Фискалният съвет предупреди: Бюджет 2026 крие сериозни рискове

Фискалният съвет изразява безпокойство спрямо представения проект на Закон за държавния бюджет за 2026 г. и АСБП 2026–2028. 

В Проекта на държавния бюджет за 2026 г. липсва възможността за реални структурни реформи в публичния сектор пише още в становището на Фискалния съвет.

Според експертите липсват и решителни консолидационни действия, заложени са само козметични разходни корекции и агресивно дългово финансиране, което влошава дългосрочната фискална устойчивост на страната.

Фискалният съвет настоява за радикално преработване на бюджетната рамка чрез реално съкращаване на неефективните държавни разходи.

Фискалният съвет формулира следните изводи и препоръки: 

1. Изоставяне на средносрочните фискални цели и липса на реална консолидация. Планираният дефицит по КФП от 5,7% от БВП за 2026 г. (7,19 млрд. евро) влошава фискалната позиция на страната. Проектобюджетът узаконява трайното надхвърляне на Маастрихтския критерий от 3% в средносрочен план, като заложеното свиване до 3,8% за 2027 г. и 3,0% за 2028 г. се опира изцяло на оптимистични макроикономически допускания, а не на дълбоки структурни реформи.

2. Фиктивни реформи при текущите разходи: Въпреки декларираните консолидационни усилия, мерки като 10-процентното съкращение на разходите за персонал от септември 2026 г. имат краткосрочен характер, спестявайки само 85,0 млн. евро на фона на общата разходна експанзия. Липсва стратегия за цялостна административна реформа и оптимизация на числеността на публичния сектор, а вместо това се разчита на механични, еднократни съкращения на бюджети.

3. Непоследователна и рискова осигурителна реформа: Частичното прехвърляне на личните осигурителни вноски (в съотношение 80:20) към служителите по ЗДСл и ЗСВ се извършва по начин, който изцяло неутрализира фискалния ефект през 2026 г. поради механизма за брутно компенсиране на заплатите с цел запазване на нетния доход. Подобен подход не представлява реална структурна реформа на модела на осигуряване, а единствено прехвърляне на счетоводни пера, което отлага същинското фискално преструктуриране за бъдещи периоди.

4. Неуправляема дългова спирала и лихвен натиск: Нарастването на консолидирания дълг до 51,1 млрд. евро (35,7% от БВП) в края на 2028 г. е пряка последица от липсата на стратегия за свиване на текущите разходи. Фискалният съвет предупреждава, че темповете на трупане на нов дълг (средно по 5,5 млрд. евро на година) излагат страната на сериозни пазарни рискове. Рязкото покачване на лихвените разходи до 1,78 млрд. евро през 2028 г. (близо 1,4% от БВП) ще започне директно да иззема фискално.пространство от ключови сектори като образование и здравеопазване, превръщайки дълговото бреме в постоянен структурен дефект на бюджета

5. Прехвърляне на фискална тежест към бизнеса чрез приходни палиативи: Липсата на разходни реформи принуждава държавата да търси повишаване на приходите чрез мерки, които натоварват реалната икономика – като вдигането на максималния осигурителен доход на 2 300 евро, служебното увеличение на осигурителните прагове и 30-процентния ръст на винетките. Фискалният съвет подчертава, че резервите за повишаване на събираемостта и изсветляване на сивия сектор (оценяван на 34,6% от БВП) са надценени в разчетите на МФ и не могат да заменят нуждата от реформиране на неефективните публични разходи.

Цялото становище на Фискалния съвет можете да видите ТУК.