Кой печели от бърз мир в Украйна?

Киев е притиснат в ъгъла, Москва се страхува от падащите цени на петрола

Вашингтон си играе играта, за да се окичи с ореола на миротворител

След като през последните два-три дни залозите за мир в Украйна заприиждаха неудържими като лавина на масата на международния покер, куп външнополитически анализатори в Западна Европа започнаха да пелтечат от изненада. А в стремежа си да обяснят случващото се, по-авторитетните и особено по-трезвите сред наблюдателите, започнаха да търсят отговора на въпроса кой в момента има най-голяма полза от незабавното замлъкване на оръжията?

Без значение дали става дума за 30-дневно примирие, за каквото пледираха в събота Зеленски, Макрон, Мерц, Стармър и Туск, или за запушилия им устите сигурен и постоянен мир, поискан рано сутринта в неделя от Путин. Да не говорим за оптимистичното спиране завинаги на кръвопролитията, обявено от Тръмп в понеделник, заедно с готовността му да бъде и той в четвъртък в Истанбул, ако там започнат преговори на свръхвисоко равнище между Киев и Москва.

Отговорът на поставения въпрос от военна гледна точка е очевиден, както за журналиста от германския в. „Щутгарт Цайтунг“ Кнут Крон, така и за зам.-главния редактор на френския „Льо Фигаро“ Филип Жели или за коментатора на римския „Република“ Джанлука ди Фео - най-голяма полза от мир сега имат онези, които изпитват затруднения на фронта, следователно украинците. Защото реалността за тях е горчива и тя може да бъде видяна от публикуваните в „Льо Монд“ карти за хода на бойните действия през последните седмици - киевската армия е в отбрана по цялата фронтова линия. Навсякъде съпротивата е упорита и динамична, с чести контраатаки, за да се запази контролът върху съответните позиции, но макар и бавно, руските генерали завладяват все повече територии и разширяват зоните си на действие. Стратегия, която според Джанлука ди Фео подчертава основната слабост на Украйна - липсата на личен състав, но има и други фактори, които натежават негативно.

Например украинската офанзива в Курск, инициирана миналото лято и причинила значителни загуби на бронирана техника, като сега е изключително трудно да се набавят нови танкове, да не говорим за екипажи. Освен това укрепването на украинските позиции е нефелно - не са съоръжени достатъчно опорни пунктове-крепости, за да защитят равнините, из които е в ход руското настъпление. Да не говорим за това, че дори едномесечно примирие може да осигури кратък отдих на украинските пехотинци, повечето от които се бият от пролетта на 2022 г. почти без почивка.

От друга страна спирането на конфликта макар и за месец ще даде възможност за създаване на по-сигурни защитни позиции за неутрализиране на вражеските атаки и ще осигури време за провеждането на армейската реформа с цел отстраняване на един от основните организационни недостатъци на украинските въоръжени сили. Малките им бригади, между които руснаците винаги намират удобни места за пробив.

Но нещата не бива да се опростяват едностранно, смятат цитираните анализатори, защото в продължаващия конфликт на изтощение ресурсите са толкова важни, колкото и боеспособните въоръжени сили. А за коментаторите Русия сега има голям проблем - падането на цената на суровия петрол, дължащо се на прогнозите за глобален растеж и преди всичко на увеличения саудитския добив, което рискува да предизвика криза във военната икономика на Путин. Иначе казано, в момента стопанството на великата страна трябва да се справи с препятствие, което е далеч по-трудно за преодоляване от оказалите се „слаба ракия“ многобройни „пакети“ от всевъзможни западни санкции.

Според официалната статистика на Москва от началото на годината продажната цена на руския петрол се е свлякла с почти 20% и вече е под 55 долара за барел, след като миналия юли е надхвърляла 81 долара. Съответно бюджетът на Кремъл за текущата година е бил базиран на цена от 70 долара за барел и сега в държавните финанси се заформя ужасяваща дупка, особено като се има предвид, че 1/3 от приходите на страната идват от износа на газ и петрол. А полето за маневри е изключително стеснено, по простата причина, че ако Путин желае да запази равнището на финансиране на въоръжените си сили, което през първите четири месеца на 2025 г. е възлизало на 6,3% от БВП, той ще бъде принуден да повиши данъците, да намали социалните помощи и да започне да търси заеми. Мерки, които биха повлияли отрицателно на консенсуса, на който сега се радва държавният глава на Русия и които биха подкопали вътрешната му популярност и подкрепа. „Петролът струва по-малко“ - коментира неслучайно преди няколко дни Тръмп, подчертавайки: „Вярвам, че сега, с тези нови цени, Русия ще поиска да преговаря по-настойчиво за мир“.

А като стана дума за него, според Джанлука де Фео от „Република“, президентът на САЩ е непознатият и по-точно непредвидимият фактор, с когото правещите се на войници Макрон, Мерц, Стърмър и Туск трябва да се съобразяват. Виж, Зеленски изглежда по-разумен от тях, може би и защото разбра, че европейските лидери не са в състояние нито да заменят американската военна помощ, нито да предложат в обозримо бъдеще гаранции за сигурността му. Ясно му е, че оцеляването на Украйна и неговото собствено зависят от Вашингтон, който го принуждава да преговаря едва ли не насила и той скланя чинно глава.

От друга страна Путин пък знае много добре, че Белият дом е поставил на масата пред него предложение, което може да бъде неповторимо - премахване на санкциите, възобновяване на дипломатическите и търговските отношения, признаване на руския суверенитет над Крим и  запазване на контрола на Москва върху окупираните територии. Та ако Кремъл продължи тактиката си на забавяне, може да си навлече гнева на Тръмп и да загуби перспективата да се възползва от изредените бонуси - значи Путин става много благоразположен към преговори.

Най-общо казано, 1175-те дни на тотална война с над един милион убити и ранени като цяло смазват двете страни и лятото може да доведе най-после до спиране на военните действия. Не до мир, който ще изисква повече време и различна политическа воля, а нещо като голямо примирие. Солидността на което ще бъде определена в голяма степен от способността на Европа да изгради възпиращо средство срещу по-нататъшна или нова руска агресия.

Колкото до Тръмп, той се интересува само от това да покаже дипломатически успех, чак след който ще започне да преизчислява интересите си като истински бизнесмен. Давайки си ясна сметка, че Кремъл така или иначе ще продължи кампанията си, като премине от открита към хибридна война, опитвайки се да отслаби властта на Зеленски и онази в страните от ЕС, които подкрепят безрезервно Киев. Но това е положението, интересното предстои, Путин повели преговорите за мир да започнат на 15 май, светът очаква около масата в Истанбул трима души.