Отровни змии пазят средновековния Урвич

Построен през ХІ-ХІV в. върху останките от стар римски кастел

През онези векове до крепостта се достигало по изсечен в скалите път

Още преди промените през 1989 г. мнозина столичани избираха да се разходят в неделния ден до въздействащите руини на крепостта Кокалянски Урвич в дефилето на Искър и по пътя за Самоков, намиращи се само на 4-5 км след Панчарево. Не случайно именно там е сложено началото на туристическото движение в България. През 1889 г. писателят Алеко Константинов учредява в развалините на древната крепост първата туристическа организация у нас - „Урвич клуб”. Следва т. нар. Урвички марш и първото организирано изкачване на Черни връх на 27 август 1895 г., започнало точно от останките на средновековната крепост. За съжаление през 90-те години на миналия век голяма част от твърдината недопустимо бе превърната в частен имот и бяха построени сгради, лишили я в голяма степен от предишното обаяние и тайнственост.

До днес на крепостта Кокалянски Урвич са проведени няколко археологически кампании. Началото е сложено през 70-те години от моя баща, покойния проф. Димитър Овчаров, който започна изследването на укрепителните съоръжения и разкри пространството около запазената до 8 м югоизточна кула. Когато той започна първите разкопки, аз бях още ученик. Един ден той ми донесе стъклен буркан, в който на кълбо бяха навити малки змийчета. Работниците ги бяха извадили при проучваната от него кула. Години по-късно, вече при ръководени от мен разкопки  на Урвич, ми се наложи да вдигна с ръце един от срутилите се камъни. Внезапно между пръстите ми са заизвиваха две кафяви усойници. По чудо успях да се отърся от тях без да ме клъвнат. Така се убедихме, че и днес средновековната крепост си има пазачи. Но оттогава винаги носехме със себе си и противозмийски серум по време на разкопките.

През 1978 г. поех щафетата аз с разкопаването на останките от крепостната църква, носела някога името „Св. Илия”. Тогава стана ясно, че средновековният Урвич е построен през ХІ-ХІV в. върху останките от стар римски кастел. По време на Второто българско царство той представлявал важна крепост на подстъпите на София и преграда пред различни завоеватели. През онези векове до крепостта Урвич се достигало по изсечен в скалите път. Той идвал от София през с. Кокаляне, пресичал Искър, обикалял постепенно склона и се изкачвал до крепостната порта. Някога твърдината се е простирала по целия близо 500-метров гребен чак до прочутата Царичина скала, откъдето според поверието е била хвърлена жената на легендарния цар Ясен. Цялата твърдина била опасана със здрава крепостна стена, запазена и сега до 4-5 м. На няколко места се издигали високи отбранителни кули, а в най-високата точка имало мощен вътрешен замък - цитадела. Най-добре е съхранена споменатата кула от югоизток, която някога е била на няколко етажа, като помежду им са водели вити дървени стълби. Първоначално на това място по крепостната стена не е съществувало такова защитно съоръжение. То е издигнато през последните десетилетия на ХІV в. и несъмнено е свързано със засилващата се османска заплаха.

През ХІІІ-ХІV в. в Урвич е имало поне няколко църкви. Основите на едната са под стените на по-новия храм в малкото манастирче „Св. Николай”, намиращо се на изток извън крепостните стени. През последните години Филип Петрунов и Виолина Кирякова откриха още една църквица от ХІV в., където бяха намерени сребърен позлатен пръстен с двуглав орел и други останки от скъпоценни накити. Въпреки че сградата не е голяма като размери, открити в насипа фрагменти от стенописи свидетелстват, че вътрешността е била украсена с фрески.

С прекрасна живопис е била покрита и най-голямата намерена засега църква на Урвич, разкрита при археологическите проучвания от 1978-1982 г. Тогава получихме от Националния исторически музей нищожната сума от 1000 лв. Тогава още бях студент по история и събрах приятелите от курса, които се съгласиха да работят без заплащане. Сред тях бяха бъдещият президент на Република България Георги Първанов и съпругата му Зорка, която тогава беше само негова приятелка. Именно тези десетина запалени по историята младежи разкопаха значително запазените останки на един забележителен храм от ХІІІ-ХІV в.

Преди проучванията на повърхността стърчеше само част от северния зид на сградата. След проведените изследвания се оказа, че църквата се отнася към строителството на Второто българско царство. Тя има добре разграничени преддверие, централна част и олтарно помещение. В различни периоди е претърпяла няколко промени. Това е наложено както от желанието да се увеличи площта й, така и от природни бедствия. Когато южният зид на постройката е поддал при земетресение, той е бил допълнително удебелен. За симетрия това е сторено и със северната стена. Така се е получил храм с външен кръст, т.е. при поглед отгоре се вижда символа на християнството. Измененията изисквали промяна и в покривната конструкция. Докато в началния период е имало прост двускатен покрив, в по-късния етап е бил изграден купол, чиято тежест се носела от четири долепени към вътрешната част на стените подпори. Високият и красив купол се виждал отдалеч от идващите към Урвич пътници.

Съвременната наука помогна да се изясни и името на църквата. При християнските култови сгради основният камък в началото на строежа се полага на изток и рано сутрин. След серия археоастрономически изследвания се оказа, че при храма на Урвич това е станало в деня на св. Илия. Откритието на учените съвпадна с народните предания, разказващи за църквата „Св. Илия” в крепостта. 

Непосредствено пред олтарната част на храма бяха открити няколко погребения от ХІІІ-ХІV в. Те са на духовници, но и на светски лица, сред които високопоставени жени с множество копчета, висулки и обеци. Вероятно монах е бил 70-годишният мъж, чиято ръка е била тежко счупена и зараснала лошо. Антрополозите успяха да направят реконструкция на лицето на този живял преди повече от шест века българин.

Но най-голямата изненада при разкопките на църквата бяха прекрасните стенописи, които по чудо бяха оцелели на много места. Край входа на храма на място по стените се виждаха изображенията на император Константин Велики и майка му Елена, въвели християнството като официална религия в Римската империя. Срещу тях пък е образът на архангел Михаил, изобразен като защитник на християнската светиня против нападение и оскверняване. Под рухналата южна стена пък се откриха хиляди дребни фрагменти от натрошената живопис. След търпеливата работа на археолози и реставратори бяха събрани няколко образи на светци. Сред тях бяха идентифицирани изображенията на св. Богородица и св. Елисавета, както и на младия Христос в срещата му с еврейските мъдреци. Стилът на стенописите ясно показва високото изкуство от времето на цар Иван Александър (1331-1371). Така чрез нашата работа успяхме да възкресим творчеството на един великолепен художник от ХІV в., което иначе би било завинаги изгубено за хората.

В „История славянобългарска” Паисий Хилендарски разказва за намиращия се край София „манастир Урвич със силна крепост”. Още при археологическите разкопки от 1978-1982 г. стана  ясно, че храмът „Св. Илия“ е бил ограден със здрава каменна стена. В затвореното пространство се очертаваха руините на сгради и очевидно ставаше дума именно за манастир, развил се край църковната постройка.

Несъмнено е той бил част от Софийската Света гора, чиито обители са живописно сгушени в склоновете на Витоша, Плана, Люлин и Лозенската планина. Средствата за разкопки обаче свършиха и, за да го видим на бял свят, трябваше да почакаме цели три десетилетия.