60 прокурори борят екопрестъпленията

"Килограм рог на носорог има същата цена, каквато има и килограм кокаин – около 60 000 щатски долара. А паравоенни, бунтовнически и терористични организации се финансират от продажбата на слонова кост". Това коментира пред „Труд“ прокурор Виктор Тарчев, ръководител на екопроект за обучение на обвинители в борбата с престъпления против околната среда и член на управителния съвет на Асоциацията на прокурорите в България.

Незаконната сеч на дърветата, презастрояването, контрабандата на редки и защитени видове птици и техните яйца, замърсяването на въздуха и водите - това са само малка част от престъпленията срещу околната среда. Макар и не толкова често срещани в съдебната практика у нас, те са не по-малко опасни от всички останали, изброени в Наказателния кодекс (НК).

Не са много случаите, в които прокуратурата образува досъдебни производства за подобни престъпления, а ако стартира разследване, то рядко завършва с краен съдебен акт. Причините за това могат да са различни - сред тях е липсата на достатъчно познания за начините, по които действат еконарушителите, и съответно неумение и невъзможност за събиране на годни доказателства за престъпната им дейност.

За да станат по-ефективни тези разследвания, 60 прокурори от районните прокуратури в цялата страна са специално обучавани. Проектът на обучението е организиран от Асоциацията на прокурорите в България и цели повишаване на контрола и спазване на правилата в законодателството за опазване на околната среда. „Искаме да създадем ефективна и работеща мрежа от прокурори, които компетентно и почтено да разследват престъпленията срещу околната среда, прокурори, които при нужда да оказват помощ на свои колеги в работата с такива престъпления и които да са пример за професионализъм”, обяснява прокурор Тарчев. И подчертава, че престъпленията срещу околната среда могат да генерират огромни финансови облаги, сравними с тези от разпространението на наркотици. В много случаи престъпленията се извършват от добре организирани лица на територията на различни държави. „Вредите често са неоценими и невъзстановими. Колко струва например унищожаването на една защитена територия или местообитание?”, пита Тарчев.

В същото време подобен тип престъпления се санкционират предимно по административен ред - по чл. 78А от НК, при който обвиняемият се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага административна санкция - глоба от 500 до 5000 лева. Именно това е един от големите проблеми - неадекватните наказания за екопрестъпления, коментират от прокурорската асоциация.

„Проблемът пред нормотворчеството е да се предвиди справедливо наказание, а пред съда - да наложи такова наказание, т.е наказание, което да е съответно на престъплението, на неговата обществена опасност и морална укоримост“, посочва Тарчев.

Годишните загуби само от незаконното изсичане на близо един милион кубически метра дървесина например възлизат на около 40-50 милиона лева. В същото време чл. 235 от НК предвижда глоба от 1000 до 20 000 лева или лишаване от свобода до шест години за онзи, който без разрешително „сече, събира, добива, взема или извозва от горския фонд каквито и да било дървета“.

За да бъде създадена най-подходящата обучителна платформа за наказателно преследване на такива престъпления, Тарчев и екипът му са приели редица съвети от международни и родни неправителствени организации в тази сфера. Обменили са и опит с чуждестранни прокурори.

„Отчетохме, че с изключение на незаконната сеч на дървета от горския фонд съдебна и прокурорска практика за престъпленията срещу околната среда почти няма“, обяснява прокурорът. И подчертава, че целта на обучението на 60-те районни прокурори е всички апелативни райони в страната да се покрият с компетентни по тези казуси обвинители.

Други осем прокурори от окръжните и районните прокуратури в България в продължение на 10 месеца са проучвали съдебната практика при престъпленията против околната среда на национално и европейско ниво. Взели са участие и в обучения в Белгия и Германия. Те заедно с експерти по екологично и наказателно право и криминалистика и специалисти от Министерството на околната среда и водите и Изпълнителната агенция по горите след това са предали наученото на 60-те обвинители, избрани на случаен принцип от административните си ръководители да борят екопрестъпленията. В обучението си те са преминали през теоретични и практически етапи. В един от тях участие е взел Джонатан Мур - английски кралски прокурор, който има 24-годишен опит в борбата с престъпленията против околната среда. Сред лекторите е бил и Гай Шърок от Кралското дружество за защита на птиците. „Той обясни как се крият яйца на защитени видове птици, къде колекционерите ги намират и как ги съхраняват.

В хода на проекта направихме срещи и с представители от Българското дружество за защита на птиците, „Зелени Балкани“ и други природозащитни организации“, обяснява прокурор Тарчев. Той припомни, че Гай Шърок не за първи път е бил от полза на българските прокурори. Британецът изиграл важна роля при залавянето на сънародника му Ян Роуз Фредрик (60 г.), който през миналата есен бе осъден условно от окръжния съд в Бургас, защото нарушил закона за биологичното разнообразие. Фредерик се призна за виновен и сключи споразумение с прокуратурата по обвинение, че държал замразено и препарирано земеродно рибарче, препарирани ястреб, мишелов, 16 яйца от кафявокрил огърличник, градинска овесарка, голямо черноглаво коприварче и белоглав лешояд.

„Колко хора си дават сметка, че изчезването на един вид някъде се отразява на екоравновесието навсякъде“, пита прокурор Тарчев. На пръв поглед безобидното каране на офроуд и премахването на прилепови гнезда при събарянето на стари постройки също могат да навредят на биоразнообразието. И ако тези посегателства могат да бъдат извършени и неумишлено, случаите с трафик на редки птици и яйцата им често пъти не са такива.

Неотдавна бил регистриран случай на контрабанда на 14 яйца на сокол скитник. Те били прибрани в чорапи и увити около кръста на контрабандист, за да се топлят от телесната му температура. Пратката трябвало да стигне до Дубай, където цената й щяла да достигне 70 000 паунда.

Други трафиканти пренасяли редки видове с документи на птици с подобни външни признаци, които не са защитени. Друг показателен случай е на изчезнали от музей в Дъблин глави на носорози, чиито рогове са оценени на половин милион евро (428,000 паунда).

За да обменят професионален опит един с друг, прокурорите от цялата страна имат достъп до закрит форум в специализирания интернет сайт www.ecocrime.bg.

25 000 вида са в Червения списък на световно застрашените видове, а 1/5 от гръбначните животни по света са под заплаха от изчезване? Между 200 и 2000 вида от общо по земята изчезват всяка година. Част от тях заради престъпления.