Един скандал с папа Лъв ХІІІ

Отказа миропомазването на престолонаследника Борис Търновски

На аудиенцията Светият отец плаши с анатема княз Фердинанд

Много Лъвове са се изредили на ватиканския престол. Ние сме имали контакт само с тринайстия поред, папа Лъв ХІІІ. Светият отец отказа миропомазването на княз Борис Търновски. Фердинанд обаче погази неговата воля и вкара в православното лоно престолонаследника. С този акт монархът накара Великите сили да признаят короната му и извади България от международната изолация.

Ето хрониката на скандала.

Шестицата е фатална за държавните глави на Балканите, сочат суеверни в навечерието на 1896 г. През 1866 г. румънците свалят от престола княз Александру Куза. През 1876 г. е детрониран турският султан Абдул Азис. През 1886 г. абдикира българският княз Александър Батенберг.

"Сега сме в 1896 година. Кому ли ще изяде главата тази 6-та цифра?", злорадо пита опозиционният вестник "Свобода". Предишното лято е съсечен Стефан Стамболов и неговите приятели вярват, че в покушението е забъркан дворецът. Стамболовистите са яростни противници на готвеното кръщение. То ще превърне страната в "Задунайская губерния", агитират водачите им.

"Князът замина днес за странство. Начович остава в София. Ще има да се изпие пак някому кръвта", пророкува "Свобода" на 2 януари. При убийството на Стамболов Фердинанд пак е извън България, а конците на покушението дърпа външният министър Григор Начович. Викали му Велзевул.

По Нова година князът отива да получи от папата разрешение за миропомазването на сина си. Миналата есен с тази мисия е бил натоварен ловкият дипломат Димитър Станчов. Той обаче се проваля, не успява да измоли благословия от високото място.

В края на XIX век Лъв XIII мечтае да обедини всички християнски църкви под егидата на Рим. Папата, чието светско име е Винченцо Печи, не дава и да се издума за отказ от католическата вяра на българския престолонаследник.

На аудиенцията Светият отец плаши с анатема Фердинанд. "Вие искате от мен да одобря смъртта на Вашия син, смъртта на душата му? Това би било духовно убийство", вдига десницата си потомъкът на свети Петър.

Княз Фердинанд

Князът се опитва да му обясни държавническия смисъл на духовния акт, но Лъв е непреклонен. “Абдикирайте, княже, абдикирайте!", съветва го той. Фердинанд се сеща за Куза, Абдул Азис и Батенберг – кръв нахлува в главата му. Тук скандалът стига до Бога.

Монархът иска поне да му се спести позора на отлъчване от Църквата. Папата свойски отсича: "Ако предадеш своя син Борис на схизмата ipso facto (от самия факт) ще бъдеш отлъчен от вярата!"

Лъвът с фаталното XIII на опашката прави грешен ход. Фердинанд не обича заплахите, Европа го нарича Лисицата. Като реши нещо, нито Земята, нито Небесата могат да го разколебаят. Такъв е характерът на всички Кобурги.

Папата не знае, че балканският монарх старателно е подготвил кръщението. Лятото на 1895 г. при новия руски император Николай II е пратена делегация. В нея хитро е включен авторът на "Здравствуйте, братушки!" Иван Вазов.

По Нова година са изстреляни още две дипломатически совалки. В Петербург отива Найден Геров, а трена за Цариград хваща митрополит Григорий. Геров се среща с външния министър Алексей Лобанов-Ростовский, Григорий с посланик Александър Нелидов.

Уверен, че си е опекъл работата, на 22 януари 1896 г. Фердинанд издава манифест за православното кръщение на Борис. Понеже не е намерил разбиране там, където е очаквал, князът отрязва квитанцията на папата:

"Аз, верен на клетвата, която съм дал на възлюбленний си народ, реших сам лично да отстраня препятствията и да сложа пред народний олтар най-неизмеримата и най-тежката жертва, която мога да дам."

Борис Търновски в казашка униформа

По-нататък в тържествения документ се казва: "Обявявам на всички българи, че на вторий февруарий тази година, денят на Сретение Господне, ще се извърши свещеното миропомазване на престолонаследника Бориса, княза Търновский, по обрядите на народната ни Православна църква."
Манифестът е прочетен в парламента от премиера Константин Стоилов. "Френетически ура и ръкопляскания от страна на народните представители, станали всички на крака, освен представителите на опозицията, покъртват залата", предава ефекта вестник "Прогрес".

На 25 януари Николай II телеграфически поздравява Фердинанд за "патриотическото решение". Той му съобщава, че ще прати свой пълномощник, който да топне в купела престолонаследника.

На 1 февруари пристига императорският пратеник граф Голенишчев-Кутузов. От Българската екзархия в Цариград идва самият Екзарх Йосиф I. Мирото е донесено от Кремъл в ковчеже, отрупано със скъпоценни камъни.

На 2 февруари сутринта столицата диша празнична атмосфера. Улиците между двореца и съборния храм "Св. Неделя" са задръстени от народ. 20 000 са само гостите от провинцията. В 9 и 30 часа започва тържествен молебен. След час пристига каляската на Фердинанд.

"По-късно – хроникира лондонският "Таймс" – министрите се отправиха към изхода на катедралата и се завърнаха заедно с княз Борис, носен на ръце от гувернантката си. Тя свали връхното му палто и широкополата бяла шапка и го сложи да седне на трона до олтара. Детето седеше спокойно в бялата си дрешка, обкичена с половин дузина отличия."

Със Светата течност са помазани челото, ноздрите, ушите и гърдите на Борис. Всъщност това не е прекръстване, защото Православната църква признава католическото кръщение, обясняват богословите. В ръцете на граф Кутузов детето взема само първо причастие в новата вяра, уточняват те.
След ритуала Екзарх Йосиф I прочита акт за приемането на Борис Търновски в лоното на Православната църква. После 52 топовни салюта отекват във въздуха. "Народът посрещна с неописуема радост и ентусиазъм покръстването на престолонаследника", документира "Таймс".

"През следващите пет дни всички европейски сили, подписали Берлинския мирен договор преди 18 години, признаха официално Фердинанд за княз на България. Неустановеното положение на България в Европа най-после беше узаконено и тронът на Фердинанд – осигурен", коментира историческото събитие княжеският биограф Стивън Констант.