„Хейбар Шекан“: Ракетата на Иран, която поставя на изпитание противоракетната отбрана

„Хейбар Шекан“ е балистична ракета със среден обсег

Иранската балистична ракета със среден обсег „Хейбар Шекан“ се очертава като едно от най-значимите предизвикателства за водените от САЩ военни усилия срещу страната, като американските служители все по-често предупреждават, че подобряващите се характеристики на оръжието и по-сложното му приложение усложняват регионалните усилия за противоракетна отбрана. Според съобщенията американските служители са все по-загрижени не само за самата ракета, но и за начина, по който тя се използва сега. Вместо да изстрелват ракети по предвидими траектории, иранските сили все по-често комбинират различни траектории на полета, различни скорости, маневрират с апарати за многократно влизане в атмосферата и координират атаки с дронове, предназначени да усложнят отбранителните реакции. Подобни тактики принуждават американските и съюзническите системи за противоракетна отбрана да изразходват значително по-голям брой скъпи прехващачи, като същевременно намаляват вероятността за успешни прехващания, пише Military Watch Magazine.

Маневрената носова част на „Хейбар Шекан“ привлече особено внимание. За разлика от конвенционалните балистични ракети, които следват относително предвидими терминални траектории, ракетата е способна да прави корекции по време на последните етапи на полета, намалявайки ефективността на съществуващите системи за противоракетна отбрана. Движейки се с хиперзвукови скорости по време на повторно влизане, ракетата предоставя на защитниците само много ограничен прозорец за атака, като същевременно принуждава прехващачите да се справят с маневри в последния момент. Смята се, че проектирането на ракетата води началото си от иранските поръчки на севернокорейски балистични ракети Hwasong-10 през 2000-те години, като трансферът на технологии от Северна Корея оттогава играе важна роля в подкрепа на бързата модернизация на иранската ракетна индустрия.

Разработена за оборудване на Аерокосмическите сили на Корпуса на гвардейците на ислямската революция, „Хейбар Шекан“ е балистична ракета със среден обсег на твърдо гориво, способна да поразява цели на разстояние до приблизително 1450 километра. За разлика от много от по-старите балистични ракети с течно гориво на Иран, конструкцията с твърдо гориво позволява значително по-бърза подготовка за изстрелване, намалявайки уязвимостта от превантивни удари, като същевременно позволява на пусковите установки да се преместват бързо след изстрелване. Ракетата е мобилна по пътищата и може да бъде изстреляна от транспортно-монтиращи установки-пускови установки, което я прави значително по-оцеляваща от фиксираните системи за изстрелване.

Нарастващата сложност на иранските ракетни атаки идва в момент, когато американските сили вече са изправени пред нарастващи опасения относно запасите от ракети-прехващачи. Операциите за противоракетна отбрана на американската армия и флот разчитат в голяма степен на наземни системи THAAD и Patriot и разрушители AEGIS, въоръжени с ракети-прехващачи SM-3 и SM-6. Многократните ангажименти срещу ирански ракетни атаки постоянно намаляват наличните запаси, което води до нарастваща загриженост в Пентагона относно дългосрочната устойчивост, ако конфликтът продължи с настоящата си интензивност. Макар че се смята, че американските военни плановици са възнамерявали да унищожат голяма част от ракетните сили на Иран на земята, неуспехът да го направят, отчасти поради обширни подземни укрепления, и демонстрираната способност на Иран бързо да възстанови ракетните си бази, са осигурили продължаваща способност за отмъщение.

Въпреки напредналите си възможности, относително ниската производствена цена на „Хейбар Шекан“ също така предоставя на Техеран важно стратегическо предимство. Анализаторите отбелязват, че всяка ракета „Хейбар Шекан“ струва само малка част от цената на ракетите-прехващачи, необходими за унищожаването ѝ. Това създава изключително благоприятно съотношение цена-качество за Иран, особено когато ракетите се изстрелват в големи залпове, предназначени да насищат отбранителните системи. Дори неуспешните атаки могат да наложат значителни финансови разходи на отбранителните сили само поради разходите за прехващачи. Това допълва разработването на по-усъвършенствани ракети, за които се смята, че са значително по-скъпи, като например „Фатах 2“, която интегрира хиперзвукова планираща машина, която е почти невъзможно да бъде прехваната и може да бъде изстреляна срещу цели с най-висок приоритет на Иран.

През март израелският вестник „Хаарец“ потвърди, че осем от десет ирански ракети, изстреляни срещу Израел, достигат целите си, след нарастващи съобщения и нарастващо количество кадри, сочещи за провалите на израелската и американската противоракетна отбрана. В доклада се отбелязва още, че процентът на успех продължава да се подобрява, тъй като противовъздушната отбрана става все по-напрегната. Важен фактор за умножаване на силата за ракетни удари е унищожаването от Корпуса на гвардейците на ислямската революция на ценни радарни системи за противовъздушна отбрана на стойност няколко милиарда долара, включително радара AN/FPS-132 в Катар и два радара AN/TPY-2 в Йордания и Обединените арабски емирства, което ограничи ситуационната осведоменост на американската и израелската мрежа за противовъздушна отбрана, принуждавайки и двете страни да разчитат повече на корабни радари и на радарната станция AN/TPY-2 в Турция.