40% от Европа в момента е изправена пред някаква форма на суша, но кои са най-засегнати?

Последната официална актуализация разкрива, че над 40% от Европа в момента е изправена пред някаква форма на суша.

Според доклада на Европейската обсерватория за сушата (EDO) за 11-20 май, части от югоизточна Испания, Кипър, Гърция и райони в югоизточните Балкани са под най-висока степен на „тревога“.

„Предупреждение“ за суша е в сила и в големи части от Северна и Източна Европа, след рекордно гореща и суха пролет, причинена от изменението на климата.

Март беше най-топлият месец в Европа в историята, а някои страни отбелязаха най-сухия си март, съобщи преди това Европейската служба за климатични промени „Коперник“ (C3S).

Общо 1,6% от 27-те страни от ЕС (с изключение на Мадейра, Азорските острови и Канарските острови) плюс Обединеното кралство са в състояние на тревога. Според класификацията на EDO това означава, че растителността показва признаци на стрес, както и че почвата е лишена от влага - което поставя даден район под предупреждение - и има по-малко от нормалното валежи.

Ситуацията е особено остра в някои средиземноморски райони, предпочитани от почиващите, като гръцките острови Санторини и Миконос. Там водата трябва да се доставя от Атина или да се филтрира от инсталации за обезсоляване, за да се пълнят басейни и душове.

Свръхтуризмът е обвинен в изостряне на проблема.

„Туристическият сектор е неустойчив и няма планиране“, каза Никитас Милопулос, професор по управление на водните ресурси в Тесалийския университет, пред британската Sky News. „Това води до огромно увеличение на търсенето на вода през лятото.“

Въпреки това, добави той, селското стопанство е много по-голям източник на изчерпване на водните ресурси на страната, усилен от разхищение и липса на ефективни политики.

Тревога бързо се появява и в големи райони на Украйна и съседните страни, което се отразява на културите и растителността, предупреждава EDO.

Украйна е една от най-бързо затоплящите се страни в Европа, като през 2023 г. температурата е достигнала 2,7°C над средното ниво за периода 1951-1980 г. Като основен износител на зърно, сушата тук има сериозни последици за световните доставки на храни.

Части от Полша и Словакия също страдат от сухия период.

Условията за тревога продължават да съществуват и в Западна, Югоизточна и Централна Турция, Северна и Западна Сирия, Ливан, Израел, Палестина, части от Йордания, Северен Ирак, Иран и Азербайджан.

В Северна Африка условията за тревога и предупреждение се задържат повече от година.

Според Комбинирания индикатор за суша (CDI) на EDO, 39,6% от ЕС-27 и Обединеното кралство имат предупреждение за суша. През 10-дневния период от 11 до 20 май температурите са били над средните за сезона в Северна Европа.

Освен въздействието върху селското стопанство, има опасения за водноелектрическата енергия. Международната асоциация за водноелектрическа енергия заяви, че сушата и интензивните дъждове - пример за „климатичен камшичен удар“ - тласкат електроцентралите да „работят на границите на съществуващото си оборудване“.

Влошава ли изменението на климата сушата?

Глобалното затопляне изостря сушата в някои части на света, включително около Средиземно море. Учени от World Weather Attribution установиха, че широко разпространената суша от 2022 г. например е била 20 пъти по-вероятна поради изменението на климата.

Ще отнеме време, за да се направи подобно проучване за пролетта на 2025 г., но няма съмнение, че изменението на климата влошава сушите чрез повишаване на температурите и промяна на „режимите на валежите“, по думите на Андреа Торети, координатор на европейските и глобалните обсерватории за суша по програмата „Коперник“.

Регионите, които обикновено биха имали шанс да възстановят или балансират липсата на вода през по-топлите сезони и да се подготвят за лятото, не могат да зависят от валежите по същия начин, каза Торети преди това пред Euronews Green.

„В днешно време този вид равновесие е променено.“