Труд
Автор:
Труд онлайн
Преди десетилетие, през 2015 г., руските въоръжени сили представиха бойната машина на пехотата Т-15, която, наред с танка Т-14 „Армата“, самоходната гаубица 2С35 „Коалиция“ и друго модерно оборудване на сухопътните войски, показано по това време, изглеждаше готова да подобри значително бойните способности на руската армия. Десетилетие по-късно обаче нито Т-14, нито Т-15 са влезли в експлоатация, като бъдещето на двете програми е все по-несигурно, докато 2С35 е въведен в експлоатация само в много ограничен брой и се присъединява към армията едва през 2023 г. , пише Military watch.
Базиран на същото шаси като Т-14 и с тегло от 48 тона, Т-15 е едно от най-тежките превозни средства от този вид в света и представлява радикално отклонение от своите предшественици на руска служба. Т-15 няма безпилотната кула на Т-14 и има двигател, преместен отпред, за да може личният състав да се качва отзад. Това отразява подхода, възприет при разработването на израелската бойна машина на пехотата Namer, която е разработена по подобен начин като производна на основния боен танк Merkava и поставя двигателя отпред, за да се увеличи защитата на личния състав срещу фронтални атаки.
Въпреки че е с няколко десетилетия по-стар, Namer в момента е единственото широко използвано превозно средство, което може да се счита за еквивалент на T-15, като и двата са проектирани с максимална защита, включително в градски бойни сценарии.
Т-15 е способен да превозва до дванадесет души персонал, включително трима членове на екипажа.
Използването на същия двигател с мощност 1500 к.с. като Т-14 осигурява много високи нива на мобилност въпреки теглото му, включително максимална скорост извън пътя от 70 километра в час.
Превозното средство използва същата система за активна защита „Афганит“ като Т-14, с милиметрови вълнови радари, на които се разчита за откриване на входящи ракети и снаряди, и разполагане на димни гранати „меко убиване“ от четири пускови установки, за да се нарушат визуалните и инфрачервените системи за насочване.
Пет тръби на корпуса на превозното средство също така помещават прехващачи за защита от входящи атаки. Т-15 използва същата двуслойна реактивна броня „Малахит“ като Т-14, която използва експлозиви, за да избухне навън малко преди снаряд или ракета да удари корпуса на превозното средство. Това задейства бойната глава на входящия снаряд преждевременно и по този начин ограничава разрушителния му потенциал. Системата „Малахит“ се счита за наследник на системите „Контакт-5“ и „Реликт“, които са били широко тествани в бойните действия на украинския театър на военните действия.
Ходът на военните действия в Украйна показа, че основната роля на бронетанковите части остава да осигуряват подкрепа на пехотата и да противодействат на вражеската пехота, а не да се ангажират с вражеска броня. За такива роли въоръжението на Т-15, състоящо се от 57-милиметрово автоматично оръдие, противотанкови ракети „Корнет“ и 7,62-милиметрова картечница, вероятно ще се окаже достатъчно.
Оръдието е с безпилотен модулен дизайн и заменя по-малко 30-милиметрово автоматично оръдие, наблюдавано в по-ранни прототипи. То позволява на Т-15 да неутрализира леки конструкции и средни превозни средства. Въпреки че дизайнът на Т-15 изглежда го прави изключително мощен клас бойни машини за пехота, снабдяването му в значителен мащаб може да се окаже непосилно, като производствените му разходи се оценяват на сравними с тези на основен боен танк като Т-90М.
Тъй като машината все още не е влязла в експлоатация повече от десетилетие след представянето си, бъдещето ѝ е в много отношения дори по-малко сигурно от това на Т-14. Въпреки че отпускането на значителни средства за закупуване на много високопроизводителни основни бойни танкове далеч не би било безпрецедентно, финансирането на закупуването на много скъпа бойна машина на пехотата изглежда по-малко вероятно.
