Византийска симфония между държавата и БПЦ

Тази година Св. синод отбелязва 1150 г. от покръстването на България. Епохален исторически акт на св. цар Борис I, комуто БПЦ дължи своето институционално съществуване. На 2 май т.г. патриарх Неофит ще отслужи съборна литургия в престолния град Плиска и ще връчи наградени ордени за заслуги към църквата. Сайтът на Св. синод съобщи отрано кои ще са отличените. За да разполагаме с време да асимилираме избора им. Те са: Симеон Сакскобургготски - с орден "Св. Йоан Рилски", Бойко Борисов - с орден "Св. цар Борис I" и Емил Велинов, директор на Дирекция "Вероизповедания" - с неупоменат орден.

Тъй като Св. синод не е преценил за нужно да изложи мотивите си, ще опитаме с догадки. За престолонаследника на Третото българско царство и бивш премиер Сакскобургготски всичко е ясно. Той е цар на българите и отличаването му е знак, че "симфонията между църквата и държавата е жива" според византийската концепция. За църквата царят е овластен свише и представлява държавата. А като светски премиер на републиката заслугата му за преодоляване на разкола в БПЦ е безспорно държавническо дело, с което Симеон II заема достойно място в иконостаса на добротворците.

Защо Св. синод е решил да награди премиера Борисов с ордена "Св. цар Борис I" е по-комплициран въпрос. Надали е заради сходството в имената "Борис - Борисов". По-скоро е някаква "византийска концепция" на нов глас.

Заради какви заслуги Борисов е издигнат за кавалер на високия орден?

Има защо. Той не оспорва върховенството на единия отец наш Вседържител, наричан за краткост Началника. Напротив. Изтъква го публично и е посвоему верующ. Удостоверява го и в интервю пред "Труд": "Като ти мине някой път, е по-добре да се върнеш. Който ще да е. Не е хубаво да ти минава път някой, като си тръгнал на някъде. А в понеделник не се бръсна! Така съм си решил. В понеделник не се бръсна, не си режа ноктите и не давам пари. Открай време е така. Има неща, които не се правят. Ако черна котка ми мине път, се въртя три пъти и тогава минавам... Ако съм с колите, им казвам: върнете се и да минем по другата улица. Мине ли черна котка - завиваме обратно!"

Негов стойностен принос за добруването на БПЦ е и политиката му на ненамеса в църковните дела. За разлика от предшественика си Филип Димитров, който раздухваше църковния разкол, Борисов се намесва само ако оттам го помолят за услуга. И не го прави подмолно и потайно по византийски, а най-чистосърдечно, както свидетелства една скорошна стенограма от заседание на МС.

Патриарх Неофит го моли в учтиво писмо официалната българска църковно-правителствена делегация да ползва безвъзмездно правителствения самолет за ежегодното си пътуване до Ерусалим "за пренасяне на благодатния огън за благословение на православния български народ."

Премиерът пита "Някой против?" и веднага нарежда: "Московски, да се осигури транспортът и там да се помолят да спрат тези свлачища, наводнения и бедствия… макар че този път Господ ни предупреди - нямаше жертви с тези свлачища.”

Ето как църквата и държавата са си взаимно полезни: от премиера - транспорта, от владиците - ходатайството. Свирят концептуално в симфония, чието фортисимо се очаква на юбилейния концерт в Плиска. Хармоничните отношения с държавата са рядкост в църковната история. Тя още помни думите на византийския патриарх Михаил Керуларий към император Исак Комнин: "Тебе, фурно, аз съм те градил и аз ще те разруша." Даже ходел с червени сандали като императора... Запаметила е и обратното - за патриарх Анастасий, когото император Константин Копроним поради угодничество на предшествениците му развеждал из престолния град, възседнал магаре с лице назад за посмешище...

Докато между нашите патриарх и премиер струи херувимска благост. Даже като си счупи премиерът крака, патриархът го посети в правителствена болница за благословия на място.

А как стои въпросът с награждаването на директора по вероизповеданията г-н Велинов? Там е отличието е протоколно, затова не се и уточнява какво е. А може и да е от съображения за дискретност. Понеже и архонтството беше уж "протоколно звание", а каква врява се вдигна покрай него. Като нищо и покрай ордените да настъпи какофония. Бившата царска депутатка Стела Банкова вече даде тон в социалните мрежи: "Днес тези, които незаслужено се наричат духовни пастири на народа си, извършиха богохулно деяние - с орден "Св. цар Борис Покръстител" наградиха този, който нарече народа си прост и му обеща реваншизъм... Църквата не подкрепи жертвите на наводненията, остана отчуждена и безмълвна, когато пламнаха заради мизерия и безизходица живи човешки факли, не каза добра дума за няколкото светли човеци като дядо Добри, отец Иван от Нови хан."

Заслужават ли дядо Добри и отец Иван най-високи църковни отличия ради Бога? Разбира се, но не подхождат. Не вдяват от "симфония на властите". Древните са казали "всичко се познава в сравнение". А като се сравняват техните дела с деянията на клира, се познава какъв той не е. Пък и отсъстват от протокола.

В този ред на размисли се подсещаме и за други личности с принос към Българската православна църква. Влиза ли в протокола Татяна Дончева, която самоотвержено бранеше Св. синод в най-тежките за него разколнически времена?

- Че трябва ли да бъде окичван с ордени всеки адвокат, който си върши работата? - ще възрази журито и ще оттеглим питането си.

Но си позволяваме още едно. Получил ли е номинация проф. д-р Казимир Попконстантинов, богослов, историк, археолог, открил мощите на св. Йоан Кръстител? Достоен ли е? Или и неговият принос е служебно задължение?

Можем да продължим питанията за личности със стойностен принос към БПЦ (много са), но няма да го направим. Понеже Старият завет предупреждава: "Не питай, за да не бъдеш излъган!"

А през Великия пост по бива да се облажиш, нежели да излъжеш.

Затова сами ще се питаме и отговаряме, че да не вкарваме другиго в грях. Защо БПЦ е тъй угодлива на властта? Защото е наплашена от времето на тоталитаризма и този страх я мъчи до днес, затова. Почваме да се усъмняваме. Орденът "Св. цар Борис I" за Бойко Борисов не е решение, взето принудително. Както е бивало с агентурното сътрудничество на ДС. А да не би и то да е било доброволно, а?

На снимката:

Негово светейшество патриарх Неофит е сред най-лоялните партньори на премиера Борисов.

Снимка ОЛЕГ ПОПОВ