Труд
Автор:
Труд news
Реакция след токовия срив в Испания и Португалия
Макрон и Мерц си стиснали ръцете, обсъждат и ядрения щит
Германия се отказва от дългогодишната си опозиция срещу ядрената енергия, което е първият конкретен знак за сближаване с Франция от страна на новото правителство на Берлин, водено от канцлера Фридрих Мерц, съобщава британският вестник “Файненшъл Таймс”.
Берлин е сигнализирал на Париж, че занапред няма да блокира усилията на Франция да гарантира, че ядрената енергия ще се третира наравно с възобновяемата енергия в законодателството на Европейския съюз, потвърждават френски и германски официални източници. Ходът на Мерц разрешава дългогодишен спор между двете страни, който забави решенията относно енергийната политика на ЕС. “Германците ни казват: ще бъдем много прагматични”, казва висш френски дипломат, участвал в разговорите. Според него това означава, че “всички предубеждения срещу ядрената енергия, които все още се намират тук-там в законодателството на ЕС, ще бъдат премахнати”.
Обратът идва, докато Мерц проучва начини Германия да се присъедини към ядрения щит на Франция. “Най-накрая сме отворени да преговаряме с Франция за съвместно укрепване на европейското ядрено възпиране. По-добре късно, отколкото никога”, посочва официален представител на Берлин. “Когато Франция и Германия се споразумеят, за Европа е много по-лесно да реши въпроса и да продължи напред”, коментира и професор Ларс-Хендрик Рьолер, който беше главен икономически съветник на бившата канцлерка Ангела Меркел.
Мерц, който спечели изборите през февруари, отдавна критикува решението на Меркел да се откаже от ядрената енергетика, което според него е лишило Германия от евтино и надеждно електричество. Мерц също така критикува предшественика си Шолц за затварянето на последните три атомни електроцентрали в Германия, въпреки високите цени на енергията.
Новото френско-германско съглашение идва само седмици след мащабно спиране на тока в Испания и Португалия, което според някои експерти се дължи на прекалената зависимост от слънчева и вятърна енергия. Към момента Австрия остава единствената държава от ЕС, която се противопоставя на ядрената енергетика, тъй като Нидерландия и Белгия решиха отново да се ангажират с нея. Миналата седмица белгийският парламент реши, че не само ще удължи живота на съществуващите си реактори, но и планира строителството на нови мощности.
Германия, която през миналата година покри над 60% от потреблението си на електроенергия с възобновяема енергия, отдавна се противопоставя на стремежа на Париж да обозначи атомната енергия като “зелена”. Франция пък получава около 70% от електроенергията си от ядрени реактори.
Опасенията на Берлин отчасти произтичат от опасенията, че френската индустрия ще получи конкурентно предимство благодарение на своя парк от 56 реактора, докато германската индустрия все още се бори с въздействието на високите цени на газа след спирането на евтините руски горива. Това е и идеологически въпрос в Германия, където антиядрената Зелена партия беше част от кабинета на Олаф Шолц.
“За да гарантираме енергийния си суверенитет, като същевременно зачитаме националния избор, ние призоваваме за прекратяване на всякаква дискриминация на европейско ниво срещу нисковъглеродните енергии, независимо дали са ядрени или възобновяеми”, изтъкна френският президент Еманюел Макрон по време на посещението на Мерц в Париж на 7 май.
Новата позиция на Германия означава, че водородът, произведен от атомна енергия, ще се третира наравно с водорода, произведен от вятърна или слънчева енергия, посочва френски официален представител пред в. “Файненшъл Таймс”.
