпращат оръжия в зоните на конфликт.

За цялата тази материална подкрепа страните от НАТО също отчаяно се опитват да избегнат прекия конфликт между алианса и Русия. Ето защо зоната, забранена за полети, остава извън опциите, защото налагането на такава зона може да изисква стрелба по руската противовъздушна отбрана или по руските самолети, които нарушават тази зона. Съюзниците също отхвърлиха искането на Украйна за изтребители. В объркваща верига от събития миналата седмица САЩ отхвърлиха полския план за прехвърляне на изтребители Миг-29 в Украйна през американската въздушна база в Рамщайн, Германия. Американските военни твърдят, че самолетите няма да бъдат толкова ефективни, колкото другите оръжейни системи, които се предоставят на Украйна, и че украинските пилоти да летят от Германия в Украйна би било излишно провокативно. Честно казано, нищо не пречеше на поляците сами да дадат самолетите на Украйна, но те също изглежда не искат да провокират Русия.

От самото начало руският президент Владимир Путин предупреждава за последствията за тези, които помагат на Украйна. В обръщението си към нацията, в което очертава оправданието си за войната, Путин каза: „Сега бих искал да кажа нещо много важно за онези, които може да се изкушат да се намесят в тези събития отвън. Без значение кой се опитва да ни застане на пътя или... да създаде заплахи за нашата страна и за нашия народ, те трябва да знаят, че Русия ще реагира незабавно и последствията ще бъдат такива, каквито никога не сте виждали в цялата история“.

Но въпреки цялото си дрънкане със сабята, Путин също изглежда не иска да участва в пряка война между НАТО и Русия, особено като се има предвид как се представя армията му до момента. „Ще бъда шокиран, ако Путин реши да ескалира войната в рамките на НАТО. Той не е склонен към самоубийство“, каза за Grid Рейчъл Ризо, старши сътрудник в Европейския център на Атлантическия съвет. „Фактът, че НАТО съществува от 1949 г. и че не е имало конвенционална атака срещу нито една територия на НАТО, показва, че възпирането работи“.

Страховете от "грешка"

Ризо каза, че в момента „грешните изчисления и недоразуменията“ са по-голямо притеснение от умишлените атаки. И рискът от погрешните изчисления нараства, колкото повече се разраства войната в Украйна. Миналия уикенд Русия удари украинско военно съоръжение само на 10 мили от границата с Полша, членка на НАТО. Ударът, който може да предвещава една по-широка кампания за спирането на доставките и на бойците, влизащи в Западна Украйна, предизвика предупреждение от страна на Белия дом, че всяка атака срещу територията на НАТО ще предизвика член 5, с гаранцията за взаимната отбрана на алианса. С други думи, всяка атака срещу държава-членка на НАТО ще принуди алианса да отговори.

След като военната дейност достига по-близо до двете страни на границите на Украйна със страните от НАТО Полша, Унгария, Словакия и Румъния, шансовете за погрешен удар или военна подкрепа да бъдат разчетени погрешно като атака, нарастват. През последните дни вече имаше 2 случая на руски разузнавателни дронове, които се бяха заблудили във въздушното пространство на НАТО. И двете страни може и да не искат да се участват във войната, но не е трудно да си представим обстоятелства, при които тя ще се разшири.

Чуждестранните бойци

Напливът на доброволци в Украйна през последните седмици предизвика сравнение с Гражданската война в Испания от 1930-те години, когато хиляди се стичаха от цял свят, за да се бият от името на Испанската република срещу фашистки пуч. В първите дни на руската инвазия Зеленски обяви сформирането на „международна бригада“ от чуждестранни доброволци и каза, че 16 000 от тях вече са се записали. Оттогава редиците им нараснаха. Смята се, че базата близо до полската граница, която руснаците атакуваха миналия уикенд, е тренировъчна база за някои от тези чуждестранни доброволци.

Колин Кларк, старши научен сътрудник в Soufan Center, който проследява чуждестранните бойци в социалните медии, каза, че те са разнообразна група. Голям брой изобщо не са „чужди“ и това са украински емигранти, които се завръщат у дома си, за да защитават родината си. Въпреки че има въпроси за това дали доброволците имат онзи вид боен опит, от който Украйна наистина се нуждае в момента, има и значителен брой американски военни ветерани, които са се записали да воюват. „Много от тях споменават Афганистан“, каза Кларк пред Grid. Те останаха с много лош вкус в устата си и казаха: „Защо проляхме цялата тази кръв и богатства за нищо?“. Те виждат в себе си отговор на призива за една много по-благородна кауза. Има и редица леви „антифашисти“, които разглеждат защитата на Украйна срещу Русия като една антиимпериалистическа кауза.

Но има и един неудобен аспект за Украйна и нейните международни поддръжници: Откакто сраженията в Украйна избухнаха през 2014 г., тя също беше магнит за крайнодесни активисти от цял свят, които се присъединиха към групите като ултранационалистическия батальон Азов. Украинското правителство предприе стъпки, за да се дистанцира от тези групи след като преди няколко години Конгреса заплаши да спре военното финансиране, а ролята им беше преувеличена от руската пропаганда, която представя Украйна като „нацистко“ правителство, но те имат своето присъствие на бойното поле, включително в продължаващата битка за Мариупол. Кларк казва, че десните екстремисти все още присъстват сред чуждестранните доброволци, въпреки че те представляват по-малък процент, отколкото преди няколко години.

Родните страни на чуждестранните бойци изпращат малко смесени съобщения. Технически погледнато, не е незаконно американците да се включват във войната на друга държава, освен ако не се бият срещу САЩ, но Белият дом посъветва американските граждани да не го правят. Британският външен министър Лиз Тръс изненада мнозина на 27 февруари, когато насърчи британците да се присъединят към битката. „Ако хората искат да подкрепят тази борба, аз бих ги подкрепила да направят това“, каза тя, но по-късно се отдръпна.
Проблемът не е само в това, че тези чужденци, много от които може да имат минимален боен опит, рискуват за собствената си смърт или нараняване. Кларк каза, че като минимум правителствата трябва да планират какво ще се случи, когато закалените в битките доброволци се завърнат у дома, включително, може би, и да има някои, които може да се възмущават от своите правителства, че не са направили повече, за да подкрепят каузата. „Има всякакви неща, които могат да се случат, когато говорим за завърналите се чуждестранни бойци“, каза той.

Борбата за Путин

Чужденците, насочили се към Украйна, не всички воюват на страната на съпротивата. Путин отправи призив за международни доброволци, а министърът на отбраната Сергей Шойгу каза миналата седмица, че 16 000 бойци от Близкия изток са се записали, по-специално от Сирия, една цифра, която изглежда малко прекалено точна, като се има предвид, че тя дойде малко след това Зеленски каза, че 16 000 са се присъединили към него. Но какъвто и да е техния брой, си заслужава да се отбележи, че чуждестранните бойци на Русия са различни.
„Техните мотиви са различни“, каза пред Grid Сергей Суханкин, старши анализатор във фондация Джеймстаун. „Сирийците, които се бият за Русия, биха били част от сделката между режима на Асад и руския режим.
Wall Street Journal съобщи, че Русия предлага на доброволците от Сирия между $200 и $300, на тези ще отидат в Украйна, за да служат като „охранители“ в продължение на 6 месеца. Много експерти са скептични, че сирийците ще служат като нещо повече от пушечно месо, ако изобщо бъдат използвани.

„Мисля, че би било стратегическа грешка да разчитаме на тези бойци“, каза Суханкин. „Ако Русия сериозно планира да разчита на сирийците, това би било огромна грешка и знак за отчаяние.

За Русия в Украйна се бият и някъде между 10 000 и 70 000 бойци от Чечения, полуавтономната република в Кавказ, където Москва брутално смаза бунта през 1990-те години. Чеченците се бият в Украйна от 2014 г. и са си спечелили репутация на брутални и дори готови да извършат военни престъпления. В сюрреалистичен обрат силният лидер на Чечения и самоопределящият се като„войник“ на Путин Рамзан Кадиров заяви в социалните медии тази седмица, че самият той е в Украйна, и предвожда войските, макар че това не е потвърдено.

Ако има отчаяние, то може да се дължи на това, че приятелите на Русия не се втурнахат да й се притичат на помощ. От седмици имаше спекулации за присъединяване на войските на близкия съюзник на Русия, Беларус, в войната. Но беларуският президент Александър Лукашенко само позволи територията му да бъде използвана от руските сили, и не нареди на собствените си военни да се включат и старателно избягва тази тема. Съобщава се, че Казахстан, където руските военни помогнаха на правителството да потуши протестите само преди 2 месеца, също е отхвърлил руската молба за войски. Чеченците и сирийците може би са единствените налични опции.

Западните правителства разумно ще направят разликата между сирийските и чеченските „доброволци“, които се бият за Русия, и собствените си граждани, които пътуват до Украйна по свое желание, за да се бият в международната бригада на Зеленски. Но няма гаранция, че Кремъл ще го види по този начин. Колкото по-интернационални стават бойните сили от двете страни, толкова по-голям е рискът от привличането на повече правителства.

Китай: границите на „без граници“

Когато става дума за притеснения за преливането на конфликта през границите, оста Москва-Пекин предизвика дълбоки опасения. Според официални представители на САЩ Русия е поискала от Китай военно оборудване за подкрепа на военните си усилия, включително ракети земя-въздух, дронове, разузнавателно оборудване и бронирани превозни средства. Financial Times съобщи, че американските чиновници вярват, че китайците са отворени да предоставят поне част от тази подкрепа, макар че не е ясно колко. Според CNN Русия също е поискала военни хранителни пакети, което не говори нищо добро за състоянието на логистиката на руската армия.

Все още няма признаци, че Китай се е отдръпнал от Русия. Но приятелството без граници, което китайският президент Си Дзинпин и Путин обявиха, когато се срещнаха в навечерието на Зимните олимпийски игри миналия месец, е поставено на изпитание.

Правителството на САЩ очевидно приема сериозно перспективата за съюз между Русия и Китай. Съветникът по националната сигурност Джейк Съливан проведе "интензивна" седемчасова среща в Рим тази седмица с китайския си колега Ян Джиечи, по време на която той заплаши, че опитите на Китай да помогне на Русия да избегне западните икономически санкции могат да доведат до вторични санкции срещу Китай. Байдън говори директно със Си в петък.

Мария Репникова, професор в Държавния университет на Джорджия, която изучава отношенията Китай-Русия, отбеляза пред Grid, че държавните медии на Китай все още изключително малко отразяват войната в Украйна, което може би показва нежеланието да се заеме твърда позиция.

Реториката е двусмислена, като „Ние не подкрепяме инвазията, но също така разбираме Русия“, каза тя. „Тази много деликатна риторика, съчетана с ограничено медийно отразяване, предполага, че те се опитват да бъдат много предпазливи по отношение на обществената реакция.

Непосредствените проблеми, от войната в Украйна, може да изглеждат регионални и включват Крим и „републиките“ на Донецк и Луганск, суверенитетът на Украйна, ролята на НАТО и представите на Путин за панславянското единство. Но войната вече се е разпространила, засега малко и в други страни. И последствията от нея се усещат в световен мащаб, от силните колебания в цените на горивата, храните и другите стоки до постоянно наличната заплаха от ядрена война. Колкото по-дълго продължава този конфликт, толкова по-трудно ще бъде да останеш неутрален. И рискът от една по-мащабна война ще расте.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)