По-ниските лихви и ускоряването на европейската икономика ще насърчат и българския растеж
През август 2013 г. започна най-дългият период на дефлация в България - поне откакто се събират и публикуват подобни данни. И преди сме я имали, но е продължавала не повече от няколко месеца и е била по-скоро случайно и бързо отминаващо явление. Този път дефлацията беше с рекордна продължителност поради натрупване на множество фактори, действащи в една посока.
През 2013 и 2014 г. бяха намалени цените на електричеството - и то на няколко пъти. Това имаше основен принос за преминаването към дефлация, но ефектът беше усилен от няколко други фактора. В средата на 2012-а еврозоната сложи край на спекулациите за крах на общата валута, което доведе до силно поскъпване на еврото - в резултат на което започнаха дефлационни тенденции в целия Европейски съюз. Отделно слабата икономическа активност и слабият пазар на труда потискаха потреблението и цените.
Повечето от тези фактори започнаха да се изчерпват през 2014-а - цените на тока бяха повишени, Европейската централна банка (ЕЦБ) започна да се бори срещу скъпото евро, а пазарът на труда лека-полека започна да се съвзема, след като достигна дъното през 2013 г. Сякаш дефлацията щеше да изчезне през 2014-а - обаче изведнъж през второто полугодие започна рязко поевтиняване на цената на петрола, която се срина с повече от 60% в долари (много по-бързо от спада на еврото). Това подхрани допълнително дефлацията в България, като по същото време почти всички страни в ЕС изпаднаха в дефлация.
Въпреки всичко дефлацията свърши през март тази година, когато беше отчетено минимално повишение на цените от 0,1% спрямо предходната година. През април инфлацията леко се ускори - до 0,5%, а през май достигна 0,9%. Вярно, че през май беше отчетена лека дефлация на месечна база, но това се случва почти всяка година заради сезонното поевтиняване на земеделската продукция през пролетта. Тази година майската дефлация е минимална и не може да промени тенденцията на ускоряване на инфлацията.
Дефлацията свърши не само в България, но и в еврозоната - агресивната политика на ЕЦБ проработи, еврото се стабилизира през последните месеци, но е доста по-евтино от миналата година, което помага за премахване на дефлационните тенденции. В същото време макар и да е значително по-евтин, петролът се стабилизира и започна леко да поскъпва, което също премахва дефлационния натиск. Не на последно място европейската икономика се ускорява и се създават работни места, а това е сигурно антидефлационно лекарство.
Не всички фактори за дефлацията са негативни - по-евтиният петрол например е нещо полезно. В същото време по-ниските лихви и ускоряването на европейската икономика, които сложиха край на дефлацията, са дори още по-полезни и ще насърчат възстановяването на българската икономика. В този смисъл краят на дефлацията е добър знак.
*Авторът е старши икономист в институт „Отворено общество“.