Тайни от архивите: През 1950 г. селяни от Северозапада правят комитети за борба с комунизма

През есента на 1950 г. в България се наливат основите на социализма. Предприятията изпълняват първата петилетка, в селата се формират трудово-кооперативни земеделски стопанства (ТКЗС) - колхози от съветски тип, в които се прибират нивите и животните на частните стопани.

Зад плакатите с петолъчни звезди и пламенните речи на партийните секретари обаче жужи недоволството на хилядите, обявени за врагове на народа заради несъгласието си с унищожаването на частната собственост, многопартийната система и превръщането на България в придатък на Съветския съюз.

В крайдунавското село Горни Цибър - на 20 км от Лом, група селяни прави нелегална организация срещу комунистическия режим. Но още в първите месеци след конспираторите тръгват Държавна сигурност и Народната милиция.

Инициатор за създаването на нелегална организация срещу комунизма в Горни Цибър е 32-годишният Найден Вацов. Той е бивш подофицер в царската жп полиция и герой от Втората световна война. Не е богат земевладелец, има едва 15 дка земя.

 Заради проявена смелост на фронта е произведен в чин фелдфебел и награден с медал "Сталин". Когато се връща в селото си обаче вижда, че новата власт, която уж се грижи за бедните, им отнема и малкото земя, която има, а предишният произвол на богатите земеделци е заменен с неограничената власт на партийните секретари.

В един октомврийски ден на 1950 г. на пазара приятел от съседно село подшушва на Найден: "Много недоволни има вече от комунизма. Във всички околни села се сформират нелегални комитети срещу властта. Във вашето село имате ли комитет?"

Разговорът допълнително разпалва огъня на недоволство у младия мъж. Несъгласен със събитията в селото си и в страната, през 1949 г. Найден вече е правил прави опит да избяга в съседна Югославия, но е заловен и прекарва три месеца в килиите на Държавна сигурност.

Бившият фронтовак се среща с неколцина съселяни, които не желаят да дадат нивите си в общото стопанство. "Навсякъде се правят комитети за съпротива срещу властта - предлагам и в нашето село да има такъв", заявява им Найден.

 В следващите дни и седмици той включва в конспирацията Томо Стефанов (37 г.), Никит Флоров, сина му Георги Никитов, Марин Диндицов и Димитър Янев - всичките земеделци с по 60-100 дка земя, несъгласни да станат членове на новите текезесета.

Привлича в заверата и Марин Трайков (42 г.) - бивш комунист и дори партиен секретар на Горни Цибър, но изключен наскоро от редовете на БКП. "Комитетът е част от мрежа в цяла България, целта му е да се бори с комунизма и да се готви за завземането на властта. Организацията се ръководи лично от земеделския лидер Георги М. Димитров от чужбина", обяснява на конспираторите Найден Вацов.

 Групата прави събранията си вечер. На масата винаги има кана с вино или ракия - за прикритие, ако дойде някой, обяснява Вацов. За организационна дейност и закупуване на оръжие комитетът гласува и членски внос - първо от 500 лв., а после от 1525 лв.

Найден раздава на всички членски карти, на които е изписано ПП "Златна". Това е паролата на организацията, дадена от София, обяснява той. Идеята за въоръжена борба обаче постепенно заглъхва.

 Седнали вечер край радиоапаратите, от които слушат "Свободна Европа", заговорниците решават, че е въпрос на месеци западните държавни да нахлуят в България и да свалят комунизма.

"Ще чакаме падането на властта, затова ще си разпределим по-важните постове, които ще заемам, щом чуждите войски дойдат", инструктира останалите Найден. През януари 1951 г. конспираторите планират да разширят организацията си и в съседните села. Томо Флоров сформира нелегален комитет в близката Калугер махала (дн. Златия), а Марин Трайков - в Ковачица.

Трайков убеждава селяните, които се колебаят да застанат срещу набралата вече сили комунистическа власт, че няма нищо страшно. "С нас има много комунисти, хора от Държавна сигурност и милицията, дори и от правителството!", казва той.

 На тайните събрания Вацов чете на конспираторите писма и инструкции от София и обещава парични помощи за членовете на комитета. "Парите са в долари и трябва да се обменят!", уточнява той. Но никой така и не получава нищо.

 Дали заради предателство, или заради бързото разширяване на конспирацията, кроежите на противниците на властта бързо стават известни на тайните служби и в Държавна сигурност започва разработка "Могила". Доносници и агенти следят всяка крачка на комитета.

През април 1951 г. шестима от заговорниците са арестувани и подложени на разпити и изтезания. В ареста бързо са прибрани и останалите. Пред следователите всички признават и подробно разказват за тайната си дейност.

 "Найден ни каза, че целта не е да правим революция, а като нахлуят външни сили в България, да гледаме властта да не вземат фашисти, а дребни и средни селяни", признава Томо Флоров. Найден Вацов също прави пълни признания.

Заявява обаче, че сам е измислил идеята за комитета, няма никакви контакти в София, сам е писал писмата, които е чел пред останалите, и сам е направил картите на организацията от етикети на тетрадки. Нарочно написал на тях големи номера, за да смятат другите, че организацията е многобройна. А колкото до събирания членски внос, него харчил за лични нужди.

От делото не става ясно наистина ли тайната организация е дело на бившия фелдебел, или въпреки изтезанията по време на разследването той не е разкрил останала част от мрежата. При обиск в дома на председателя на комитета в Калугер махала Славчо Гечев (23 г.) милицията открива две бомби и пистолет и съдбата на арестуваните е предрешена.

На 21 декември 1951 г. Врачанският окръжен съд на процес в Лом обвинявана 12-те задържани селяни в създаване и ръководене на нелегална организация, поставила си за цел събаряне на държавната власт чрез преврат, метеж и терористични действия.

Престъпление, което се наказва със смърт. "Подсъдимите имат вина, кроили са планове за сваляне на властта, но няма терор, шпионаж и саботаж. Какви конспиратори са това - вземали решения на кана с вино. Пощадете живота им", призовават адвокатите.

Заговорниците се разкайват и молят за милост. Но прокурорът Петър Василев е непоколебим. "Няма значение, че няма оръжие и няма терор - законът наказва целта!"

Съдът произнася смъртни присъди срещу Найден Вацов, Томо Флоров, Марин Трайков, Славчо Гечев и Мартин Георгиев. Останалите - Марин Диндицов, Никит Флоров, Георги Флоров, Димитър Янев, Даки Балачев и Кръстю Бънков са осъдени на затвор от 10 до 20 години.

 На 3 април 1952 г. Върховният съд заменя смъртните присъди на Флоров, Гечев и Георгиев с по 20 години в килия. Найден Вацов и Марин Трайков молят Народно събрание да бъдат помилвани, но молбата им е отхвърлена. Двамата са екзекутирани на 30 май 1952 г. във Врачанския затвор.

Роднините им не получават телата и не научават нищо за последните мигове от живота им. Чак след падането на комунизма през 1989 г. ги информират, че близките им са мъртви. Всички осъдени по процеса и роднините на убитите през 1990 г. завеждат дела за реабилитация. И получават по 15 000 лв. обезщетение за преживените загуби и страдания.

Тайната организация срещу комунизма в Горни Цибър не е единствената. През 1951 г. във връзка с конспираторите в Горни Цибър влизат жители на Оряхово, които са създали комитет за саботиране дейността на кооперативните стопанства и сваляне на властта с оръжие. Когато разбират, че оряховският комитет се финансира от привърженици на проф. Александър Цанков (роден в Оряхово - б.р.) обаче заговорниците от Горни Цибър рязко се отдръпват.

 "Цанковистите избиха народа през 1923 г. Не ги щем", казва Найден Вацов. През 1950 г. в Лом пък са арестувани участници в друг комитет за съпротива. Двама от тях са осъдени на смърт, а други шестима - на дълги години затвор.

Днес с. Горни Цибър, където е учредена тайната организация, е полуразрушено от свлачище и почти обезлюдено, а сградите на бившето ТКЗС са сринати до основи от крадци. За нелегалната организация, за осъдените и убитите помнят единствено малцината останали живи роднини.