Умножител на силата за С-400: Ще интегрират ли скоро руските системи за противовъздушна отбрана ядрени бойни глави?

След съобщението на Агенцията за военно разузнаване на въоръжените сили на САЩ, че руските аерокосмически сили са започнали да въвеждат на въоръжение ракети „въздух-въздух“ с ядрени глави, се появи възможността страната да интегрира подобни бойни глави в ракети, използвани от нейните системи за противовъздушна отбрана с голям обсег. Широко се очаква, че ракетата „въздух-въздух“, която ще интегрира ядрената бойна глава, ще бъде нов вариант на Р-37М, която при изстрелване от висока скорост и височина от прехващачи МиГ-31БМ може да поразява цели на 400 километра разстояние, носейки бойна глава от 61 килограма, пише Military Watch Magazine.

Интегрирането на ядрени бойни глави осигурява редица предимства за насочване на далечни разстояния, включително позволяването на една-единствена ракета да унищожи големи рояци дронове, крилати ракети или дори вражески изтребители. Необходимостта да се предотврати прехващачите МиГ-31 да бъдат претоварени от масивни залпове на крилати ракети с ядрени глави, изстреляни от американски бомбардировачи, беше ключова причина техните ракети въздух-въздух Р-33 да бъдат снабдени с ядрени бойни глави от 1981 г., преди тези ракети да бъдат извадени от въоръжение след края на Студената война. Ракетите с ядрени глави не изискват същите нива на прецизност като тези с по-малка експлозивна мощност, което им позволява успешно да поразяват цели, които иначе биха били трудни за уцелване поради техните стелт възможности или високи скорости, без изисквания за поддържане на същото качество на насочване.

Представяйки наземния еквивалент на Р-37М, ракетата земя-въздух 40Н6  започна да се интегрира в руските системи за противовъздушна отбрана с голям обсег С-400 в края на 2010-те години, разширявайки обхвата им на насочване от 250 на 400 километра. Ракетите се възползват от скорости от 14 Маха и използват данни за насочване от поддържащи средства като МиГ-31 или самолети за ранно предупреждение и управление (AEW&C) А-50 за насочване зад хоризонта. Те следват уникална траектория, издигайки се до екстремни височини, преди да се спуснат към целите си, като същевременно запазват способността си да ги неутрализират близо до границите на разстояние от едва 5 метра от земята. Ракетите могат да се използват и за поразяване на наземни цели. 

С-400 е разработена, за да осигури възможност за прихващане на усъвършенствани стелт самолети и използва множество мрежови радари, работещи в различни вълнови диапазони, за да осигури по-високи нива на ситуационна осведоменост. Способността на системата да заплашва стелт самолети може да се увеличи значително чрез интегрирането на вариант на 40N6 с ядрени боеголовки. Стимулът за осъществяване на подобна програма може да се увеличи от разработването от страна на Съединените щати на нови поколения бойни самолети с превъзходни стелт възможности, включително изтребители от шесто поколение F-47 и F/A-XX и бомбардировача B-21 . Полезността на системата срещу стратегически атаки, включително удари с балистични ракети със среден обсег, също може да се подобри значително, както и способността ѝ да прихваща хиперзвукови космически самолети като SR-72, които в момента се разработват в Съединените щати. Освен С-400, 40N6 се използва и от по-новата система за противовъздушна отбрана с голям обсег С-500 , както и от по-мобилната система С-300В4. Очаква се ракетата да бъде интегрирана и във фрегатите клас „Адмирал Горшков“ на руския флот.