110 години тържество на българския дух

Поглед към забележителната история на родната литература

Велики класици са оглавявали Съюза на българските писатели 

Почит към наследството на Иван Вазов, д-р Кръстьо Кръстев, Тодор Влайков, Александър Теодоров-Балан, Антон Страшимиров

Те откриха събитието с изпълнение на „Питат ли ме дей зората“ и завършиха програмата под заслужени аплодисменти с песента „Хайдушки копнения“

Публиката чу автентичните гласове на Елин Пелин, Дора Габе, Ран Босилек, Чудомир, Елисавета Багряна, Калина Малина, Ангел Каралийчев...

Чуждестранни гости от Сърбия, Кипър, Турция, Чехия, Словакия, Украйна, Германия

Всяка година са се превеждали повече от 200 заглавия на български автори на чужди езици

„Това е едно тържество на българския дух!”  С тези думи председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов откри юбилейните събития по повод 110-годишнината на организацията, които се проведоха в София с участието на стотици писатели от страната и чужбина. Честването беше под патронажа на президента на България Румен Радев, който присъства лично и поздрави писателите в Централния военен клуб.

Боян Ангелов очерта накратко сложната ситуация на Балканите, когато след Междусъюзническата война България е застрашена от разпад: „През септември 1913 г. деветнадесет млади писатели се събират и основават Съюза на българските писатели, като преди това те канят утвърдени писатели за почетни членове – сред тях са Иван Вазов, д-р Кръстьо Кръстев, Тодор Влайков, Александър Теодоров-Балан, Антон Страшимиров... Днес съюзът наброява 800 членове, но малко хора знаят, че това е била първата писателска организация в Европа. Тя е крепител на българския дух!“

В словото си Румен Радев подчерта, че за него е истинско удоволствие да се присъедини към тържественото събитие, защото Съюзът събира в себе си забележителната история на нашата литература. Той спомена знакови имена на писатели, оглавявали организацията – Иван Вазов, Елин Пелин, Екатерина Каравелова, Димитър Димов, Николай Хайтов. „В течение на времето Съюзът се превърна едновременно в творческа и представителна организация на поети, писатели и публицисти.

Този внушителен летопис от имена е не само свидетел на творческото израстване на поколения творци, той носи най-важното: носи културния код на нацията. Вашата мисия днес е не по-малко значима. В един свят на разпадащи се ценности наш дълг е да Ви подкрепяме, защото културата, словото и ценностите са спойващите елементи на нацията ни. Особено се радвам, че днес има толкова много представители на чужди и наши културни институции, което е истинското доказателство за заслужения авторитет на българския писател“ –  каза държавният глава.

„Казват, че писателите са съвестта на човечеството... Вероятно затова историята на СБП е така възходяща и вълнуваща, така емоционална и понякога драматична, защото това е история не само на една организация, посветена на каузата на българската литература, а защото тя е преживяла сложни, трудни, драматични времена... Основателите ги обединява една обща мисия – да защитят духовните граници на България. Те са знаели, че културата е основата на нашата държава. Убеден съм, че и днес именно Вие задавате тон на публичния дебат накъде вървим...“, каза заместник-министъра на културата Амелия Гешева в слово от името на министъра Кръстьо Кръстев.

Актрисата Ирен Кривошиева се изяви като водеща на празника, а за високия емоционален тонус на присъстващите се погрижи Вокална формация за старинна полифонична музика „Светоглас“: те откриха събитието с изпълнение на „Питат ли ме дей зората“ и завършиха програмата под заслужени аплодисменти с песента „Хайдушки копнения“ (стихове на Яворов). Ирен Кривошиева и Добрин Финиотис изнесоха рецитал по стихове от новоизлязлата юбилейна антология „София – златото на думите“ (изд. „Български писател“). Книгата беше представена от Анжела Димчева – съставител на впечатляващия том заедно с Боян Ангелов, който е автор и на предговора. Стиховете на 185 поети са разпределени в три раздела, с приложение – снимки от литературните музеи на София, предоставени от Националния литературен музей.

Във втората част на юбилейното тържество беше излъчен уникален филм, специално създаден за 110-годишнината, чийто автор е Йордан Славов. Филмът събира изповеди на големи наши писатели: как са започнали да пишат, кое ги е вдъхновявало, кое ги е държало в трудни години да не се откажат, кои са били историческите събития, вградени в  творчеството им. Публиката чу автентичните гласове на Елин Пелин, Дора Габе, Ран Босилек, Чудомир, Елисавета Багряна, Калина Малина, Ангел Каралийчев, Светослав Минков, Никола Фурнаджиев, Георги Караславов, Николай Хайтов, Йордан Радичков, Владимир Башев и Димитър Талев.

Инициативите, очертали 110-годишния път на Съюза, започнаха на 15 ноември с откриване на изложба на открито пред Народния театър „Иван Вазов“. Проектът беше реализиран със съдействието на Столична Община (програма „Събития“ – „Галерии на открито“) и Министерство на културата. На откриването дойдоха десетки писатели от България, както и чуждестранни гости от Сърбия, Кипър, Турция, Чехия, Словакия, Украйна, Германия. Широката общественост ще има възможност до 27 ноември да разгледа над 500 снимки, да прочете десетки факти и стихове на класици и съвременни автори, които са разположени на 28 пана – акценти от историята и активния творчески живот на днешните писатели, членове на организацията. Автор на изложбата е Анжела Димчева.

Същата вечер в Музей-галерия „Анел“ се състоя премиерата на юбилейната  антология „София – златото на думите“, реализирана с подкрепата на МК и водена от Добрин Финиотис – уредник на Дом-музейна експозиция „Дора Габе“. Ритъмът на вечерта беше даден от песента „София, моя съдба!“ – стихове на Ангел Симеонов и музика на проф. Георги Костов, в изпълнение на Васил Петров. В експозето си Боян Ангелов благодари на Столична община за финансовата подкрепа по реализирането на тази тематична книга, каквато досега не е издавана. В рецитала се включиха: Ангел Симеонов, Боян Ангелов, Недялко Йорданов, Георги Константинов, Атанас Капралов, Ивайло Диманов, Надежда Захариева, Албена Фурнаджиева, Димитър Милов, Иван Есенски, Димана Иванова, Трендафил Василев, Петър Андасаров, Христос Хартомацидис, Румяна Захариева, Николай Шопов, Елисавета Шапкарева, Димитрина Кюркчиева, Ахмет Емин Атасой, Левена Филчева, Елица Виденова, Петър Велчев, Йеремия Лазаревич, Павлина Павлова, Васил Василев,  Надя Попова, Роза Боянова, Атанас Звездинов, Боян Бойчев, Стоянка Боянова, Хайри Хамдан, Минко Танев, Илко Славчев, Наталия Ерменкова, Джина Дундова-Панчева, Марина Бартоломеус, Нико Стоянов, Анелия Янковска-Сенгалевич, Венцеслав Пейков. Кратко експозе направи Лидия Романска – зам.-председател на Съюза на чешките писатели. Две свои песни за София изпя бардът Асен Масларски.

На 16 ноември в Българския културен център – София, се състоя семинар на тема „Международни траектории на българската литература“. Събитието откри писателят Христо Славов, а в дебата за възможните и невъзможни преводи на български автори и издаване им в чужбина се включиха: трима писатели от Сърбия – Диана Милошевич, Деян Мастилович и Йеремия Лазаревич в сътрудничество с Левена Филчева – поетеса и преводачка. Тя прочете подробен доклад, изготвен от известния поет Бранко Ристич, в който бяха проследени двувековни литературни връзки между България и Сърбия. Във видео обръщение от Аржентина към участниците се обърна Аксиния Иванова – президент на Гражданска асоциация „Българите в Аржентина“, допълвана от Иван Цанков – секретар на същата организация и технически директор на интернет радио „Моята България“ и Los Búlgaros TV.

В последвалия дебат мнения за незадоволителното финансиране на българска литература в чужбина изказаха Димана Иванова (Словакия), Маргарита Щайн, Марина Бартоломеус (Германия) и Катя Кремзер (Австрия). За своя принос като преводачи говориха Румяна Захариева (Германия), Виктор Мелник (Украйна), Ахмет Емин Атасой (Турция). За нуждата от нови образователни проекти за българите в Кипър съобщиха Живка Милова и Мария Мавруди.

Атанас Звездинов и Лидия Романска споделиха разочарованието си, че е замряло сътрудничеството между Съюза на чешките писатели и СБП, а Словашкият съюз на писателите е загубил председателя си Мирослав Биелик и в момента няма активност. 
Анжела Димчева говори за успешната преводаческа политика на НРБ през 70-те и 80-те години, когато чрез централизирано финансиране всяка година са се превеждали повече от 200 заглавия на български автори на чужди езици, а в големите университети в Европа са функционирали катедри по български език и литература, които са били сериозен източник на преводачи. Почти всички катедри днес не съществуват и държавата не прави нищо да ги възстанови.

В експозето си Боян Ангелов очерта още проблемни полета: „Злеразбраната демокрация доведе до децентрализация на литературата. СБП все още продължава да бъде заклеймяван като тоталитарен, без да се вникне, че поколенията се смениха, а ние отстояваме българската идентичност и продължаваме традицията. Който прочете историческите факти, ще види, че СБП не е получавал финансиране от държавата през 70-те и 80-те години, а чрез издаването на хиляди заглавия в милиони тиражи от „Български писател“ СБП се е самоиздържал. До 1990 г. „Български писател“ е най-голямото издателство за литература. Повече от 3500 наши заглавия се намират в Конгресната библиотека на САЩ. Всеки българин има в библиотеката си десетки наши заглавия. Като цяло държавата тогава подкрепяше творческите съюзи, а сега сме оставени на произвола на съдбата. Единственото финансиране е чрез периодично спечелени проекти. Въпреки оскъдните средства ние успяваме да запазим структурите си и издателството“.

Катя Кремзер разказа за дейността на БКИ „Дом Витгенщайн“ – Виена, където през последните 10 години под ръководството на проф. Румяна Конева са проведени над 300 културни събития, много от които с български писатели, вкл. и премиери на антологии, издадени от СБП.

Като обобщение участниците изразиха желание в бъдеще да се проведе сериозна конференция с участието на експерти от МК, МФ, МВнР, Съюза на преводачите и други институции, с които да бъде обсъдена стратегия за популяризация на литературата ни в чужбина, а не да се разчита на лични познанства и да се превежда на случаен принцип, като по този начин редица заслужаващи книги остават настрани. В същото време едни и същи имена са фаворизирани от определени фондации и агресивно се предлагат на чуждестранните издатели и читатели като най-доброто от българската литература. Това е една несправедливост, която унижава стойностните писатели.