750 милиона доплатени от болните за лекарства

Разходите на пациентите растат, през 2025 г. най-много са за сърдечни и мозъчни заболявания

63,9% от общата сума за лекарства, заплащани с участие на НЗОК отиват за медикаменти за артериалната хипертония, предсърдното мъждене

През 2023 г. доплащането е с 141 млн. лв. по-малко

Българските пациенти са дали от джоба си общо 744 млн. лв. за лекарства, частично заплащани от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) през 2025 г. Това показват данните от новия интерактивен калкулатор за доплащанията в здравеопазването “Доплащане. бг”, проект на ЕКИП. Изследването е направено от здравния икономист Аркади Шарков и макроикономиста Стоян Панчев. Средно за страната на опаковка доплащането от пациента е 6,78 евро.
Най-голям дял от доплащанията е свързан с болестите, от които най-често умират българите - сърдечно-съдовите проблеми, водещи до инфаркти и инсулти. Сред тях са артериалната хипертония, предсърдното мъждене, диабет тип 2, стенокардията, сърдечната недостатъчност и последствията от инсулт. За лечението им пациентите са доплатили 475,9 млн. лв., което представлява 63,9% от общата сума за лекарства, заплащани с участие на НЗОК.
Според докладите на Световната здравна организация доплащанията от пациентите формират 39% от всички здравни разходи в България, което е почти двойно над средното ниво за Европейския съюз - 21%. Основен фактор за тази финансова тежест са лекарствата за домашно лечение.
За хипертонична болест на сърцето пациентите доплащат 66 на сто от сумата за медикаменти, за първична хипертония - 65%, за предсърдно мъждене и трептене - 61%. 78 на сто от разходите за лекарства след инсулт са за сметка на пациента.
Най-голямо е доплащането за хиперплазия на простата - 80%. С 5 процента надолу се плаща за невропатии.
Анализът показва и значителни регионални различия. Най-висок е делът на доплащането в област Видин, където пациентите поемат 38,9% от стойността на лекарствата си. Във Враца пациентите плащат 30,6 на сто от цената на медикаментите, в Силистра делът на доплащане е 29, 7%, Най-нисък е този дял в София-град - 19%. Данните сочат, че жителите на по-бедните области системно плащат по-голяма част от стойността на медикаментите си. Пред “Труд news” Шарков обясни, че в София много по-често се ползват протоколи за медикаменти, изцяло покривани от касата. Каза и, че много зависи от това, какви медикаменти изписват лекарите в конкретните населени места.
Тенденцията е разходите на пациентите да продължават да нарастват. През 2025 г. доплащането е с близо 141 млн. лв. повече в сравнение с две години по-рано. Това се случва въпреки увеличаващия се дял на разходите, които НЗОК поема за лекарствено лечение.

Факти

Касата плаща медикаменти за повече от 600 болести

Около 1 600 000 българи ползват лекарства напълно или частично платени от НЗОК.
Според актуалната информация, здравната каса заплаща напълно или частично лекарствени продукти за над 600 заболявания. Сред тях са:

Хронични заболявания:
Захарен диабет
Множествена склероза
Епилепсия
Психични заболявания
Хронични сърдечно-съдови заболявания

 
Тежки заболявания:
Онкологични заболявания
Редки болести
Заболявания, водещи до инвалидизация

 Остри инфекциозни заболявания при деца до 7 години:
Бактериални инфекции (изискващи антибиотици)
Вирусни инфекции (изискващи антивирусни средства)

Кои лекарства се доплащат и защо?
Не всички безплатни лекарства от здравната каса са 100% покрити. В ПЛС е отразено нивото на заплащане в проценти: 100%, 75%, 50% или 25%.
Процентът на реимбурсиране зависи от:
-Характера на заболяването (редки болести, хронични състояния).
-Степента на разпространение.
- Тежестта на нарушенията в качеството на живот
Ако има три лекарства с едно и също активно вещество на цена 10€, 15€  и 20€., НЗОК заплаща напълно продукта за 10€. За останалите два ще доплатите съответно 5€и 10€.

За 5 години разходите на домакинство за здраве са нараснали с 60 на сто

Една трета по каса, две трети от джоба 

По данни на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България, лекарите в страната предписват около 57 млн. опаковки лекарства годишно, които се заплащат от НЗОК. Това представлява приблизително една трета от всички лекарства, изписвани по лекарско предписание. Останалите две трети се заплащат директно от пациентите.
Близо една четвърт от населението (над 1,6 млн. души) ползват медикаменти по здравна каса. В голямата си част това са хора с тежки, хронични или животозастрашаващи заболявания, за които лекарствата са не въпрос на избор, а на оцеляване.

Общата стойност на лекарственото лечение, предписвано по каса в България, достига около 220 евро на човек годишно. От тях НЗОК реално заплаща около 150 евро, а разликата се покрива чрез отстъпки и възстановявания от страна на фармацевтичните компании.
За сравнение, в държавите от Европейския съюз публичните плащания за лекарства достигат около 500 евро на човек годишно, повече от трикратно над българското ниво.
директните плащания на пациентите за здравеопазване в България достигат 36% от всички разходи, най-високият дял в Европейския съюз и над два пъти средното европейско ниво от 16%.
Само за последните пет години плащанията на едно домакинство за здраве са нараснали с 60%. Същевременно 11-12% от населението остава здравно неосигурено хора, които при сериозно заболяване ще се сблъскат със стена от непосилни разходи.

Аптеките имат право да продават с 15 на сто по-скъпо

Фармацевти поискаха нов таван на надценките

Нов таван в надценката на лекарствата поискаха фармацевти преди месец. Според сега действащата наредба на здравното министерство аптеките имат право да продават с до 15% надценка. Според бранша обаче това не покрива разходите им.
Наредбата, която озаптява аптеките с до 15% надценка върху лекарствата, действа от 20 години. Фармацевти твърдят, че вече работят на загуба.

“В момента, в който достигнем предела на цената, ние нямаме накъде повече да отидем, а разходите продължават да растат. Един елементарен пример, който ще дам, е свързан с цените по Здравна каса. Те са фиксирани до 15%, но не повече от 15 евро. Тоест, един медикамент дори да е 50 000 евро, максимума надценка, който аптеката може да сложи, е 15 евро”, коментира Константин Попов от Инициативен комитет на магистър-фармацевтите. От Инициативния комитет на магистър-фармацевтите, в който влизат над 700 аптеки, искат по-висок процент печалба.
“Примерно 18-20 е съвсем актуално, просто това ще ни позволи да покрием повишилите се разходи”, обясни Попов.