Усъвършенстван Су-27 с авионика на Су-35: Колко способен е руският изтребител за превъзходство във въздуха Су-27СМ3?

Влизайки на въоръжение в съветските военновъздушни сили и в съветските сили за противовъздушна отбрана през 1984 г., Су-27 Фланкър е смятан за най-способния изтребител за превъзходство във въздуха, разработен по време на Студената война. След като представянето му предизвиква значителна загриженост в западния свят, значителните предимства на Фланкъра пред конкурентните изтребители впоследствие са потвърдени през 90-те години на миналия век след интензивни тестове в Съединените щати срещу F-15 на американските ВВС, пише Military Watch Magazine. Въпреки че съветските въоръжени сили са планирали да въведат подобрени варианти на Су-27 на въоръжение от средата на 90-те години на миналия век, включително подобрения изтребител за превъзходство във въздуха Су-27М, прехващача Су-27ПУ и ударния изтребител Су-27ИБ, разпадането на държавата забавя въвеждането на такива самолети с близо две десетилетия. 

Руските аерокосмически сили започнаха да закупуват значително количество подобрени версии на Су-27 през 2010-те, а именно Су-30М2, Су-30СМ, Су-34 и Су-35, което позволи на въоръжените сили постепенно да извадят от експлоатация съветските Су-27 и други по-стари изтребители от четвърто поколение. След като през 2009 г. поръчаха първите Су-35, те направиха и неочаквана едновременна поръчка за 12 изтребителя Су-27, които щяха да бъдат построени по нов стандарт с възможности, далеч превъзхождащи тези на по-старите Су-27СМ. Решението за поръчка на Су-27 беше взето поради наличието на излишни комплекти за изграждане на изтребителите, които бяха произведени с намерението да бъдат доставени на Китай за лицензионно производство, преди източноазиатската държава да намали планираните си поръчки. Тъй като изтребителите се считаха за остарели, ако бъдат построени по първоначално предвидения стандарт, беше счетено за необходимо разработването на нов вариант на Су-27, резултатът от което беше Су-27СМ3. Изтребителите са интегрирали подобрени варианти на двигателя AL-31F, според сведенията AL-31F-M1, които са осигурявали подобрена мощност за бордовите системи, по-високи нива на тяга и намалени нужди от поддръжка. Това е било съчетано с интегрирането на авионика, тясно базирана на тази на Су-35 . 

Основно предимство, което Су-27СМ3 запази пред предишните варианти, беше интеграцията на многофункционалния пасивен фазиран антенно-решетъчен радар Irbis-E  в X-диапазон, който технологично беше десетилетия по-напред от механично сканирания антенно-решетъчен радар N001, използван от Су-27С и Су-27СМ. 

Су-27СМ3 придоби особена известност в края на ноември 2015 г., когато самолетът беше разположен във военновъздушната база Хмеймим в Сирия в отговор на свалянето на изтребител Су-24М от Турция по-рано същия месец. По това време програмата за изтребители се считаше за значителен успех, като по-рано същата година договор осигури финансиране за модернизацията на десет изтребителя Су-27С до същия стандарт, като тези самолети бяха проектирани като Су-27СМ2. Доставени бяха и два Су-27, модернизирани за тестване на пакета за модернизация, с което общият брой на подобрените изтребители достигна 24. Модернизацията на Су-27 до стандарта Су-27СМ2/СМ3 далеч не беше изолиран случай само за руските ВВС, като Съединените щати и Китай бяха внедрили подобни подобрения в много по-големи мащаби за своите по-стари изтребители от четвърто поколение. Те включваха интегрирането на радара AN/APG-63 с AESA в изтребители F-15 от времето на Студената война в Съединените щати и интегрирането на голям радар с AESA, вероятно същият като този от изтребителя J-16, в изтребители J-11B, за да се приведат до стандарта J-11BG . Подобно на Су-27SM2, дисплеите в пилотската кабина и оръжията също бяха модернизирани, за да допълнят новите радари. Пакетът за модернизация на Су-27SM3 въпреки това се открояваше с това, че връща на поточните линии за ограничен период от време остарял изтребител, отдавна спрян от производство, като излишъкът на Русия от комплекти за планер на Су-27, който стимулира интереса към разработването на пакета за модернизация, беше уникален фактор в програмата.