Труд
Автор:
Труд онлайн
Нов анализ на пътната мрежа на Римската империя развенчава дългогодишния мит, че всички пътища водят към Рим, като вместо това показва, че други важни градове — като Константинопол, или днешния Истанбул — са заемали по-централно място в мрежата.
„Когато разгледаме целия сухопътен транспорт в цялата Римска империя, има един път, който е най-централният и преминава през самата империя, а този път не минава през Рим“, заяви Том Бругманс, доцент във Факултета по култура и общество към датския Университет в Орхус и съавтор на новия анализ, публикуван във вторник в научното списание „Nature Communications“.
В най-голямото си разширение, през 117 г. сл. Хр., Римската империя се простираше от Британия до границите на Сахара, обхващайки части от Европа, Азия и Африка на площ от около 2,1 милиона квадратни мили (5,5 милиона квадратни километра). Рим беше политическото и икономическото сърце на империята, но географското му положение го правеше по-важен за средиземноморското корабоплаване, отколкото за пътната мрежа, пише CNN.
През 324 г. римският император Константин I премести столицата на империята по стратегически и икономически причини от Рим в Константинопол, който дотогава се наричаше Византион, така че не е изненадващо, че градът заемаше важно място в пътната мрежа.
Анализът на Бругманс и колегите му се основава на Itiner-e, цифров атлас на римската пътна мрежа, който беше публикуван миналата година и е достъпен онлайн.
Съставен въз основа на исторически източници, доклади от разкопки, сателитни снимки и предишни набори от данни, „Itiner-e“ съдържа 186 000 мили (почти 300 000 километра) пътища. Въпреки това в атласа местоположението на само 2,7% от пътищата е известно със сигурност, като около 90% от картата са с по-малка точност, а около 7% са просто хипотетични.
В новия анализ, който взема предвид параметри като надморска височина, ориентация и наклон на пътищата, изследователите разгледаха и други широко разпространени предположения относно римските пътища. Те доказаха, че тези пътища не са били толкова прави, колкото обикновено се смята, и че макар някои ключови съвременни маршрути да следват същия път като древните римски пътища, много други - дори и да са обозначени като римски - не го правят.
Пословицата „всички пътища водят към Рим“ датира от Средновековието.
Тя за първи път се появява в писмен вид през 1175 г. от френския поет Ален дьо Лил, който написва израза „Mille viae ducunt homines per saecula Romam“ на латински, което означава „Хиляда пътища водят хората завинаги към Рим“.
Значението на пътната мрежа е било съвсем очевидно за самите римляни: през 20 г. пр.н.е. император Август постави „златен миленик“ в Римския форум като символичен източник на главните пътища в империята. Широко се приема, че миленикът е изиграл роля в възникването на мита, въпреки че съвременното значение на „всички пътища водят към Рим“ не е буквално, а по-скоро означава, че има различни начини да се достигне дадена цел или резултат.
Изследователите провериха също дали римските пътища са били еднакво прави, като отбелязаха, че макар в това широко разпространено предположение да има известна доза истина – както и запазени примери за прави римски пътища като Апиевия път в Рим – римляните са били принудени да се съобразяват с релефа и техническите ограничения.
Там, където ландшафтът позволяваше, римляните наистина строяха прави пътища, особено в равнинните региони като Западна Европа и Северна Африка. Въпреки това дори тези пътища не бяха толкова прави, колкото съвременните, главно поради инженерни ограничения.
Примери за това са Виа Аугуста, която се простира на почти 1 000 мили (1 600 километра) от Гадес (днешния Кадис) в южната част на Испания до Пиренеите във Франция. В град Тарагона, Испания, древният път пресича триумфална арка, наречена Arc de Berà, докато съвременен път минава отстрани от нея. Това разположение, каза Бругманс, илюстрира един от начините, по които древните римски пътища са оцелели – съвременни, по-широки асфалтирани пътища, които минават приблизително по стария маршрут. В други случаи хората все още могат да вървят по римски пътища, като например Апиевия път, където все още се виждат някои от оригиналните вулканични камъни, които римляните умело са подредили.
Въпреки това по-голямата част от древната пътна мрежа вече е изчезнала или е била заровена през вековете. И не всички „римски пътища“ всъщност са римски, според Бругманс.
„Навсякъде в Европа, в Северна Африка, в Близкия изток има пътища, наречени „Римски път“ - Römerstraße на немски или Calzada Romana на испански, но много от тях всъщност не са римски пътища“, каза той. „Това донякъде показва колко устойчива е представата, че римляните са оказали такова влияние върху инфраструктурата, като се приема, че ако видим прав път, който е доста впечатляващ и малко стар, той вероятно е римски, въпреки че това не е съвсем вярно навсякъде.“
Резултатите от проучването са забележителни, но вместо да революционизират по-ранните предположения, те потвърждават и доказват математически нещо, което преди това е било описано само в общи линии, според Франческа Фулминанте, старши научен сътрудник в катедрата по антропология и археология в английския Университет в Бристол. Тя не е участвала в новия анализ.
Наборът от данни за пътната мрежа не е напълно точен във всички региони, каза тя в имейл, но този проблем не омаловажава резултатите и е доста често срещан при такъв мащабен проект.
Бругманс отбеляза също, че макар римляните да са построили много пътища, те са наследили и някои от завладените от тях територии, което означава, че контролът им върху структурата на мрежата е бил донякъде ограничен. Изследователите, стоящи зад анализа, заявиха, че работата им не е приключила и в бъдеще планират да добавят към мрежата речни и морски връзки.
Резултатите от проучването са важни, защото осигуряват по-задълбочено разбиране на римската пътна система, както и данни, които могат да се използват повторно за подобряване на бъдещи модели, заяви Сара Е. Бонд, доцент в катедрата по история на Университета на Айова. Тя също не е участвала в работата.
Анализът позволява също така да се развенчаят някои митове, добави тя.
