365 000 души са със статут на уязвими клиенти, сочи анализ на Икономическия и социалния съвет
Механизъм ще определя степента на компенсации
Около 30 на сто от българите, или 1 800 000 души от населението на страната попада в групата на енергийно бедни домакинства, които нямат достъп до основни енергийни услуги за адекватно отопление, охлаждане, осветление и осигуряване на енергия за домакинските уреди. Допълнително около 365 000 души са със статут на уязвими клиенти. В България хората, които са били неспособни да поддържат дома си достатъчно топъл, но не получават помощи, са почти 21%, като страната ни е на първо място в ЕС по този показател.
Това се посочва в анализ на Икономическия и социален съвет (ИСС). В документа се казва, че правителството изостава с въвеждането на механизми за оценка, идентифициране и мониторинг на енергийно бедните домакинства в България.
Една от препоръките е към формулата за определяне на официалната линия на бедност да се добави индекс за инфлация, за да се преодолее изоставянето на доходния критерий при определяне на статута на домакинствата.
Освен да се напише стратегия за справяне с енергийната бедност, в документа се предлага да бъде обсъден механизъм, по който да се определя степента на компенсации в условията на либерализиран пазар, като компенсациите да се отпускат диференцирано според доходите и да бъдат ограничени до сметките за електроенергия за основното жилище на домакинството.
Според ИСС усилията на държавата трябва да бъдат насочени към постигане на междусистемна свързаност на електроенергийната система на България и Югоизточна Европа с тези на Централна и Северна Европа.
През юли миналата година средномесечната цена на електроенергията в България, Румъния и Гърция е с над 110% по-висока от тази в централноевропейските страни като Германия, Австрия, Чехия.
“В резултат, българският бизнес и българската държава чрез компенсациите, които предоставя, плаща непосилно висока цена за електрическата енергия и това има крайно неблагоприятно влияние върху икономическата конкурентоспособност и стандарта на живот”, казват от ИСС в приетото становище.
Според официалната дефиниция, приета през ноември 2023 г. в Закона за енергетиката, енергийно беден е всеки, който поради своя доход, възраст, семейно положение или здравословно състояние попада под официалната линия на бедност след разходите за разумно потребление на енергийни услуги в дома.
Енергийната бедност в България е тясно свързана с ниската енергийна ефективност на сградите и ограничените възможности за тяхното обновяване. Основният източник на финансиране в този сектор са европейските фондове. Настоящите мерки обаче се прилагат универсално за всички домакинства в одобрената сграда, без социални критерии и се финансират изцяло чрез грантове. Ако на практика се въведе дефиниция за енергийна бедност и пълното грантово финансиране бъде насочено само към енергийно бедните домакинства, докато останалите поемат частично съфинансиране (напр. 20%, 30% или 50%), наличните средства биха достигнали до значително повече домакинства.
Алгоритъм за проверка
1. Съберете годишния нетен доход: сборувайте нетните доходи от всички членове на домакинството за предходната календарна година. За целта използвайте данните от данъчните декларации за физически лица след данъци и осигуровки.
2. Извадете разхода за енергия: изчислете разходите за енергия, които съответстват на типичното потребление на домакинството за същия период, и извадете тази сума от общия годишен доход.
3. Изчислете нетния месечния доход на член от домакинството след разходи за енергия: разделете общата сума на броя на членовете в домакинството. След това разделете отново на 12, за да получите месечния доход на член от домакинство.
4. Сравнете с линията на бедност: ако полученият месечен доход е под линията на бедност (526 лв. за 2024 г. и 638 лв. за 2025 г.), то вашето домакинство се счита за енергийно бедно.