Бачковската обител – огнище на вярата  и българския дух

Манастирът „Успение Богородично“ е сред забележителните паметници на хилядолетната християнска култура по нашите земи

След основателя Григорий Пакуриани / Бакуриани най-значимият ктитор на светата обител е цар Иван Александър

Вчера, на 15 август, отбелязахме един от обичаните християнски празници – Успение Богородично, наричан нашия народ и Голяма Богородица. Именния си ден отпразнуваха десетки хиляди българки и милиони жени по целия свят. Денят е празник на Варна, Несебър, Ихтиман, Стражица, Шипка, Арбанаси и други селища, на десетки храмове из цялата страна. За нашите предци Божията майка е закрилница на семейството, майчинството и изобщо на човешкия род, на старите столици Велики Преслав и Търново, на България... Византийският хронист Йоан Скилица пише, че Успение Богородично е любим празник за българите още преди хиляда години! Образът на Света Богородица прониква дълбоко в нашата култура, изкуство, фолклор... Нейното име носят знаковите наши манастири – Рилският, Троянският и Бачковският, за когото ще разкажем накратко.

Бачковският манастир възниква като грузинска обител на земя, тогава под византийската власт, но населена с българи. Създаден е през 1083 г. от командващия византийските сухопътни сили, великият доместик  Григорий Пакуриани / Бакуриани, близък приятел на император Алексий I Комнин (1081-1118). Представян обикновено като грузинец, в същност Пакуриани е  от арменски или по-скоро от смесен армено-грузински произход, но е „грузинец“ по вяра. Арменската апостолическа църква, една от най-древните в християнския свят, не признава решенията на Четвъртия Вселенски (Халкидонски) събор от 451 г. и остава извън системата на традиционното православие. През Средновековието обаче съществуват големи общности от арменци, поданици на Византия, които са пасоми на Константинополската, Антийохийската или православната църква на Грузия, която през онази епоха е известна с името Иверия. Уставът (типикът) на Бачковския манастир, съставен по волята на Пакуриани, е издаден на грузински, но и на арменски език. Григорий споменава и за свои роднини арменци. Византийският аристократ вижда в създадения от него и с брат му Абасий духовен център своеобразна „противоотрова“ срещу ширещото се в Пловдив и неговия район павликянство – „ерес“ с древни арменски корени, а и срещу българското богомилство. Нека припомним, че за съвременниците негова родина е „българска Македония“, от гледна точка на средновековните представи това е Пловдивска Тракия.

Бачковската обител е известна като “Петричка” („Петрициониса“) по името на селището при днешно Бачково. В типика е гарантирана независимостта ѝ от Константинополската патриаршия. Григорий и Абасий даряват обширни имоти в Тракия, Родопите, Беломорието, Солун... Светата обител има грузински облик повече от два века и поддържа връзки с манастира “Ивирон” на Света гора. В Бачковската обител в края на ХІ-началото на ХІІ в. работи големият грузински философ и богослов Йоан Петрици, получил прозвището си от името на манастира. В бачковската Костница са частично съхранени стенописи на Йоан Иверопулос от ХІІ в. – “Страшният съд”, „Св. Богородица“, “Видение на пророк Йезекиил”, “Кръщението на Христос” и др., както и портрети на грузинските светци Иларион Ивер (починал през 875 г.), Евтимий Атонски (1028 г.) и Георги Атонски (1066 г.). Особено ценна е храмовата икона на Св. Богородица в сребърен обков, подарена през 1311 г. от монасите Атанасий и Окропир с надпис на грузински върху нея. Такъв е надписът и на кръста на купола на централния храм. Дори и през ХІV в. в светата обител, макар и в скромни мащаби, присъстват духовни лица от Грузия. 
Манастирът влиза в пределите на Второто българско царство при цар Калоян (1197-1207 г.), а във времето на Иван Асен ІІ (1218-1241) е обновена Асеновата крепост. Българското влияние се засилва още повече след 1344 г., когато Пловдив е под властта на цар Иван Александър (1331-1371).

Цар Иван Александър - портрет в бачковската Костница

Търновският владетел е вторият най-значим дарител на манастира – образът му в цял ръст е изписан редом с онези на Григорий и Абасий Пакуриани в Костницата. По обективни причини броят на грузинците намалява за сметка на постъпващи български и византийски монаси. Около 1346 г. наставник на братството в „иверския остров“ е атонският монах Ефрем, родом от „Търновската страна“, по-късно сръбски патриарх и светец. Както е известно, през 1395 г. османските завоеватели изпращат на заточение патриарх Евтимий Търновски – обикновено се приема, че той е пребивавал именно в Бачково, но е възможно да е изолиран в манастирски скит в Източните Родопи. Разбира се, това не е пречка търновският патриарх да е погребан именно в Бачковския манастир, където в началото на ХХ в. са открити неговите свети мощи. Така или иначе, в манастира работят последователи на Евтимий, което превръща тази обител в приемница на Търновската книжовна школа. Достатъчно е да посочим творчеството на дяк Андрей – Андроник и на даровития Константин Костенечки, който в Сърбия е наричан „Константин Философ“.

Търновско влияние намира отражение и в паметниците на изкуството, вкл. при творбите, създадени през ХІV в., близки по стил до образците на византийската и българската живопис от епохата на т.нар. Палеологов Ренесанс. Сред тях е и ктиторският портрет на цар Иван Александър в цял ръст. Според реконструкцията на акад. Йордан Иванов портретът е придружаван от гръцки надпис: “Йоан в Христа Бога благоверен цар и самодържец на българите и ромеите”. Редом с царя е неговият небесен покровител св. Йоан Богослов. В пряка връзка с портрета на владетеля са онези на равноапостолните св. Константин Велики и майка му св. Елена. По повеля на царя са изписани образите на Григорий и Абасий Пакуриани, както и на “вторите ктитори”, монасите Георги и Гавриил.

Към края на ХV – началото на ХVІ в. манастирът запада, но Костницата оцелява. Възобновяването на светата обител започва в края на ХVІ в. През 1601 г. е построена обширната трапезария, а главният храм “Успение Богородично” е изграден през 1604 г. Стенописите са от 1643 г., но са запазени само композициите в предверието – ктиторските портрети на цариградския благородник Георги и сина му Константин в одежди на византийски аристократи. От същото време са и стенописите в трапезарията, където наред с традиционните църковни персонажи живописецът е изрисувал великите антични мислители Сократ, Платон, Аристотел, Диоген, Аристофан и др., възприемани като предвестници на християнството – така, както е и в църквата „Рождество Христово“ в Арбанаси. Изобразени са и Вселенските събори, решавали фундаменталните въпроси на църквата и чистота на православната вяра. В манастирския храм са гробовете на двама духовни глави на българска църква  – екзарх Стефан (1878-1957) и патриарх Кирил (1901-1971).

През 1843 г. старите потъмнели стенописи в главната църква са заменени от нови, дело на живописеца Моско Одринчанин. През втората половина на ХІХ в. Алексий Атанасов от Станимака (Асеновград) изписва на северната външна стена на трапезарията композиция, представяща панорамен “изглед” на тогавашната обител с нейните църкви, сгради, костницата, голямата кула-звънарна, разрушена при земетресение… Редом с главната църква, днес като нейно своеобразно продължение, е храмът “Св. Архангели Михаил и Гавриил” – най-старият във вътрешното пространство. Първият му етаж представлява засводена галерия, а при археологически проучвания е установена връзката ѝ с църковната сграда от времето на Пакуриани. В днешния си вид „Св. Архангели“  е от края на ХVІІ – началото на ХVІІІ в. В южния двор през 1834-1837 г. е издигнат храмът “Св. Николай”, изписан от Захарий Зограф. В композицията „Страшният съд“ даровитият творец и патриот саркастично изобразява пловдивските чорбаджии гъркомани като грешници, защото са се противопоставили на откриването на българско училище. 

Бачковският манастир е едно най-значимите средища на религиозния живот и християнското поклонничество в България. Светата обител се ползва със заслужена известност в целия православен свят.