Възкръсна една от великите книги за българите, създадена в САЩ

Богатата културна панорама представена с текст и уникален снимков материал за 47 градове и над 400 села в Македония

Алманасите изиграват важна роля за съхраняване на единството сред българската емиграцията зад океана

Българската емиграция се появява в САЩ и Канада през последната четвърт на ХIХ век. В хода на социално икономическата си стабилизация, тя започва да гради собствени православни храмове. Светият Синод на БПЦ изпраща високо образовани свещеници, които възглавяват духовния живот на отделните общности. От София се доставя и разпространява ценна художествена и научна литература. През 1907 година в гр. Гранит сити започва да излиза и първият ежедневник на български език в Северна Америка - в-к „Народен глас“. Неговата редакция поема инициативата и от 1917 до 1934 година са издадени четири поредни тома, на ценнни - енциклопедичен тип издания. Отделните броеве са озаглавени „Българо-американски алманах“, „25 годишен юбилеен Алманах на българите в Америка“ и др. В обеми между 200 и 600 страници тези уникални книги публикуват ценна информация за родните места на хората в свободна България и Македония, тяхното местонахождение в САЩ и Канада, развитието на новите им фирми, дават се сведения за важни културни инициативи по места. Богатата фактическа информация е съпроводена с обилна снимков материал. И което е най-важно - в алманасите по един и същи начин е представен животът и постиженията реализирани и от българите, родени в свободна част на Отечеството, и от онези, чиито корени са от Вардарска и Егейска Македония.

В резултат алманасите изиграват важна роля за съхраняване на единството сред българската емиграцията зад океана. Те съдействат и за изграждането на редица патриотични организации като „Българският народен съюз“ (1913 г.), „Македонобългарският централен комитет“ (1919 г.), „Македонската политическа организация“ (МПО) (1922 г.) и др.

В средата на 30-те години на ХХ век обстановката внезапно се променя рязко. През зимата на 1934 година Коминтернът в Москва възприема сръбската националистическа лъжа за наличието на „македонска нация“. Разпространението на новата доктрина е възложено на балканските комунистически партии. Идеята прониква и в Северна Америка. Българските комунистически групи в Детройт, начело с Гео Пирински, възприемат македонизма и го лансират сред българската диаспора в САЩ и Канада. На 19 май 1934 година в София е извършен и военен превра. Новите правителства начело с Кимон Георгиев, а след това и Г. Кьосеиванов, разстройват сериозно ВМРО. Членовете на ЦК са арестувани и затворени, а Иван Михайлов емигрира в Турция. Новият курс на управляващите е мотивиран с аргумента, че след налагането на Нъойския диктат през 1919 г., въоръжената организация на македонските българи се е дистанцирала от общонародната борба за национално обединение. Защото е възприела нова стратегия за създаването на „Свободна и независима Македония като втора държава на българите на Балканите“. В резултат в София се чуват дори отделни гласове, че това е „измяна“ към националната кауза.

При тази обстановка МПО в САЩ и Канада остава единствената жизнеспособна организация на македонските българи, която е изправена пред необходимостта да даде отговор и срещу фалшификациите на комунистите, и срещу неоснователните подозрения на някои среди в София. Така се стига до тридневното заседание на ЦК на МПО от края на ноември 1934 г. След щателно обсъждане на възникналата нова обстановка е решено: МПО да предприеме организирана съпротива и срещу македонизма, и против неоснователните съмнения, че македонските българи са се отдръпнали от истината за своите народностни корени. А едно от най-убедителните средства, което ЦК решава, че трябва да се изнесе на показ, е подготовката и самостоятелното издаване на един нов - „Македонски алманах“. Той да се обнародва само от името на онази част от емиграцията, която родена в Македония и е обединена около МПО. За да се разобличат всички неистини, свързани с македонистката пропаганда и да се оборят съмненията прозвучали от към София, след удара над ВМРО.

Работата по създаването на „Македонски алманах“ продължава над пет години. Дейността се координира от секретаря на ЦК на МПО - Петър Ацев. А местните структури на организацията събират фактологоията и снимковия метериал. След внимателно обсъждане на проекта е възприета правилна структура за изложението. Най-напред в текста вярно е представена българската история в Македония: „В началото на 9 в. Македония напълно е била завладяна от прабългарите и тя е съставлявала неразделна част от тогавашната българска държава... Македонските славяни, които са влезли драговолно в пределите на българската държава, никога след това не са се борили срещу нея“. Впоследствие „македонските българи... играли първостепенна роля във великите борби за духовното преуспяване на целокупното българско племе“. (с. 74). А след Първата световна война, продължава текстът, „съгласно несправедливите и чудовищни по своята жестокост постановления на Нъойския диктат“, Македония е разпокъсана. 34 000 кв. км от нейната територия попадат „под сръбско робство“, 26 000 кв. км - „под гръцко робство“. И само 6792 кв. км от Македония са останали под „българска власт“. (с.51) По този начин МПО маркира ясно българското национално самосъзнание на своите членове. И по отношение на истината, свързана с историческото минало, и спрямо последиците от националната катастрофа сполетяли българите в областта в резултат на завоевателната политика на управляващите в Белград и Атина.

Пряко доразвитие на основната пробългарска теза в „Македонски алманах“ е и богатата културна панорама, представена с текст и уникален снимков материал за 47 градове и над 400 села в Македония. Следват подробни биографични данни за 98 учители, просветители и църковни лица, работили неуморно за развитието на българското самосъзнание на населението и неговата съпротива срещу чуждата власт. В самостоятелен раздел е обособена информацията за живота и делата на над 600 видни „революционни дейци“, ръководили въоръжената борба за свобода в новото време. Като се тръгне от Гоце Делчев и щаба на Илинденското въстание, мине се през годините, когато начело на ВМРО е Тодор Александров, и се стигне до данните за много местни герои, познати предимно на хората от отделните български села в Македония.

На две страници - 139-140, със снимки и подробен текст е представен животът и делото и на „Иван Михайлов - достойният вожд на борческа Македония“. Основателно с много подробности е онагледена дейността и на 25 видни българи, които играят ръководна роля сред местните емигрантски общности в САЩ и Канада. Онова обаче, което е уникално, защото информацията за него не може да се намери никъде другаде, е богатата фактология - предадена в текст и снимков материал, за дейността на 38-те патриотични български политически организации от Чикого и Ню Йорк, през Индианаполис, Детройт и Сан Франциско, до Торонто в Канада. Снимковият материал изобилства със сцени от многолюдни емигрантски събрания и конгреси, занятия в български училища, реклами на успешни бизнеси, чествания на основни празници от българския народен календар.

„Македонски алманах“ е публикуван в печатницата на в. „Македонска трибуна“, в гр. Индианаполис. Изданието е разпространено през септември 1940 година - почти едновременно със събитията, при които България успява да си върне Южна Добруджа по мирен път. За популяризиране съдържанието на книгата в-к „Македонска трибуна“ публикува периодично рекламни текстове, някои от които са и на английски език. А ЦК на МПО връчва екземпляри в Държавния департамент във Вашингтон и на най-важните щатски библиотеки в САЩ и Канада. По този начин мощният вик на българската емиграция в Северна Америка в защита на истината, свързана с Македония в началната фаза на Втората световна война, прозвуча буквално като камбанен звън, че на Балканите има още един въпрос, който чака справедливо разрешаване - македонският. Поради това, от тогава и до днес „Македонски алманах“ е най-неопровержимото доказателство за българския етнически характер на славянското население в Македония. Защото когато тази истина се обосновава от София - в Скопие обикновено се реагира, че ставало дума „за бугарска пропаганда“!? Когато обаче истината за българите в Македония, е изречена на 80 000 километра далеч от България без каквото и да е участие (даже и без знанието) на нейните официални държавни институции - и тогава, и днес „Македонски алманах“ е един от неопровержимите фактори, за отстояването на историческата истина. Ето защо чест прави на издателство „ТАНГРА“, на „Института за история на българската емиграция в Северна Америка“ и на ЦК на МПО, които обединиха своите усилия и реализираха тези дни новото фототипно преиздаване на една от най-великите книги за българите, създавана в САЩ.