Труд
Автор:
Стефан Кючуков
Най-добре са в Швеция и Дания
Изтичането на мозъци е сред причините страната ни да изостава от останалите държави от ЕС по икономически показатели. Голяма част от квалифицираните кадри напускат страната, а основната причина за това са по-добрите възможности за кариерно развитие и по-високото заплащане в чужбина, както и по-добрите условия за живот, пише в анализ на БСК.
България има и ниски способности за привличане на таланти от чужбина. Страната ни не е достатъчно атрактивна за чуждестранни висококвалифицирани работници. Основните причини за това включват ниски възнаграждения в сравнение със Западна Европа, липса на гъвкави имиграционни политики за специалисти, липса на програми за “Обратна миграция”, които да насърчат българските специалисти, работещи в чужбина, да се завърнат.
От Българска стопанска камара (БСК) изготвиха индекс за “Ефективност на икономическата политика”, който показва слабостите в икономиката на страната ни, кои са положителните страни и дава възможност да се сравним с останалите държави от ЕС. Крайната оценка е, че България е на последно място сред страните-членки на ЕС със стойност на индекса 28,99. Стойностите на индекса, както и всички покзатели, на базата на които той е изчислен, са в диапазона от 0 до 100, което дава възможност да видим с колко изоставаме от другите държави. На първите места в класацията на Швеция (стойност на индекса 68,12), Дания (67,94) и Ирландия (64,36). Най-близо до нас на Гърция (30,52), Румъния (30,15) и Словакия (29,78).
Индексът е изчислен на база три основни стълба - “Инвестиции и иновации”, “Реформи и институционална среда” и “Ефективност на бюджетната политика”, в които влизат общо 25 различни показателя, по които може да бъдат сравнявани различните държави.
Първият стълб “Инвестиции и иновации” е формиран на база девет различни показателя. Първият от тях е “Глобален индекс за конкурентоспособност на таланти”, който оценява способността на държави и отделни градове да привличат и задържат висококвалифицирани таланти. Сред държавите от ЕС България е на предпоследно място по този показател, изпреварвайки само Румъния, а сред всичките 134 държави в изследването сме на 49-то място. Преди България в долната част на класацията са други държави от Източна Европа - Хърватия, Гърция, Полша и Унгария.
От всичките 134 държави в изследването България е на незавидното 114-то място по показателя “изтичане на мозъци”. Ние се намираме след Тунис и преди Киргизстан, за сравнение Румъния е на 80-то място, Унгария е на 110-то, а Хърватия на 130-то място. Всичко това дава на България оценка за конкурентоспособност на таланти едва 5,69 от общо 100 възможни.
Сред факторите за този недобър резултат, освен по-ниските заплати и по-лошите условия за живот в страната, са недостатъчни механизми за развитие на таланти. Тук влизат проблеми с образователната система, професионалното обучение е възможностите за кариерен растеж, посочват от БСК. Слабата връзка между образованието и пазара на труда ограничава създаването на висококвалифицирани специалисти. Има значителен разрив между професионалното образование и изискванията на пазара на труда. Много училища не подготвят учениците с необходимите умения, съответстващи на съвременните изисквания на бизнеса. Ограничен е и достъпът до качествени лаборатории, технологии и научни изследвания в университетите.
Препоръчват стимули за връщане на българи от чужбина
От БСК предлагат мерки за връщане на българите, които са в чужбина.
Облекчения за бизнеса
Да бъдат въведени данъчни облекчения за първите години след завършване на образованието на младите хора, предлагат от БСК като мярка за подобряване на класирането на страната ни в индекса за “Ефективност на икономическата политика”.
Сред предлаганите мерки е създаване на програми за обратно интегриране на български таланти, работещи в чужбина - например пакети от финансови и административни стимули, улеснен достъп до социални услуги, социални стимули за висококвалифицирани кадри в стратегически сектори и др. От БСК предлагат и осигуряване на целеви грантове и кариерни възможности за учени и инженери.
Сред предложенията са и данъчни облекчения за фирми, които инвестират в научна и развойна дейност в отрасли като биотехнологии, изкуствен интелект, възобновяеми енергийни източници, киберсигурност, високотехнологични производства и т. н.
Изоставаме по вложения на предприятията
Инфраструктурата изостава
Бизнесът предпочита краткосрочните проекти пред дългосрочните инвестиции, а причината за това е високата неопределеност на средата, пише в анализа на БСК. Страната ни изостава по размер на инвестициите на бизнеса, спрямо вложенията на предприятията в другите държави от ЕС.
Един от показателите за “Инвестиции и иновации” е “Бруто образуване на основен капитал”.
Тук влизат инвестициите на мастните предприятия в придобиване на земя, купуване на съоръжения и машини, изграждането на офиси, болници, жилища, търговски и промишлени сгради. В България делът на инвестициите на местните предприятия в БВП е 18,7%, като изостават от средното ниво от 23% за държавите от ЕС. Това дава оценка 27,64 на показателя “Бруто образуване на основен капитал” от 100 възможни.
Сред причините за това е липсата на добра транспортна и енергийна инфраструктура, корупцията и бюрокрацията, липсата на необходимия персонал, честата промяна на законите, посочват от БСК. Проблем е и неефективността на пазарна от гледна точка на ниво на конкуренцията, като тук роля играе делът на сивата икономика. Освен това делът на технологиите в брутния вътрешен продукт на страната води до убеждението, че иновациите не са необходими за постигане на конкурентно предимство. Слабо е развита и фондовата ни борса. Несигурните нива на печалби при инвестиции, липсата на навременна и пълна информация за условията и за възможностите за инвестиции създават висок инвестиционен риск.
Има слаб интерес към страната ни
Липсва необходимият персонал
Корупцията и бюрокрацията пречат на чуждите инвестиции в страната ни, пише в анализа на БСК. Липсата на прозрачност в обществените поръчки и административната тежест са сред основните пречки за привличане на чуждестранни капитали.
Един от показателите за “Инвестиции и иновации” са “Преки чуждестранни инвестиции”. Има леко увеличение на чуждите инвестиции спрямо 2022 г., но те все още остават под средното ниво за страните от ЕС. В България преките чужди инвестиции са 4% от брутния вътрешен продукт, което показва умерен интерес от страна на чуждестранните инвеститори. Но за държава като България, която е догонваща икономика спрямо средните икономически показатели на ЕС, това е нисък интерес, посочват от БСК. Други догонващи държави, като Естония, показват нива на преките чужди инвестиции, които са три пъти над средните за ЕС. Високият дял на преки чужди инвестиции (ПЧИ) от БВП често е индикатор за доверие на чуждите инвеститори, икономическа стабилност и благоприятна бизнес среда. ПЧИ водят до стимулиране на заетостта, износа и на бюджетните приходи. Този показател за България има оценка 25,90 от 100 възможни.
Сред причините за това освен корупцията и бюрокрацията е липсата на необходимия персонал. Тенденциите са за недостатъчен персонал, не само квалифициран, но и за средно и нискоквалифицирани кадри. След другите пречки за ПЧИ е регулаторната несигурност. Честите промени в законодателството отблъскват дългосрочните инвеститори. Проблем е и инфраструктурата. България изостава по отношение на модернизацията на транспортната и енергийна инфраструктура.
Веднага след нас са Унгария и Кипър
България е на първо място сред страните от ЕС по “Ефективната средна данъчна ставка”.
Оценката ни е 100 от 100 възможни
България е на първо място сред страните от ЕС по “ефективна средна данъчна ставка” за бизнеса, пише в анализа на БСК. Но явно това не е достатъчно, за да привлече повече преки чужди инвестиции.
Един от показателите във втория стълб от индекса на БСК “Реформи и институционална среда” е “корпоративната данъчна ставка”. С корпоративен данък от 10% страната ни е с втора най-ниска данъчна ставка за страните от ЕС, като ни изпреварва само Унгария с 9%. В сравнение със съседни държави (например в Румъния ставката е 16%, а в Гърция - 22%), България предлага благоприятни условия за бизнес. Това дава на страната ни конкурентно предимство в привличането на капитал.
Освен корпоративен данък предприятията в страната плащат и други данъци и такси, като данък върху дивидентите (5%) и други местни данъци и такси, които допринасят за общата данъчна тежест. “Ефективната средна данъчна ставка” показва какъв е реалният размер на дължимия данък след всички приспадания, данъчни облекчения и утежнения, съотнесено към размера на реализираната печалба. Тя може да варира значително в зависимост от специфичните данъчни политики и облекчения в различните държави.
По този показател България запазва първото си място в ЕС с оценка 100 от 100 възможни, благодарение на най-ниската ставка за ЕС от 9,16%. След нас са Унгария с 10,31% и Кипър с 11,4%. Въпреки че през последните години повечето страни от ЕС запазват нивото на налозите си за бизнеса, за период от 5 години Франция намалява ефективната си данъчна ставка с 8% до 23,66%, а в Италия тя нараства с почти 2% до 21,18%.
Добри Митрев, председател на БСК:
Данните дават ясна картина, те не лъжат. Северните народи се справят много по-добре от нас. Страните от Централна Европа също се справят по-добре. Манталитетът ни, нравите, системата, в която живеехме половин век също оказват влияние. Това, че не сме колонизирали никого също допринася. Ниската ни позиция позволява да направим висок скок. Но това зависи от нас и от институциите.
Живеем средно 75,8 години
Получаваме оценка 0,00
България е на последно място сред страните от ЕС по показателя “Средна продължителност на предстоящия живот”, пише в анализа на БСК. Това е ключов индикатор, който се използва за измерване качеството на здравеопазването и социално-икономическото развитие на дадена страна. Този показател отразява очаквания среден брой години живот на човек и е един от показателите за “Реформи и институционална среда” в индекса на БСК.
По този показател България е на дъното в ЕС със средно 75,8 години живот, съвсем малко след Латвия (75,9 години) и Румъния (76,6 години), което носи оценка на страната ни 0,00 от 100 възможни.
Продължителността на живота е пряко свързана с наличието на достъпни и качествени здравни услуги, включително профилактика, диагностика и лечение на заболявания, посочват от БСК. По-дългият живот е индикатор и за успешно третиране на хронични заболявания, ранно откриване на заболявания и насърчаване на здравословен начин на живот. Особено важен фактор е намаляване на смъртността при новородените, майките и младите хора, което води до увеличаване на средната продължителност на живота.
За качественото здравеопазване значение имат и разходите за здравеопазване към брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Оказва се, че по този показател България е на 18-то място сред страните от ЕС, тоест по-близо сме до средата в класацията, а не сме на последните места. В България разходите за здраве са 7,66% от БВП, при 5,75% в Румъния, 7,22% в Хърватия, 7,02% в Естония, 7,24% в Литва и 7,62% в Латвия. Явно парите за здраве у нас не са похарчени ефективно, щом продължителността на живота ни е по-малка, отколкото в другите държави.
