Фашист ли е цар Борис III?

Ние измислихме „монархофашизма“, македонците го преписаха в учебниците

Такъв хермафродит няма. Аристокрацията се гнуси от лумпенизираната крайна десница

Македонците обявиха цар Борис III за фашист. Не бива да е патрон на нашия културен център в Охрид. Имат право, защото ние измислихме понятието „монархофашизъм“. Комшиите го преписаха в учебниците, назубриха го и скандират „Бугари фашисти!“ до днес.

Думата иде от тъй нареченото „фашио“. Сноп пръчки, който от дълбока древност в различни народи и култури олицетворява единение, сила, воля, власт. Със същите тези пръчки хан Кубрат дава урок на синовете си. Ханът ги чупи една по-една, а момците се мъчат с целия вързоп. Тоест, зората на домашния фашизъм изгрява още в Кубратовата Велика България.

Българският народен съюз е именуван тъкмо “Кубрат”

Създаден през 1913 г., той развива активна дейност след войните за национално обединение. Дългогодишен водач е генерал Борис Сирманов. Към 1926 г. организацията наброява около 15 000 членове в структури из цялата страна. Идеологията на кубратовци е крайно дясна, черпи вдъхновение от ортодоксалния фашизъм.

Съюзът на българските национални легиони е от същото тесто. С лидер генерал Христо Луков. Още се спори какъв е - герой или обикновен фашист. Истината изричат съвременниците. Когато го ликвидират през 1943 г., съпругата на премиера Богдан Филов възкликва: „Жалко за хубавия, доблестния генерал. Той беше начело на легионерите-фашисти и, разбира се, комунистите може би под английска заповед са решили да го очистят.“

У нас е имало и други фашистки организации, излизал е дори вестник „Български фашист“. Те обаче никога не са били на власт. Това не пречи на самопровъзгласилия се Народен съд да ни изкара най-големите фашисти на планетата. Трибуналът издава 2730 смъртни присъди, в Нюрнберг подписват само 12. Целта е обезглавяване на политическия, военния и интелектуалния елит на нацията. Да се разчисти територията за съветизация на страната.

В сюблимието на мракобесието

главният обвинител Георги Петров се провиква:

„Господа съдии! Има един подсъдим, който не е поставен на подсъдимата скамейка, който го няма тук, в залата, но неговия дух витае тук и над озлочестена България - това е цар Борис III. Ето един голям виновник пред българския народ, който не е поставен на подсъдимата скамейка. Ако смъртта не беше го свалила така неочаквано от историческата сцена, той трябваше на бъде първия и най-главен подсъдим на Народния съд.“

Вината на Борис, е че опази доколкото можа страната от ужасите на Втората световна. Под натиска на Германия Богдан Филов и външният министър Иван Попов обявиха война на САЩ и Англия. Но зад гърба на царя, който ги нахокал: „Вие трябваше да се съпротивлявате, да ви скъсат гащите и тогава да ви онождат*, а вие сами сте ги смъкнали, че и вазелин сте им дали.“

Пак по настояване на царя България не скъса дипломатическите отношения със Съветския съюз. Не изпрати войска на Източния фронт, макар Филов упорито да настояваше за един корпус „доброволци“. От гаулайтерите на Борис Сирманов и Христо Луков.

Марксистката историография си затвори очите пред фактите

Слепешката изкова невероятното съчетание „монархофашизъм“. Такъв хермафродит няма. Аристокрацията се гнуси от лумпенизираната крайна десница. Атентатът срещу Хитлер през 1944 г. е дело тъкмо на офицери с представката „фон“. Самият Борис лепял по фюрера етикети като „фелдфебела“ и „бояджията“.

Апологети на „монархофашизма“ бяха научни светила от величината на проф. Илчо Димитров. „Най-общото разделение - анализира явлението той - е между опозиционния фашизъм (фашистката „ултра“) и управляващия фашизъм (монархофашизъм). Докато първите бяха сподвижници на един по-скоро ортодоксален фашизъм и издигаха свои кандидати за фюрер (Цанков, Луков), вторите обявяваха върховното водачество на царя за конституционен принцип и се мъчеха да приспособят нацистката доктрина към някои национални особености и исторически традиции.“

„Сред монархофашистите - продължава професорът - също се проявяваха различия по някои второстепенни въпроси. Една група, която имаше за център двореца (царя, Кьосеиванов, Попов) бе прегърнала нацистките идеи и прогерманската ориентация като изгоден и неизбежен вариант, но същевременно се стараеше да има винаги запазена поне пътечка за отстъпление както към опозиционната буржоазия в страната, така и сред англо-американската. Друга група - нейни най-фанатични представители бяха Филов, Габровски, Дочо Христов, Севов - виждаха във фашисткото преустройство на държавата и пълното приспособяване към Германия едничката алтернатива на социалистическата революция.“

Идеята за фашизираната татковина още е жива

„Шепа нещастни фашисти“ нарече депутатите от партия „Възраждане“ Христо Петров. Аплодиран като Ицо Хазарта, наиграл се на рап, той влезе хазартно в парламента. Тоест случайно, защото не му е там мястото. Учил-недоучил, Петров страда от хроничен недостиг на обща култура.

Няма за какво да им се сърдим на македонците. Те просто цитират Илчо Димитров и Христо Петров: „Бугари фашисти!“