Труд
Автор:
Елена Симеонова
Вашингтон разполага с модерни реакторни технологии, богат експертен опит и мощна индустриална база, но децентрализираният модел на американския ядрен износ отстъпва по цялостност на държавно подкрепените предложения на Русия и Китай
Съединените щати не могат да се конкурират с руския и китайския ядрен износ. Те притежават всички компоненти на световна класа индустрия за ядрен износ, едни от най-модерните ядрени технологии в света, десетилетия опит в проектирането и експлоатацията на реактори, сложна финансова система, елитни университети и лаборатории и процъфтяваща стартираща сцена, предлагаща нови иновативни технологии. Но държава, която купува атомна електроцентрала, не купува реактор изолирано.
Държавите, готови да се ангажират с проект, който може да струва милиарди долари и да продължи десетилетия, изискват ниво на координация, което американската система за ядрен износ не предлага, пише The National Interest.
Как децентрализираната ядрена индустрия на Америка продава реактори в чужбина
Съединените щати бяха пионери в търговската ядрена индустрия и изградиха най-големия ядрен парк в света. Американските компании разработиха много от технологиите, които се превърнаха в световен стандарт, а американските лаборатории, университети, инженерни фирми, комунални услуги и доставчици на реактори запазват значителен технически опит.
Американският ядрен сектор също е силно децентрализиран. Компаниите, произвеждащи реактори, разработват технологии. Комуналните услуги или независимите разработчици разработват проекти.
Частните инвеститори осигуряват капитал. Комисията за ядрено регулиране ( NRC ) лицензира реактори. Министерството на енергетиката ( DOE ) подкрепя научноизследователската и развойна дейност. Държавният департамент осъществява дипломатически ангажименти. Експортно-импортната банка ( EXIM ) може да осигури експортно финансиране. Тези възможности съществуват в отделни институции, а не като един интегриран пакет.
Американският модел разчита на отделни компании, които продават отделни технологии. Русия и Китай , за разлика от тях, са организирали ядрените си програми така, че да предоставят цялостни проектни пакети.
Как Росатом обединява финансирането с руския ядрен износ
Руският модел за износ на ядрена енергия е съсредоточен върху „Росатом“ , държавната ядрена корпорация, която интегрира голяма част от гражданската ядрена индустрия на страната.
Международното предлагане на „Росатом “ се простира далеч отвъд реакторните технологии.
Неговият експортен модел може да обхваща инженеринг, снабдяване и строителство, ядрено гориво, обучение, развитие на инфраструктура, регулаторна помощ, услуги и финансиране. Руското правителство поддържа и дипломатическа инфраструктура, посветена на популяризирането на руските ядрени технологии в чужбина.
Най-важното е, че Русия демонстрира готовност да направи финансирането част от самия ядрен продукт.
Проектът „Акую“ в Турция е може би най-ясният пример. Вместо просто да продаде на Турция четири реактора, „Росатом“ структурира проекта около модел „изгради-притежавай-експлоатирай“, при който руски субекти финансират, изграждат, притежават и експлоатират централата. Проектът е подкрепен от дългосрочно споразумение за покупка на електроенергия с турския държавен търговец на едро на електроенергия.
Египет е друг пример. Русия се съгласи да построи четири реактора ВВЕР-1200 в Ел Дабаа и уреди руски държавен експортен заем, покриващ 85% от стойността на проекта. Споразумението обхваща също така доставки на гориво, споразумения за отработено гориво, обучение и развитие на регулаторна инфраструктура.
Проектът „Рупур“ в Бангладеш по подобен начин разчита на руско финансиране, което покрива приблизително 90 процента от разходите за строителство.
В допълнение към технологиите и финансирането, Русия предоставя строителство, гориво, обучение и дългосрочни услуги, пакетирани в едно единствено предложение, подкрепено от правителството. За страна, която се опитва да построи първата си атомна електроцентрала, това може драстично да намали броя на институциите, които трябва да сформира сама.
Как изграждането на вътрешни реактори в Китай захранва износа на ядрена енергия
Китайската ядрена индустрия е доминирана от големи държавни предприятия, включително Китайската национална ядрена корпорация (CNNC) и Китайската корпорация за ядрена енергия (CGN). Тези компании работят в рамките на национална система, която изгражда реактори в мащаб, несравним с никоя друга държава.
Към януари 2026 г. Китай е имал 36 реактора в активен строеж, повече от половината от 66-те реактора в процес на изграждане в световен мащаб. Девет от 10-те реактора, чието строителство започна през 2025 г., са били в Китай.
Тази местна строителна машина сама по себе си е източник на международна конкурентоспособност.
Всеки реактор, построен у нас, генерира нова група инженери, ръководители на проекти, строителни работници, производители, доставчици, регулатори и техници с опит в реализирането на ядрен проект.
Многократното строителство позволява на компаниите да стандартизират проектите, да развиват вериги за доставки, да натрупват институционални знания и да усъвършенстват изпълнението на проектите.
Китай също демонстрира готовността си да комбинира този индустриален капацитет с експортно финансиране. В Пакистан китайски компании са доставили множество реактори, включително Hualong One. За петия блок Chashma CNNC се съгласи да осигури приблизително 85 процента от прогнозните разходи за строителство. Китайски компании по подобен начин са предоставили значително финансиране за предишни пакистански реактори.
Следователно Китай притежава нещо, което на Съединените щати в момента липсва в сравним мащаб – огромен вътрешен пазар, на който ядрената му индустрия може многократно да изгражда стандартизирани реактори, като същевременно развива експортна индустрия . Китай не се нуждае от всеки чуждестранен проект, за да послужи като тест дали ядрената му индустриална база може да функционира. Индустриалната му база непрекъснато се упражнява у дома.
С какво всъщност се конкурират американските износители на ядрена енергия
Конкуренцията за ядрен износ не е състезание между проекти на реактори. Проектът изисква технологии, финансиране, строителни възможности, гориво, регулаторна подкрепа, работна сила, вериги за доставки, политически споразумения и увереност, че доставчикът ще продължи да съществува десетилетия след изливането на първия бетон.
Русия е изградила експортна система, базирана на предоставянето на тези елементи заедно. Китай изгражда такава, базирайки се на комбинацията от огромно вътрешно внедряване, държавни предприятия, финансиране и все по-ефективни експортни проекти.
Съединените щати разполагат с много от отделните части. Трудността им да ги съберат в постоянно конкурентен пакет е основната слабост на американската позиция.
Атомните електроцентрали са десетилетни проекти за индустриална инфраструктура. Американската система предлага гъвкавост и избор, докато международните предприемачи предпочитат сигурност и стандартизация. Докато Америка отказва да признае това разминаване, нейната индустрия за износ на ядрена енергия няма да може да се конкурира.
