Няколко въпроса за изучаването на религия в училище

Докато учените не се обърнат към религията, те ще бъдат слепи, а докато религията не се обърне към науката, тя ще продължава да куца. – Алберт Айнщайн, от неговото последно писмо, 1955 г.

Нашите ученици и много от възрастните не знаят какво е вероучение

Да се надяваме, че нашите ученици ще бъдат зрящи в науката и тичащи в религията. Но какво мисли Министерството на образованието и науката (МОН) затова? Сега МОН постави на обсъждане  na изучаването в училищата на  "Добродетели и религии" – ето какво каза министърът на Красимир Вълчев:

„Предметът "Добродетели и религии" да бъде разширен като значение и да не е единствено само "Религии“. Това означава, че ще поставим акцент не толкова и само върху религията, а върху формирането на социално-етични и културни компетентности  у учениците. И с фокус върху етичните норми, които обединяват, а не само върху конфесионалния елемент".  

Защо "да не е единствено само "Религии", г-н Министър? Нали християнската и други религии учат хората на добродетели. Следователно, "Добродетели и религии" е тавтология – „нещо, казано два пъти“. 

"Така формулирано – "Добродетели и религии" – тази тема се покрива от литературата и историята.

Добродетелите са предмет на цялата световна литература. А историята на Църквата е неделима от историята на държавите" – обясни Иван Стамболов-Сула, най-значимият теопублицист в България.

"Формирането на социално-етични и културни компетентности" ми напомня на една българска докторка по невронаука и психология, защитила доктората си в Университета в Оксфорд, Англия – тя настойчиво е против изучаване на Религии в училищата. Като поставих в търсачката на Pubmed, световноизвестна библиографска платформа, ключивите думи "името ѝ и невронаука", „името ѝ и психология“, „името ѝ и невроикономика“ и „името ѝ и невродидактика“ получих: no results retrieved („няма намерени резултати“). 

С такива „специалисти“ ли се съветвате, Господин Министър? Чухте ли Апостол Павел?: „Не аз, Христос в мен“ ми помогна да знам Неговата общочовешка любов, смирение и прошка“ (на гръцки метаноя – „промяна на начина на мислене“). 

Нали се срещнахте с Патриарх Даниил? Защо „Добродетели и Религии“ ще започнат да се изучава едва от учебната 2026–2027 година и защо само от първокласници и то без оценки? Така не омаловажавате ли този учебен предмет? Четохте ли написаното от Иван Стамболов-Сула за съхраняването на Християнската религия? И – книгата “Страх и трепет“ на Сьорен Киркегор? Видяхте ли неговия „Скок на вярата“ (Leap of fight)? – човек, за да каже „Не аз, Христос в мен“, трябва да направи ирационален избор, за да приеме вярата, тъй като рационалното мислене не може да направи това. Last question but not least, МОН има ли представа колко ученика и колко учители знаят „кое уникално за българите събитие е станало преди 1160 години?“. Кога и в кои градове ще се чества официално?

"Не мога да се съглася, че първият въпрос, който трябва да решим и с който ще спасяваме това, че сме довели нещата до катастрофа, ще бъде въвеждането на религиозно обучение", отбеляза Ирина Манушева, философ, преводач и автор на „Петиция от родители срещу изучаването на Религия в училището“. 

Отговарям ѝ: „Довели сме нещата до катастрофа“, защото нашите ученици и много от възрастните не знаят какво е вероучение, смирение, прошка, история на религиите. Казват „Честит празник“ на Разпети Петък – най-тъжният ден за Исус Христос и за вярващите в Него. Може би знаят, че Религия, от латински rеligare, означава "отново се свързвам", "присъединявам".* 

Щом като Бог е всесилен и всеблаг, защо съществува страданието и злото? Как, невъзможно е, първокласниците да разберат, нито да отговорят на този въпрос. А Вие, Господин Министър? И защо не включихте и учениците, примерно, от 5-ти и от 8-ми клас? Като че ли плахо подхождате към този важен учебен предмет? А поколението на нашите родители са изучавали вероучение и затова уважаваха Бог, Отечество и Семейство.

Теодицея (гръцки theos – бог, díke – справедливост) – големият въпрос за божията справедливост е: „След като светът е сътворен от справедлив и всемогъщ Бог, как може да съществуват толкова много страдания и несправедливости в света ? И защо „Не ни е писано да разберем, защо богохулниците живеят в охолство, а справедливите в страдание“ – запита един Равин от Ерусалим.

Ето отговорите на древногръцкия философ Епикур: „Или Бог иска да премахне Злото и не може: то тогава Бог е слаб, което не е вярно, или може и не иска: то тогава Бог е злонравен, което му е непознато, или не го иска и не е в състояние: то тогава той е слаб и злонравен едновременно, тоест не е Бог, или той го иска и е в състояние, което единствено приляга на Бога. Тогава откъде идват злините и защо не ги премахва?”. Имануел Кант и ФМ Достоевски също са обсъждали проблема със злото и съществуването на Бог. Според тях макар че не можем да докажем Бог чрез логика, моралният закон вътре в нас – „Не аз, Христос в мен“ – показва Неговото съществуване. 

За край на въпросите ми искам да запитам този път не МОН, а примерно, Иван Стамболов-Сула: „Когато човек не се моли всекидневно и искрено на Бог за здравето на ближните си, е грях, нали. Когато Бог не чува молбите му, какво е?“

Вие, Господин Министър, ще отговорите ли на моите 17 (+/-1) въпроса към Вас? Също така „колко ученика и учители знаят стихотворението на девойката Мери Стивенсън „Стъпки по пясъка” (Footprints in the sand), написано през 1936 г.?:

„Боже, ти ми обеща,

че ако аз те последвам, ти

ще вървиш с мен завинаги.

... Защо,

когато се нуждаех най-много,

ти не беше там с мен?”

Бог отговори: „Годините,

когато ти виждаше само

едни стъпки по пясъка, мое дете,

са стъпките, когато аз те носех на ръце”. 

__________________________________________

* В клетъчната биология всички сигнални молекули, които се свързат с рецeптори, за да прояват ефекта си, обобщено се наричат „лиаганди“. „Лиганди-и-рецптори фунционират, следователно съм здрав“. Нещо като максимата на Декарт „Мисля, следователно съществувам“ (по-точно „Мисля, следователно съм“). На базата на съвременната невронаука и теология иска ми се да я изпиша така: „Мисля, чувствам и вярвам в Бог, следователно съществувам“. 

** Кант: „Ние сме твърде ограничени за да спекулираме метафизично. Тук разсъдъкът достига границите си“. – от статията му „За провала на всички философски опити в теодицеята“ (1791). Според Аристотел, най-начетеният от всички древни гърци, доброто е постигане на върховното благо (eвдемония), а злото е „липса на добро“ (privatio boni) в резултат от невежество и неправилни оценки и избори. Св. Августин (354–430 г.) твърди, че Бог е създал света съвършен, но хората, притежавайки свободна воля, избират греха, което води до злото (malum physicum) – страданието може да бъде средство за изпитание и морално израстване (моя бележка: като народопсихологията на руснаците). Докато malum morale („моралното зло“) е голям грях.