Авторско право все още пази O sole mio

Луната затъмни слънцето в петък, но човешката еуфория, оборудвана с очила, телескопи и въздишки, приключи като всяко чудо. Бързо. Не толкова бързо обаче изтича възбраната върху една от най-популярните композиции, възпяващи Н. В. Слънцето.

Мислите си, че всеки може да си пее и да печели от O sole mio („Слънце мое”) на всяка сцена, когато си поиска? Нищо подобно. Авторските права върху песента, която моментално зазвучава в главата ви при споменаването на нейното заглавие, приключат чак през 2042 г. Нищо че е създадена в края на XIX век.

Композицията е рожба на неаполитанската музикална традиция - изпълнява се на местен диалект, най-вече солово и от мъже. Но за 117 години от нейното съществуване не само италиански (Енрико Карузо, Бениамино Джили, Лучано Павароти, Пласидо Доминго, Андреа Бочели), а и певци от много други държави са приели за свой дълг да включват O sole mio в репертоара си. Можете да я чуете навсякъде, включително в тв сериали (например в бразилския Terra nostra) и анимационни филми (в руския „Ну, погоди!”).

За рожден ден на световния шлагер се смята 17 март 1898 г., когато песента прозвучава за пръв път. Но както често се случва със старите песни, произходът им е обгърнат в множество легенди. Говори се например, че италианският композитор Едуардо ди Капуа е измислил мелодията на O sole mio на брега на Черно море в Одеса. Трудно е, разбира се, да се потвърди този факт. Още повече че според едно от изследванията по темата Ди Капуа е съчинил нотите на O sole mio специално за някакъв руски граф на име Польонов, а премиерното изпълнение било в Санкт Петербург.

Друга разпространявана история за песента обаче звучи съвсем достоверно. По време на летните олимпийски игри в белгийския град Антверпен през 1920 г. се случила доста конфузна ситуация. Оркестърът, който трябвало в точно определен час да изпълни италианския химн, не успял да го засвири, тъй като диригентът… загубил нотните листа. Човекът с палката обаче бързо се съвзел и намерил решение на проблема - и той, и музикантите знаели наизуст O sole mio, той вдигнал ръце и те засвирили, спасявайки се от големия срам.

Автор на текста на песента е поетът Джовани Капуро. Той излива душата си в стихове далеч преди Ди Капуа да напише музиката. И двамата автори обаче, уви, не получават нищо от своята творба - нито пари, нито слава приживе. Популярността на песента идва някъде в средата на миналия век, когато започват да я изпълняват талантливи италиански певци.

Един от най-атрактивните сред тях е Робертино Лорети (момчето е любимец и от фестивала „Златният Орфей” през 60-те години в Бургас). Той изпява за пръв път O sole mio на сцена, когато е едва 13-годишен тийнейджър. Певецът и песента взаимно си помагат да трупат огромна популярност. Скоро Лорети е забелязан от музикални продуценти и започва да я изпълнява по целия свят. Прави записи и плочите му се разпространяват в милионни тиражи. А през това време мелодията с лекота и изумително бързо става любима на хора от многобройни държави.

През 1949 г. американският певец Тони Мартин прави първата й английска версия и заглавието O sole mio вече звучи по друг начин - There’s No Tomorrow („Няма утре”). С по-голяма популярност обаче се сдобива вариантът на Елвис Пресли It’s Now or Never („Сега или никога”), появил се на бял свят единадесет години по-късно. Изпълнена от Краля на рока, песента се настанява на първо място в американските и британските музикални класации, а записът й е издаден в тираж, надхвърлящ 25млн. копия. Да, нейният текст е доста по-различен от думите в оригинала, но така или иначе O sole mio почти никога не превеждана дословно на други езици.

А сега за авторските права - песента продължава да е защитена от лиценз. През 1972 г. се появява още един неин съавтор - Емануеле Алфредо Мацуки (р. 1879 г.).

Същата година той умира и наследниците му завеждат дело за защита на авторските права на композицията. През 2004 г. процедурата приключва в тяхна полза, след като съдът в Торино отрежда съавторство на Мацуки (общо 18 са песните, написани съвместно от него и Ди Капуа). Децата, внуците и правнуците на композитора получават правото на лиценз за песента до 2042 г., когато ще изтече 70-годишният срок след смъртта на Мацуки - според италианското законодателство едва тогава авторските права над произведението ще престанат да действат.