Труд
Автор:
Стефан Кючуков
Искат 80% от сиренето и изварата във веригите да са произведени от българско мляко
Поне 50% български плодове и зеленчуци
Да бъдат забранени големите промоции на храни в търговските вериги, предвижда проект на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни, който е пуснат за обществено обсъждане.
Търговците на дребно с годишен оборот над 20 млн. лв. ще могат да правят промоционални отстъпки до 10% от цените на храните, гласи законопроектът, подготвен от Министерство на земеделието и храните. Това означава, че ограничението на намаленията ще важи за всички големи търговски вериги в страната.
В мотивите към законопроекта е записано, че той “ще подобри благосъстоянието на възрастните хора и другите социално уязвими групи от обществото”. Но това едва ли ще стане със забрана на големите промоции. Много пенсионери, а и работещи хора, пазаруват от големите търговски вериги само стоки на промоция, като в много случаи намаленията са с 50 на сто, а понякога са дори по-големи. Честа практика е търговци да продават две за цената на едно, което реално също е намаление с 50%, но при покупката на минимум две бройки. Сега има случаи търговци да предлагат намаление от 25% при покупката на втори продукт. Често намаленията са над 20% от цената. С предложения от Министерството на земеделието проект на закон всички тези търговски практики, които позволяват на хората да пазаруват по-евтино, ще бъдат забранени. Намаленията на храните да бъдат до 10%, предвижда законопроектът. Въпреки че цените за някои хора са толкова високи, че и при промоция от 10% не купуват, а търсят магазин с по-голямо намаление.
В първоначалния вариант на законопроекта беше предвидено, че промоционалните отстъпки към крайните потребители не може да надвишават 25% от прогнозния годишен обем по договора между доставчика и търговеца на дребно на съответната стока. В последния вариант на проекта това ограничение е запазено, но е добавена и забрана на намаленията над 10 на сто. Предвидени са и сериозни глоби за нарушители на забраната за големи промоции. Ако някоя голяма търговска верига си позволи да продава сирене, кашкавал, хляб или плодове с голямо намаление, ще бъде наложена санкция в размер от 5 хил. до 30 хил. лв.
Наред с ограничаване на намаленията, в законопроекта е предвидено и ограничение на асортимента на предлаганите стоки в магазините. Като в мотивите е посочено, че това се прави в полза не само за крайните потребители, но и за държавата и цялото общество.
Въвеждат се специфични изисквания за асортимента във веригите от магазини за продажба на дребно на храни, които разполагат с 10 и повече търговски обекта на територията на страната. Най-малко 50 на сто от целия асортимент от предлаганите в търговския обект хранителни продукти от определени групи храни трябва да са от български земеделски производители или преработватели. Това се отнася за прясно месо от едри и дребни преживни животни, свине и птици, яйца, пчелен мед, пресни сезонни плодове и зеленчуци. Това ограничение всъщност помага за поддържане на по-високи цени, защото ограничава конкуренцията. При приемане на закона, ако в магазина има четири сорта домати и четири сорта ябълки, по два от тях ще трябва да са от български производител, без значение какви са предпочитанията на потребителите и какво е търсенето. Има хора, които търсят определен вкус, а не гледат дали храните са вносни или не. Някои държат да купуват български плодове и зеленчуци, но други предпочитат вносни.
По отношение на млечните продукти предложеното ограничение е още по-голямо. За продуктите кисело мляко, прясно мляко, краве сирене, овче сирене, биволско сирене, козе сирене и извара количествата храни, произведени изцяло от българско сурово мляко от български земеделски производители или преработватели, трябва да бъдат поне от 80% от целия асортимент на магазина. Това означава, че ако в магазина има три или четири марки сирене, всички те трябва да са български. Ако в магазина има пет различни марки сирене, едната ще може да бъде внос. А има хора, които търсят определени вносни млечни продукти.
Надценката при внос до 10%
10 на сто над производствените разходи
Изкупните цени задължително да покриват разходите на производителите и дори да има 10% надценка, предлагат от Министерство на земеделието.
Да гарантират определени цени за българските производители на земеделска продукция целят с проекта на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни. При изкупуване на земеделска продукция цената не трябва да е по-ниска от производствените разходи и да включва поне 10% надценка, предвижда проектът.
Но при редица земеделски култури, като пшеница и слънчоглед, цените се определят основно от борсите на международните пазари. Ако цената на пшеницата по света е ниска, няма защо български производител на хляб да купува по-скъпа българска пшеница. А ако го направи, това означава крайните потребители да купуват скъп хляб.
От проекта не става ясно как може да бъдат определени производствените разходи. Дали в тях влизат само разходите за обработка на земеделската площ или например и разходи за покупка на нов трактор или друга земеделска техника, покупка на камион или построяването на нов склад. Ако производствените разходи трябва да бъдат покривани, има и 10 на сто надценка за производителя и се намери кой да плаща тези цени, няма да има никакъв стимул селскостопанските производители да работят по-ефективно. Това означава, че например ще могат да дават заплати и от 10 хил. лв. на хора, които гледат крави.
Докато за земеделските производители има минимална надценка, за останалите по веригата на доставки законопроектът предвижда максимални надценки за определени храни. За преработвател е предложено надценката да бъде не повече от 20% спрямо производствената себестойност на продукта, изчислена съгласно действащите счетоводни разпоредби. За търговец на едро по цялата верига на доставки - кумулативно не повече от 10% от покупната цена. А за търговец на дребно с оборот над 20 млн. лв. надценката не може да бъде над от 20% от покупната цена.
Същевременно при внос на храните, за които има таван на надценките, ако те не се въвеждат в процеса на преработка, търговската надценка за вносителя е не повече от 10%, предвижда проектът. Така за големите търговски вериги ще бъде по-изгодно да продават български храни, защото при тях позволената надценка е 20 на сто. Представители на бизнеса неотдавна алармираха, че приемането на закона може да доведе до изчезване на стоки от магазините.
Етикетите в две валути до 8 август 2026 г.
Глобите стигат до 1% от оборота
Търговците няма да имат право да вдигат цени без основание от 8 август.
Всяко увеличение на цените на стоки и услуги за крайни потребители трябва да бъде обосновано от обективни икономически фактори, решиха депутатите като приеха окончателно промени в Закона за въвеждане на еврото. Това ограничение ще важи в периода на двойно обозначаване на цените в левове и евро.
Обективни икономически фактори, които позволяват вдигане на цените, са например промени в разходите за производство, доставка, съхранение и продажба, нормативни промени, форсмажорни обстоятелства, както и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността, реши парламентът.
Ако търговец наруши забраната да вдига цени без основание, ще бъде глобен от 5 хил. до 100 хил. лв., а при повторно нарушение санкцията става двойна. За търговци с годишен оборот над 50 млн. лв. санкцията за вдигане на цени без основание е до 0,5% от годишния оборот, но не повече от 1 млн. лв. При повторно нарушение глобата става до 1% от годишния оборот.
Първоначално се предвиждаше цените да бъдат в двете валути от 8 август до края на 2026 г., но парламентът реши търговците да обявяват цените в левове и евро в продължение на една година - до 8 август 2026 г. Но през първите два месеца, тоест от 8 август до 8 октомври тази година, няма да бъдат налагани санкции на търговците, които не изпълнят изискването да обявяват цените на стоките и услугите в двете валути, както и изискването цените в двете валути да са ясни, лесно разбираеми и с еднакъв размер на шрифта. До 8 октомври няма да бъдат налагани глоби и на търговци, които не изпълнят изискването крайната цена на касовата бележка да бъде и в левове, и в евро.
Обявяват колко дават на стопаните
Изискват специални камиони
Предлагат строги правила за изкупуване на земеделска продукция.
Редица ограничения за изкупвачите на земеделски продукти предлагат с проекта на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни. Практиката хора да изкупуват вино за грозде и да го продават на желаещи да си направят домашно вино силно ще бъде затруднена.
Изкупвачите на земеделска продукция ще трябва да разполагат с обекти за производство или преработка на храни, или да разполагат с регистрирани обекти за дистрибуция на храни, или да използват превозни средства, които са регистрирани за транспортиране на храни. Освен това всички изкупвачи ще бъдат записани в регистър към Министерство на земеделието. Като всеки месец изкупвачите ще трябва да дават информация в министерството за изкупеното количество земеделски продукти по видове и където е приложимо съответното качество, както и среднопретеглени изкупни цени по видове продукти и качество.
Предложението е регистърът да бъде публичен, тоест данните за средна изкупна цена на всеки изкупвач да бъдат видими за всички. Така, ако някой предложи по-висока цена на един стопанин, всички земеделски производители ще разберат и също ще поискат по-висока цена.
Договорите за изкупуване на земеделски продукти трябва да са писмени и да бъдат със срок на действие от най-малко шест месеца. С тези промени, ако някой инцидентно иска да купи някаква земеделска продукция, няма да може.
