Христо Георгиев - изявен патриот и политически лидер

Навършват се 150 години от смъртта му през 1872 г.

Със своята внушителна стопанска, политическа и благотворителна дейност братя Георгиеви са явление в българската история

Чрез техните кантори в Букурещ се разпространяват първите български вестници

Навършиха се 150 години от смъртта на Христо Георгиев. Той умира в Букурещ на 6 март 1872 г. В съобщението за смъртта на популярния лидер на заможната българска емиграция в Румъния Любен Каравелов, негов политически противник и авторитетен лидер на БРЦК, пише във в. „Свобода“: „Покойният беше един от ония българе, които са се приготовлявали да направят голяма полза на народа си, но не са успели да изпълнят желанието си“, но признава, че ръководно начало в неговата обществена дейност са били родолюбието и желанието да бъдат обезпечени политически и културно-религиозни свободи за българския народ.

През следващата 1873 г. в два броя на в-к „Независимост“ Любен Каравелов отново напомня за патриотизма на Христо Георгиев и за значимата му роля в средите на емиграцията ни на север от р. Дунав с обективната констатация: „Преди двайсет години в Букурещ не съществуваше никаква българщина. Нашите търговци, доктори и пр., говореха, че са гърци, а хлебарите и градинарите нямаха оная сила, която се нарича „народна гордост“... Първият българин търговец, който е захванал да говори, че е българин и който не се е срамувал от народността си и произхождението си, е бил покойният Христо Георгиев“.

Съдбоносните събития за българския народ в годините след смъртта на Христо Георгиев - Априлското въстание, Руско-турската война от 1877 -1878 г. и Берлинският конгрес поставят известна сянка върху обществената му дейност. Свободна България се утвърждава след 500 години чуждо владичество с нови политически, патриотични и социални проблеми, но и с нови авторитарни лидери.

Впоследствие критичните статии в емигрантските издания срещу заможния търговец Христо Георгиев, карикатурите му във в-к „Тъпан“, внушенията на Иван Касабов и Захари Стоянов, допринасят за формиране на предубеждение и невярна представа за Христо Георгиев и неговата политическа роля при решаването на основните проблеми на българската нация до 1878 г.

Установили търговските си кантори на север от р. Дунав, братята Евлоги и Христо Георгиеви запазват жив интерес към просветното дело и църковния въпрос в българските земи. Още при първите сделки в Дунавските княжества те се отличават с находчивост, старание и много добра ориентация в стопанските процеси на местния пазар и само 13 години след създаването на фирмата Пулиеви-Георгиеви през 1839 г. те увеличават капитала си 22 пъти. Достигнали завидна стопанска мощ не само в балканската, но и в европейската търговия, двамата братя проявяват амбиция да си обезпечат ръководна обществена позиция в националното движение за автокефална църква и отхвърляне на чуждото господство.

Чрез техните кантори в Букурещ и в Галац се разпространяват първите български вестници сред нашата емиграция, като молби към тях за обезпечаване на абонати отправят Иван Богоров, Александър Екзарх, Ботьо Петков, Георги Раковски, Петко Р. Славейков и редица други издатели, на които Христо и Евлоги Георгиеви оказват и финансово съдействие.

Естествено братята имат известни различия в характера си - Евлоги се посвещава изцяло на стопанската дейност на фирмата, макар че се чувства трайно приобщен към проблемите на българската нация, много авторитетен, уравновесен и толерантен, докато Христо е динамичен, амбициозен и с изявен стремеж да налага своето мнение на моменти с авторитарни похвати.

Кримската война (1853-1856) е първата общоевропейска война в ново време, която логично предизвиква огромен резонанс сред православните поданици на султана. Началото u заварва българската емиграция съвсем неорганизирана, но готова да окаже необходимото съдействие на руската армия. На 8 юли 1853 г. със специален манифест руският император Николай I въвежда свои войски в Дунавските княжества и през юли техен авангард влиза в Букурещ. Сред българите възниква идеята за създаване на комитет, който да оглави политическата активност на сънародниците, без да имат конкретна информация за намеренията на руското правителство.

В края на 1853 г. е създаден комитет от български емигранти, наречен „Епитропия“ (Настоятелство), в който ръководна роля имат четирима заможни емигранти - Иван Бакалоглу, Христо Мустаков, д-р Васил Берон и Христо Георгиев, който е на 29 години, но е приет с уважение. Тяхната цел е да представят българския народ пред Главната руска квартира и да организират събирането на доброволци. Христо Георгиев е много разочарован от решението на руското командване да изтегли своята армия от Балканите въпреки събраните повече от четири хиляди български доброволци и парични средства, тъй като не е допускал нейна загуба във войната.

След Кримската война Христо Георгиев е възприеман от многобройната българска емиграция в Букурещ и от околните селища, не само като един от най-богатите търговци, но и като изявен патриот. Домът му в румънската столица се превръща в неофициална българска институция. През 60-те години на XIX век Христо Георгиев е най-авторитетният и най-влиятелният българин в обществено-политическата дейност на заможните и образовани български емигранти в Букурещ.

Всички техни прояви от създаването на Добродетелна дружина през 1862 г. насетне - подготовката за обща акция на балканските народи срещу Османската империя и преговорите за създаването на сръбско-български съюз, Втората легия в Белград, посещението на българска делегация в Русия през есента на 1867 г., четите на Панайот Хитов и Стефан Караджа, изпратеното Изложение до участниците в Парижката мирна конференция през 1869 г. - са по инициатива и с личното участие на Христо Георгиев.

Без съмнение, Христо Георгиев е с такъв политически и социален статут, който доброволно и ръководен от патриотични позиции, е приел мисията да оглави усилията на част от българската емиграция за отхвърляне на чуждото владичество. Тъкмо на него се възлагат най-сериозни надежди и това личи в оценката на съвременниците му.

Със своята внушителна стопанска, политическа и благотворителна дейност братя Георгиеви са уникално явление в българската история. Двама юноши, изпратени да търгуват на север от р. Дунав, останали без семейства, създават впечатляващо материално състояние на чужда земя, допринасят за напредъка на българското стопанство през XIX век и трайно насърчават обучението на български младежи в Европа, отпечатването на български вестници и книги, финансират построяването на първия български университет. Трудно е да се изброят мащабните дарения с техни капитали, както и значителният им принос за съхраняването и увеличената стойност на депозираните при тях родолюбиви завещания. С пълно основание проф. Николай Жечев определя техният живот и обществено дело като Феномен.

Евлоги Георгиев приключва земният си път на 5 юли 1897 г. в Букурещ, където е останал да живее и работи след разочарованието си от политическата атмосфера в Княжество България. На 9 юли официално в съда е отворено Завещанието му, с което назначава за свой „универсален наследник“ Иван Ев. Гешов и с чл. 13 го задължава да предостави 6 млн. лв. на Ефория, която „да основе и финансира едно висше училище в един град на България или Румелия, гдето тя намери за уместно“. Дарителят изрично подчертава в документа, че изпълнява „волята и на брат си“ с надеждата, че са взели участие в „преуспяването и величието на отечеството“. Така преди 125 години братя Евлоги и Христо Георгиеви с мащабната си благотворителна дейност достойно насърчиха развитието на българското образование.