Ботев няма кръвни наследници

На връх 2 юни обаче се появи един кандидат за слава

Самозванци си имплантират гени на величави сенки от миналото

И на мене ми се иска да съм издънка на Шекспир, обаче не съм. Затова си натискам парцалите като средностатистически автор. Не е така с други събратя по перо. Самозванци си имплантират гени на величави сенки от миналото. Пишат спомени и чертаят фамилни дървета. Стават медийни звезди, трупат слава и пари. Народът им вярва!

Ето го Александър Ботйов, начеващ журналист, когото съм поощрявал в печата. Правилно се подписва Ботйов, защото това е автентичното име на поета. Приликите свършват тук, започват фантасмагориите.
На връх 2 юни бомбата гръмна в "Труд news". Сашо даде пространно интервю за националната медия. Колежката Анита Иванова го представи като родственик на Христо Ботев. Той обаче непрекъснато напираше за "кръвна връзка".

Александър Ботйов

Истината е, че Христо Ботев няма кръвни наследници!

Дядото на поета се казвал Петко. Бил бояджия и гайтанджия, държал кръчма в Карлово. Взема за жена сопотненката Ана, раждат им се две дъщери, а през 1815 г. и син Ботйо. Това е многозаслужилият просветител Ботйо Петков. Със солидно образование, той е поканен за учител в Калофер.

През 1845 г. даскал Ботйо отива под венчило с калоферката Иванка Дрянкова. Двамата дават живот на девет деца. Първородният е Христо на 25 декември 1847 г. После идат шест братя и две сестри. Момичетата и две момчета бащата погребва приживе. Петко, кръстен на дядо си, умира парализиран през 1872 г. От братята остават Христо, Стефан, Кирил и Боян.

Съпруга на Христо Ботев е Венета Рашева. С моминско име Везирева, тя е родом от Търново. Там била омъжена за Дончо Петров, от когото има син Димитър. През 1868 г. го напуска и отива да живее в Букурещ при вуйчо си митрополит Панарет Рашев.

В неговия дом е българското училище, където учителства Ботев. Тук двамата се срещат. Поетът разчита на вуйчото владика, но той отказва благословия. Против волята му през юли 1875 г. Христо и Венета заживяват под един покрив. Църковен обред няма, Ботев заявява, че неговата дума е достатъчна.

Семейството се настанява в покрайнините на ул. "Румеора" 15. На 12 април 1876 г. Венета ражда момиче. Кръщават го на баба Иванка. Преди да потегли с "Радецки" Христо Ботев отива в съда и декларира, че детето е негово. Уговаря с приятели да плащат на семейството му 100 франка месечно. А в случай, че загине, да издействат на съпругата пенсия.

След Освобождението Народното събрание отпуска на Венета Ботева 30 лева пенсия. На себе си депутатите гласуват 15 лева дневна надница. Значи за два дни мъдреците в камарата получават толкова, с колкото вдовицата на поета трябва да преживее цял месец!

Венета пуска две молби до парламента за поне 60 лева препитание. Няма кой да я чуе! Вдовицата демонстративно се отказва от гаврата с 30-те сребърника, а Иванка завършва висшето си образование със стипендия на княз Фердинад. Дипломира се като лисансие по социални науки в Женева.

През 1901 г. Иванка се венчава за хирурга Христо Аджаров. До сватба обаче не се стига. "Годежът между Иванка и Аджаров – пише Стоян Христов, – както после тя ми обясняваше, бил разтурен, защото Аджаров настоявал непременно да се настанят в Пловдив, където вече е бил установен като лекар и не искал да се мести другаде, а пък тя желаела София и никъде другаде."

Стоян е женихът на Иванка Ботева. Родом от горноджумайско, той е доктор по икономика, работи в Българската земеделска банка. Сватбата е на 8 януари 1906 г. в Търново. През септември се местят в София и отсядат в хотел "Континентал".

Тук Иванка започва да се оплаква от гърло. Преглеждат я двама доктори, които не откриват нищо сериозно. После Стефан Сарафов я съветва да постъпи в неговата клиника, най-модерната в страната. Консулт от светила в медицината поставя диагноза "синя пъпка", тоест антракс. Налага се операция, но Иванка е бременна и не може да се постави упойка. На 7 ноември 1906 г. през нощта издъхва.

Покрусената майка поръчва два гроба в Търново. В единия полагат Иванка заедно с неродения потомък на Христо Ботев. Другият Венета оставя за себе си. Ботевата съпруга умира от мозъчен кръвоизлив на 27 февруари 1919 г.

По това време по пряка линия е оцелял само Кирил Ботев. Най-малкият брат Боян се сражава в Сръбско-българската война. Тежко ранен, умира на 10 ноември 1885 г. Другият брат Стефан издъхва от туберкулоза в Пловдив на 15 април 1890 г.

Кирил Ботев прави бляскава военна кариера и слага пагоните на генерал-лейтенант. Той има един неосъществен брак през 1880 г. с българката Добра Брегова и един успешен през 1886 г. с белгийката Мари Оли Шарл. Кирил иска да продължи родовата хроника, но семейството е бездетно. Проф. Стефан Каракостов пише:

"Цели пет години нямат деца и Кирил Ботев прави опит да осинови в Калофер Въла Минчева, която е оставила своите спомени, записани в Калоферския музей на Христо Ботев. Момичето не било малко, разплаква се и се връща при родителите си. Тогава, през 1890 г., пристига сестрата на Мария Оли Шарл и дава за осиновяване своя син, белгийския гражданин Ноел Шарл, и той става с кръщелно свидетелство Христо Кирилов Ботев, обявен за рожден син на Кирил и Мария Оли. Това твърдят редица съвременници и по този повод Калоферският музей на Христо Ботев с помощта на Иван Винаров предприе обширна анкета, която се съхранява в музея. От тази анкета се вижда, че самият Христо Кирилов Ботев не е криел, че е осиновен."

През 1919 г. осиновеният Христо взема за жена генералската дъщеря Надежда Маркова. Ражда се Мария, самопреименувала се на Венета. През 1959 г. тя сключва брак с д-р Боян Брънчев. Няма и брънка от кръвно родство с Христо Ботев, но техният син Боян зачерква бащината фамилия и се подписва Ботйов.

"Люба Лазарова Саулска – сочи проф. Каракостов, – която гледа дълги години стария и болен генерал Кирил Ботев заедно със сина си Йордан Ангелов Немски, знаят добре, че има осиновяване на племенника на Мария Оли. Майката на Немски – Саулска – е видяла кръщелното свидетелство – белгийско, – на което осиновеният Христо Кирилов Ботев фигурира като Ноел Шарл."

По-нататък:
"Генерал Ботев е бил толкова благодарен на Саулска и нейния син, че в завещанието си оставя един етаж от къщата си на тази жена. За това се води дело 63/1948 и тя спечелва делото. През 1957 г. съдебен състав й признава правото на "домашна помощница, готвачка и болногледачка в дома на генерал Кирил Ботев".
Това е положението, Сашко Ботйов. Научи тази фамилна хроника наизуст и я  цитирай, когато друг път пледираш за "кръвна връзка" по медиите.