Труд
Автор:
Труд news
Провал в управлението на риска
Засилването на трафика през пролетта и лятото намали интервала между смъртните случаи по българските пътища. Въпреки безпрецедентната мобилизация на контролните органи, рискът не само не намалява, а се увеличава. Това сочи анализът на Института за пътна безопасност (ИПБ) на данните за първите 7 месеца на 2026 г.
Ако през януари, февруари и март у нас е имало по 1 загинал при катастрофа през интервала от 27 часа и 33 минути до 20 часа и 07 минути, то през следващите 4 месеца - от април до юли (данните са към 24 юли), интервалът спада до 1 загинал на всеки 14 часа и46 минути (виж таблицата). Това съкращаване от близо 28 часа до под 15 часа не е статистическо отклонение, а показател за задълбочаващ се системен проблем.
“През май, юни и юли трафикът достига най-високите си стойности заради отпуските, туристическия сезон и международния транзит. При такава динамика рискът трябва да бъде управляван предварително. Вместо това институциите продължават да реагират едва след настъпването на тежките инциденти”, подчертават от ИПБ.
В същото време в момента МВР използва максимален ресурс - екипи на “Пътна полиция”, “Охранителна полиция”, “Гранична полиция” и Жандармерия работят денонощно, екипи на ДАИ проверяват ТИР-овете в работните дни до 17 часа, акамерите на тол управлеинето, което е към АПИ снимат за средна скорост и други нарушения. Към цялата тази “ефективност”, може да се добавят безпрецедентните милоини левове от повишени глоби, които шофьорите плащат на хазната, като и над 100-те поправки в Закона за движение по пътищата, приети от 51-то Народно събрание и влезли в сила миналата есен.
Резултатът от целия този безсмислен труд са 258 загинали при катастрофи от началото на годината - с 31 повече от загиналите за същия период на 2025 г. Но черната математика не спира дотук - всички прогнози, базирани на различни изчисления , показват, че България и за 2026 г. ще е на първо или второ място след Румъния в Европейския съюз по брой на загиналите на 1 милион от населението.
Както писа “Труд news”, от Института за пътна безопасност миналата седмица за първи път изготвиха национална карта на риска, базирана на реални данни за превишенията на скоростта и поведението на водачите. Анализът показва, че държавата разполага с възможност да прогнозира къде вероятността от тежки катастрофи е най-висока, но не използва подобен подход.
Вместо да управляват риска от катастрофи, държавните институции продължават единствено да управляват последствията от него. Според ИПБ системният провал на чиновниците се потвръждава и от представените от проф. Олег Асенов - шефът на тол управлението, данни за транзитния трафик и измерването на средната скорост. На практика чуждестранни водачи извършват нарушения по българските пътища, без да бъдат ефективно санкционирани при напускане на страната. Най-голяма концентрация на нарушенията е отчетена по участъка Харманли - Любимец. Това показва, че и през тази година държавата не успява да осигури ефективен контрол върху един от най-натоварените международни транспортни коридори.
“Досегашният модел е изчерпан. Повече полицейски акции и повече служители на пътя не водят до по-малко жертви. Пътната безопасност трябва да премине от реактивен към превантивен модел, основан на анализ на риска и управление на ресурсите там, където вероятността за тежки катастрофи е най-висока”, категорични са от Института.
